Новата учебна година в условията на COVID-19 - отново две възможности – присъствено и дистанционно

На прага на новата учебна 2021 – 2022 г. основният въпрос отново е как ще започне тя – присъствено или дистанционно? В условията на пандемията от COVID-19 това е сякаш най-важната тема, която вълнува обществото. Логично в контекста на отминалите две учебни години, които поставиха на изпитание децата, родителите, учителите и цялото общество.

Независимо от всичко, което се изговори до момента, а то не е никак малко, системата успя да се справи. Направи го независимо от началната паника, страха и ступора, обхванал всички, попаднали в непозната, плашеща и застрашаваща ситуация. И независимо колко неподготвена беше системата, учителите успяха да преминат бариерите и да се организират бързо. Трескаво се разменяха мнения, платформи, уточняваха се начини на действие. Първоначалният хаос беше овладян и постепенно нещата започнаха да се подреждат. Разбира се, не във вида, с който ученици, учители и родители са свикнали от десетилетия. Да, образованието е твърде консервативна област. В него новото идва постепенно. В този смисъл вирусът SARS-CoV-2 буквално взриви системата и насилствено я принуди да се промени. И системата нямаше друг избор, ако иска да оцелее. Трябваше да се нагоди.

Социалните партньори подкрепиха насоките на МОН

Готови са и плановете на МОН за учебната 2021/2022 година, които ясно показват желанието за присъствено обучение – в максимално продължителен вариант.

След заседанието на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование от 24 август 2021 г. стана ясно, че социалните партньори са приели предложените от образователното министерство варианти на действие през новата учебната година, които са съобразени с нивата на 14-дневната заболеваемост в страната. Министърът на образованието и науката проф. Николай Денков посочи, че социалните партньори са направили предложения, с които ведомството ще се съобрази, когато изготвя заповедта за изпълнението на насоките.

За пореден път той припомни добрите страни на изготвения документ за работа на учебните заведения в условията на COVID-19. На първо място е това, че е налице механизъм за действие при всяка ситуация. Особено важно е, че насоките дават възможност на всяко учебно заведение да бъде гъвкаво и да реагира според степента на разпространение на заразата в съответното населено място, да се съобрази със собствения си профил, брой на учениците и възможности за действие. МОН ще се съобрази и с указанията на здравното министерство за промени в насоките. Сред тях особено важни са условието възрастните да носят маски, независимо дали са ваксинирани или не са, както и да се премине към онлайн обучение, когато 10% от учениците са болни.

Министър Денков е категоричен, че правят всичко възможно обучението да бъде присъствено и подготвените мерки са точно в тази посока. Но освен това е важно да бъде запазен животът и здравето на децата и учителите и затова усилията на МОН са към откриването на баланса между едното и другото.

Както той, така и колегата му, министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, смятат, че все още е твърде рано да се каже как точно ще започне новата учебна 2021 – 2022 г.

Учителите за обучението в условията на COVID-19

Владилена Катевска, Национална Априловска гимназия, Габрово

Владилена Катевска е преподавател в Националната Априловска гимназия в Габрово. Признава, че тя и колегите й са се уморили от експерименти, несигурност, нагнетяване на напрежението и особено от предварителното говорене за това какъв апокалипсис очаква всички ни.

„В училище винаги е имало епидемии, преживели сме скарлатина, хепатит, мононуклеоза и всички видове грип. Но твърдението, че в училище се спазват всички мерки за здравето на учениците и учителите, просто няма как да е вярно, защото мерките се ограничаваха до това ние, учителите, да носим маски. Но нямаше сила, която да накара учениците да го правят. Единици го сториха. Да, имаше дезинфектанти и контрол на входа, но училищата не са пригодени да работят в ситуация на пандемия. Няма добра вентилация, не може наистина да се осигури разделяне потоците на движение, въпреки усилията ни.“На този фон, признава преподавателката по български език и литература, онлайн обучението е вариантът, който позволява обучението да продължи. Владилена Катевска признава, че нейните дванатесетокласници са се справили отлично, въпреки че почти две години, при това най-важните, 11 и 12 клас, учат ту присъствено, ту дистанционно. „Постигнаха добри и отлични резултати на матурата и при кандидатстването във ВУЗ, каквито щяха да постигнат и ако бяхме учили само присъствено“.

Вярно е, че да седиш пред компютъра по 12 часа е най-малкото неудобно, но в същото време дистанционното обучение даде възможност на преподавателите да използват инструментариум, невъзможен в училище поради технически причини. Именно той направи възможни новите идеи за образование на бъдещето като визуализация на материала, използване на онлайн ресурси, споделя Владилена Катевска и допълва: „А на нас, учителите, даде възможност да обменяме идеи и материали при подготовката на уроци и писмени работи.“ Сред другите положителни страни на онлайн обучението са още и това, че е засилило уменията на учениците да работят самостоятелно с различни източници на информация, а по-притеснителните от тях, които трудно говорят пред всички, са добили смелост и самочувствие да участват в учебния процес благодарение на онлайн формата. Дистанционната работа не е загубена кауза особено за децата от гимназиалния курс, смята преподавателката от Априловската гимназия и откроява още нещо положително: „Оказа се, че има и различни начини за проверка на знанията, така че да се избегнат преписването и зубренето. Аз лично имах възможност да изпробвам различни варианти на тестове и домашни работи, които минимизираха възможността за преписване и резултатът беше добър.“

Подобно на всички учители в България, Владилена Катевска е убедена, че няма нищо по-хубаво, смислено и работещо от живия контакт между учител и ученик. Когато обстоятелствата се променят обаче, са нужни действия. „Мисля, че поне се опитахме да се спасим взаимно“, казва тя и се надява новата учебна година да е по-спокойна, да започне и завърши присъствено. „Ако се налага, готови сме за онлайн обучение, стига да няма излишно стресиране и умишлено вменяване на несигурност от тези, от които зависи процесите да протичат и да бъдат ръководени нормално, умно и с истинска мисъл за бъдещето, а не с лицемерна загриженост“, казва Владилена Катевска, която има три десетилетия опит като преподавател.

Йоанна Ангелова, ОУ"Любен Каравелов", гр. Попово

Йоанна Ангелова преподава български и английски език на учениците от 5 до 7 клас в ОУ „Любен Каравелов“, град Попово.
Дистанционното е просто вид обучение, казва тя и обяснява, че отношението на децата към него е резултат от начина, по който то бива представяно и коментирано от родители, учители и цялото общество. „Родителите скандират: Дистанционното ограбва децата ни! Децата поемат тази нагласа и не са доволни. Учителите твърдят, че не са в състояние да ги контролират и децата поемат и това. Те поемат всичко. Затова казвам, че трябва да променим нагласите си спрямо обстановката. Освен учител, аз съм и родител. Казах на дъщеря си, че колкото да крещим и недоволстваме, не сме в състояние да променим обстановката, така че, ако иска да гради бъдеще и да се развива, то трябва да наблегне на важните за нея неща“, споделя Йоанна Ангелова. Тя пояснява, че през цялото време е работила с родителите, насочвайки вниманието им към нуждата да променят нагласата си към ситуацията. „Децата убеждавах, че не знаем колко дълго ще продължи всичко това и ако те позволят общото мнение да ги демотивира, ще съсипят бъдещето си.“ Очевидно подобна аргументация действа, защото седмокласниците на Йоанна Ангелова постигат най-високите резултати в областта. Преподавателката признава, че проблемът е при децата от началния етап, които все още нямат изградени навици за самостоятелно учене.

Всичко е въпрос на нагласа, смята тя. „Учебната година ще започне според разпоредбите, без значение какво е мнението ни. Ако само недоволстваме, нищо няма да постигнем. Понякога си мисля, че родителите очакват да хванем виновния, вируса, да го накажем и всичко да си тръгне постарому.“ Йоанна Ангелова е съгласна, че по време на онлайн обучението родителите най-накрая са разбрали как точно работят учителите. „Разбраха обаче и нещо за собствения си труд“. Една от големите болки на учителката от Попово е темата да десоциализацията на децата. „Не е вярно, че COVID-19, затварянето и обучението онлайн десоциализираха децата. Този процес върви от доста време, а родителите не си дават сметка за размерите му.“ Йоанна Ангелова споделя, че помни добре времето, когато веднага след час децата се събират и си говорят. Стигало се дотам, че учителите подготвят различни контролни за випуска, защото като излязат от часа, първите направили теста, казват отговорите на другите. Сега няма нужда от подобни усилия. Всяко от децата се е вперило в телефона си. „Не си говорят, не се гледат в очите. Играят заедно игри на телефона, но не се поглеждат. Децата не говорят помежду си от години“, е тъжната констатация на преподавателката, за която това е един от най-сериозните проблеми.

Галя Стоянова, ОУ"Никола Вапцаров", село Севар, община Кубрат

Галя Стоянова е от Кубрат. Преподава български език и литература и история на децата от ОУ „Никола Вапцаров“ в село Севар, община Кубрат. Добре е да започнем присъствено, казва Галя Стоянова и сподели, че миналата учебна година децата от 5 до 7 клас се почувствали засегнати, защото официално откриване е имало само за учениците от началния етап. „Те трябваше да идват през интервал от 15 минути и да влизат през задния вход, за да нямат контакт с малките. Бяха разочаровани. Загубихме тържествеността и емоционалността, които носи всяко начало.“ Тя не може да бъде категорична дали повече полза, или повече вреда е нанесло онлайн обучението. „По време на дистанционното мига само една лампичка. Не виждаш лице, няма глас, защото системата често се срива, ако всички включат камери и микрофони.“ Договорката е да ги включи единствено ученикът, който ще говори. Така няма обратна връзка. Вярно е, че пращат контролни и домашни, самостоятелни работи и презентации, но учителят няма как да знае кой стои зад това. Дали е работа на ученика или на по-голям брат или сестра, майка, чичо или друг близък. В клас не е така. Всичко се вижда. Другият проблем в началото е свързан с децата, които не разполагат с компютри. „При нас имаше деца, които така и не успяха да се включат в обучението през 2020-а. През 2021 г. по програма на МОН бяха закупени и раздадохме на учениците. Трябва да кажа, че бяха изключително радостни и с огромно желание се включваха в обучението. Истината обаче е, че повечето от децата работят с телефоните си. Самите те споделят, че така им е по-удобно.“ Галя Стоянова признава и още нещо. Целият учителски екип е прекарал COVID-19, някои от учителите доста тежко. „Онлайн обучението ни даде спокойствието и да преподаваме, и да се чувстваме защитени. Особено в пикова ситуация това е вариант за всички и особено, за да не останат децата без образование“.

Един родител на дете със специални образователни потребности

Антония Петкова е майка на дете със специални образователни потребности (СОП). Мишо, който е с детска церебрална парализа, беше първокласник в годината, когато се редуваха присъствено с дистанционно обучение. „За децата на индивидуална форма на обучение никой не мисли. Нито училище, нито инспекторат, нито министерство. Никой не се интересува, никой нищо не направи. Отчетоха, че се обучава дистанционно и толкова. Купих компютри, програми и пак нищо. По един-два часа седмично се обучава дистанционно по български, но математика и околен свят нямаше, защото никой не помисли кой ще го обучава. Дори не ме потърсиха, за да намерим общо решение. Цялото обучение на Мишо е върху моята глава. Обучавам го чрез платформата „Уча се“, споделя Антония.

През новата година Мишо ще бъде във втори клас. Най-вероятно ще си остане вкъщи, защото няма яснота как ще бъде обучаван – нито присъствено, нито дистанционно. Никой не мисли за проблемните деца, за индивидуалното обучение, за приобщаващото образование, ядосва се Антония Петкова. „По-добре майките да им берат грижата, явно така си мислят всички. Вече не съм в състояние да кажа какво е това и защо се случва. Сякаш най-важното е детето да е записано, а ще учи ли реално или не, няма голямо значение“, гневи се Антония, която от години се бори със системата.

Непримирима е и не може да разбере защо нещата не се случват у нас. Защо въпреки говоренето по темата, реално децата като Мишо са оставени повече в ръцете на майките си. Защо за тях уж има програми, но те реално не се изпълняват. И след стотиците защо, Антония пита докога. Въпрос, който търси своя отговор.

Д-р Цветеслава Гълъбова

„Децата не се чувстваха комфортно и според възрастта си реагираха по различен начин. По-малките спонтанно и с незрели реакции, по-големите споделяха. Участвах в една видеоконференция, организирана от вицепрезидента г-жа Йотова, в която се включиха големи ученици и те споделиха как се чувстват от дългото дистанционно обучение, от липсата на социални контакти, от изолацията, от твърде дългото стоене пред екраните, проблем, който влошава допълнително нещата на чисто физиологична основа, защото екраните влияят на очите, но и децата стават по-агресивни и стресирани“, сподели психиатърът и директор на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова.

Тя е категорична, че българските учители са извършили геройство, положили са огромни усилия, защото в екстремни условия е трябвало да влязат с летящ старт. В същото време: „Говорила съм с много от тях и самите те оценяват по-ниско качеството на придобитите от децата знания по време на дистанционното обучение.“

Ново продължително дистанционно обучение не бива да се допуска в никакъв случай, категорична е д-р Гълъбова. „Това не може да бъде мотивирано пред хората, защото от година и половина слушаме как ваксините ще ни спасят и ще ни върнат нормалния начин на живот. И всеки път чуваме, че трябва още малко търпение. Да, но хората са достатъчно обезверени и затова между другото в България никнат всякакви конспиративни теории. Категоричен противник съм на това училищата отново да бъдат затваряни“. Дистанционното обучение е приемливо в рамките на седмица, две и най-много месец за една учебна година. Месеци наред обучение онлайн е пагубно за децата. Тук става дума най-вече за десоциализацията. „Социалните умения се градят в социума, а не пред екрана“, категорична е специалистката.

Може ли да се твърди, че дългото изолиране на учениците доведе до сериозни проблеми с психическото здраве на част от тях, питам д-р Гълъбова. Отговорът й: „Като се каже сериозни проблеми и хората си представят психози. Не, не говорим за психози, а за психично благополучие. И в това няма нищо срамно. Наскоро един колега излезе с пространно интервю по въпроса, че не може да искаме психично благополучие, трябвало да има ограничения и колко добре били те за психичното ни здраве. Да, разбира се, че ограниченията са добре за психичното ни здраве, но когато не се мине границата. Нито в свободията има нещо хубаво, нито в безкрайните ограничения. И това, че децата се чувстват психично неблагополучни, че имат състояния, които не се болест, не означава, че са в идеално психично здраве и сме направили всичко за него. Имат проблеми, защото част от психичното здраве е общуването с другите. Социалните умения също са част от него, а те бяха дълбоко засегнати. И ако сега им се случи наново, разбира се, че психичното им здраве няма да бъде на нужното ниво. Слава Богу, децата ни не са болни от психози, но те са невротични, често пъти безоснователно агресивни, не умеят да общуват, нямат търпение. Това се учи в хода на общуването с другите деца. Корективите на един човек са себеподобните му. А това го нямаше и ако се случи отново, ще бъде опасно. Никой няма да умре ако няма социални умения, но израства непълноценен човек.“

Не на последно място д-р Гълъбова попита дали някой се замисля за малките градове и села, защото България не е само София, Варна, Пловдив и още няколко големи града. В малките населени места социалните контакти поначало са ограничени, защото няма толкова много хора. Децата от тях са контактували месеци през екран. В тези случаи нещата са пагубни.

Анкетата на „Фрамар“ от юни 2020 г.

През юни 2020 г. от framar.bg потърсихме мнението на хората за обучението онлайн. Тогава най-големият процент – 33,9% бяха отговорилите, че то не трябва да се допуска, защото е фатално и за децата, и за техните родители. 28,3% приемат дистанционното обучение единствено като временен вариант, а 17,1% смятат, че то е прекрасна възможност.

Дискусията по темата продължава. И това е повече от естествено, защото става дума за една от основните ценности в обществото ни – образованието.

Едно от нещата, които със сигурност обединява всички е, че няма по-работещ, смислен и резултатен вариант от обучението в класната стая. Не само заради начина, по който се получават знанията, но и заради общуването. Между учител и ученик и между учениците. Именно то е в основата на социалното възпитание и на израстването на децата.

Друг е въпросът колко реално общуват днес подрастващите и кога позволихме да изгубят желанието си за социални контакти. Обединяваща обаче е и тезата, че дистанционното обучение помогна българското образование да навлезе в друг етап от развитието си, насочен към използването на новите технологии и огромните възможности, които те предлагат. Разбира се, стига да бъде в разумни времеви граници.

Учителите са очевидно на едно мнение и що се отнася до родителите и факта, че точно по време на онлайн обучението, голяма част от тях научиха и видяха на живо в какво точно се състои работата на българския учител. Разбраха и какво учат децата им. Истината е, че професията стана максимално публична. Уроците бяха следени освен от учениците още и от майки, бащи, баби и дядовци, лели и чичовци и дори съседи.

Единно е мнението на гилдията и затова, че учениците, които се отнасят отговорно към учебния процес в клас, продължават да го правят и от разстояние. В същото време тези, които не са особено старателни в клас, си остават същите и пред компютъра.

Повечето от представителите на гилдията са на мнение, че дистанционното обучение има своите предимства, но трябва да бъде за кратък период от време, за да не нанася сериозни поражения. Подобно е становището и на психиатри и психолози, а и на много от родителите.

Новата учебна година – присъствено или онлайн обучение

От Министерството на образованието и науката са категорични, че няма по-добър вариант от присъственото обучение. В същото време са наясно, че сме в състояние на пандемия от COVID-19 и ситуацията е твърде динамична. Затова са готови четири варианта за работа на учебните заведения в условията на COVID-19. Те предвиждат задължителни и препоръчителни мерки, които осигуряват условията да се премине към онлайн обучение само в краен случай и на локален принцип, тоест отделен клас, училище или няколко учебни заведения според епидемиологичната ситуация.

Единствено ако 14-дневната заболеваемост надхвърли 500 на 100 000 души всички ученици ще учат от дистанция. Насоките да обучение в условията на пандемия ще бъдат обсъдени на 24 август 2021 г. на заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в системата на средното образование. На 30 и 31 август те и всички указания за старта на учебната 2021 – 2022 г. ще бъдат представени на началниците на регионалните управления на образованието и чрез тях ще стигнат до директорите на всички образователни институции.

Очевидни са усилията на образователното министерство да подготви системата така, че тя да работи възможно най-добре в условията на COVID-19. Ще се увенчаят ли с успех тези усилия, предстои на видим. Със сигурност действията на властта са важни, но не по-малко важни са и тези на директори, учители, родители и ученици. Защото COVID показа освен всичко останало и връзката между всички нас. Показа ни, че може да преборим препятствията, само ако гледаме в една посока, а целта ни е обща и ни обединява. В този случай залогът е изключителен, защото става дума за бъдещето на нацията – децата и тяхното образование.