Анализ на COVID кризата 2020-2022 в статистическото проучване на Фрамар.бг

В последните седмици здравните власти отчитат плавно намаляване броя на заразените с COVID-19 в страната. По-малко са и хората, настанени за лечение в болниците както и тези в интензивните отделения. От 5 март 2022 г. влиза в сила вторият етап в процеса на отпадане на ограниченията. От тази дата вече няма нужда от зелен сертификат за посещение на институции, обществени места, различни прояви и извършване на дейности.

Прогнозите на специалистите са, че постепенно вълната ще отмине, а COVID-19, който вилня повече от две години в света, ще се превърне в поредния грипен вирус, с който трябва да се научим да живеем. В същото време пред обществото ни стои въпросът за последиците от COVID-19 в здравеопазването, социалния и икономически живот. За начина, по който пандемията повлия върху здравето и психиката на българите.

Затова framar.bg реализира статистическо проучване сред читателите си, посветено на COVID-19 и на всички въпроси, произтичащи от факта, че две години живеем в свят, където правилата са напълно променени в името на здравето и живота на хората.

Участниците в проучването

Близо 4000 души отговориха на въпросите (13 януари - 2 март, 2022 година). 71% от тях са жени, а 28% са мъже. Повечето са хора, живеещи в големи градове – 61%, 16% са от малки населени места, а 20% са от столицата. От всички тях 49% са преболедували COVID-19, а 5% са прекарали заболяването по няколко пъти. Интерес буди фактът, че 16% споделят, че не са сигурни дали са боледували.

Най-голям е броят хората от възрастовата група между 26 и 45 години – 51%, а най-малък - 3% на хората над 67 години.

Въпросите, които COVID-19 ни постави

Въпросите обхващат няколко важни теми, свързани с достъпа до медицинска помощ, ваксинацията, зеления сертификат, ограниченията, пораженията, но и за кризата и отражението й, за доверието в лекарите и политиците.

Достъпът до медицинска помощ

Достъпът до медицинска помощ е един от тежките въпроси за българското здравеопазване, а пандемията го изостри до крайност.
63% споделят, че нямат проблеми с достъпа до лекар. Повечето от тях, 63%, живеят в голям град, а 15% в малък или в село.

Проблем имат обаче 23%, които отговарят, че стигат много трудно до лекар. От тях 74% са жени, 49% живеят в голям град, а 58% са на възраст между 26 и 45 години. От всички тях 49% са боледували от COVID-19.

Оказва се, че сериозен процент (14%) от хората нямат нужда от лекар, а разчитат на самолечение. Повечето от тях, или 76% са жени. 54% от жителите на големите градове също признават, че се лекуват сами.

Другият важен въпрос в тази категория е свързан с приема на лекарства. Дали пандемията накара хората да пият повече медикаменти през последните две години в сравнение с времето преди COVID-19? Въпреки очакванията, оказва се, че отговорът на 58% е категорично „не“. Тук отново доминират хората на възраст от 26 до 45 години, живеещи в големите градове на страната.
11% признават, че не са в състояние да преценят, докато 32% смятат, че са приемали повече лекарства. От всички тях 57% са били болни от COVID-19.

Ваксинацията срещу COVID-19

Една от големите и особено тежки за страната ни теми е ваксинацията срещу COVID-19. Не за друго, а защото продължаваме да бъдем на последно място по брой на ваксинираните.

>>>Ниската ваксинация може да превърне България в огнище на нов вариант на COVID-19, предупреди еврокомисарят Тиери Бретон

И защото въпреки всички усилия особено в последните месеци, ситуацията трудно се променя. Един от възможните отговори защо е така, е свързан със степента на доверие, което българите имат в управляващите Влияние оказа още и началото на кампанията, начинът на провеждането й и разнопосочните послания.

Оптимистично звучи, че 51% от отговорилите на въпроса от читателите на framar.bg са ваксинирани. 71% от тях са жени, 63% са жители на големите градове, 14% на малките, 19% на столицата, а 3% живеят извън страната. От всички ваксинирани 42% са преболедували новия вирус, а 39% не са.

Сериозен е и броят на хората, които не са си поставили ваксина срещу COVID-19 -45%. От тях 56% са прекарали заболяването, а 20% не са.

Други 4% казват, че планират да се ваксинират. Добрата новина е, че 29% от тях са млади хора под 25 години.

19% са си поставили бустерна доза, но 76% не са. Планират да го направят едва 5%.

Отговорите показват ясно, че линията на разделението по темата ваксини срещу COVID-19 продължава да е силно изразена.

Ваксинираните са съвсем малко над хората, които не са, но и за съжаление няма да го направят. Доколко здравните власти ще насочат усилията си точно към групата на колебаещите се, в която процентно отново доминират жените от големите градове, тепърва ще разберем.

Информацията за COVID-19 и ролята на различните информационни канали

Информацията има огромно и решаващо значение, особено по време на криза. Затова и три от въпросите в проучването ни са посветени на темата.

61% следят всеки ден информацията за COVID-19. Сред тях има представители на всички възрастови групи, най-малко по 5% са българите под 25 години и над 67 години. От всички тях 47% са боледували от инфекцията, а 35% не са.

За 21% очевидно темата е незначителна, защото са категорични, че не следят нищо.

Повод за размисъл и анализ буди обаче фактът, че 18% са на мнение, че информацията за коронавируса е манипулирана и затова те не намират смисъл да я следят.

47% имат доверие към големите медии, където присъстват специалисти с авторитет, а едва 13% дава предимство на малки медии, в които дават думата на алтернативно мислещи специалисти.

Противно на общото и наложило се в последните години мнение, че повечето от хората разчитат на информация от социалните мрежи и по-специално от „Фейсбук“, проучването показа, че това важи само за 6%. Други 4% се информират единствено от казаното от приятели и познати. Независимо че е малък, процентът не бива да се подценява, защото определено насочва вниманието към здравната култура на българите.

30% отговарят, че се информират единствено от научни статии, публикувани в специализирани сайтове. Сред тях има представители на всички възрастови групи, включително този път и на млади хора под 25 години – 12%.

20% от анкетираните признават, че спират да следят информационен канал, който публикува често информация за COVID-19, други 30% не го правят, но при условие, че тя е балансирана и не всява паника. Златната среда очевидно са намерили 51%, които споделят, че следят важните неща и правят отпити да отсяват изнесеното.

Зеленият сертификат

Въвеждането на задължителния зелен сертификат провокира сериозно недоволство. Мнозина реагираха остро и протестираха. Други приеха, че това е стъпка към по-бързото излизане от кризата. Не бяха малко и българите, които се ваксинираха по тази причина. За съжаление в повечето населени места контролът беше занижен до степен на пълно отсъствие. Това обезсмисли напълно мярката, която ще отпадне окончателно на 20 март 2022 г.

>>>Зеленият сертификат отпада от 20 март 2022 г., обяви премиерът Кирил Петков

18% от хората казват, че всеки път искат от тях да покажат зеления си сертификат, 25% обаче споделят, че никъде не им го искат.

Най-много (57%) са тези, които казват, че се е случвало някой да потърси от тях наличието на този документ.

Повече са тези, които смятат, че зеленият сертификат не е променил начина им на живот – 59% и само 21% са на противоположното мнение.

За 13% промяната е огромна, а причината е в наложените ограничения.

Дистанционното обучение и работата от вкъщи

Противоепидемичните мерки доведоха до коренна промяна в начина на живот и на работа. Още при първото пълно затваряне на страната стана ясно, че присъственото обучение се превръща в спомен и на дневен ред идва дистанционното. Факт е, че то също има своите достойнства и силни страни, но ги проявява само за кратко. Когато обаче се превърне в начин на обучение месеци наред, вредите, които нанася върху децата и младежите са изключително сериозни и ще имат трайни и дълбоки последици. Затова и родители, преподаватели и множество граждански организации протестираха срещу продължилото дълго обучение онлай и настояваха за присъствено обучение.

60% от хората са категорични, че дистанционното обучение е фатално и стресира всички – ученици, учители и родители. Само 9% са тези, които са смятат, че то ефективно и може да продължи и в бъдеще.

Когато става дума за работа от вкъщи 72% са на мнение, че идеята е добра, но не е приложима навсякъде. За 13% това е изключително ефективен и полезен модел на работа, а 8% признават, че очакват с нетърпение да се върнат на работните си места.

Към тази категория принадлежи и въпросът дали е проблем ежедневното тестване за COVID-19, което се налагаше, за да бъдат децата в клас, а хората на работните си места.

41% не желаят да се тестват, за 17% тестването не е проблем, а 42% биха искали да си спестят процедурата, ако е възможно.

Психичното здраве

Много скоро след началото на пандемията стана ясно, че освен проблемите свързани с новото заболяване, начините, по които то се лекува, смъртността, мерките за ограничаване и още множество критични точки, има сериозни последиците както за физическото, така и за психическото здраве на преболедувалите. Постковид синдромът е поредното предизвикателство, с което светът прави опит да се справи. Колко сериозен е проблемът показват и отговорите на въпросите, посветени на психическото състояние.

53% оценяват психическото си състояние като стабилно. 7% казват, че са на ръба на силите си, а за 40% то варира в зависимост от ситуацията.

Според други 66% COVID-19 е оказал негативно влияние върху психическото състояние на техните близки и приятели. За 21% кризата тепърва предстои и само 12% казват, че пандемията е мобилизирала близките им и в този смисъл влиянието й е положително.

Висок е процентът на хората, които признават, че изпитват стрес – 29% и умора – 17%. Не са малко за съжаление мъжете и жените, които имат безсъние – 9%. По 5% признават, че изпитват отчаяние и са в депресия, а 3% страдат от самотата. Само 1% имат панически атаки.

Част от тези проблеми са резултат от изолацията и липсата на социален живот. 73% казват, че са ограничили контактите си, 3% са в пълна изолация, но 25% твърдят, че няма промяна в социалния им живот.

Не по-малко сериозни са психологическите проблеми сред децата и младежите след две години несигурност, промяна на обичайния им ритъм на обучение, липса на социални контакти, страхове и притеснения.

38% от възрастните споделят, че комуникативните умения на децата са станали много по-лоши, 13% говорят за увеличена агресия, 10% за проблемите със затлъстяването. Тревожен знак е, че 6% отличават проблеми като самота, 8% тревожност, а 5% стрес.

Социалните измерения на COVID кризата

Пандемията създаде сериозни проблеми пред икономиките. Особено в началото беше отчетено рязко повишаване на безработните. Затварянето на предприятия и фирми имаше негативен ефект и въпреки подкрепата на държавата много от тях не успяха да оцелеят.

49% от участниците в анкетата споделят, че няма промяна в икономическото им състояние, а други 14% са се възползвали от екстремната ситуация и доходите им се увеличават.

32% обаче признават, че парите, с които разполагат са намалели. 5% са останали без работа.

За свободата и ограниченията

Темите за свободата и ограничаването й и за навлизането в личния живот на всеки човек са често коментирани. Особено в контекста дали е допустимо ограничение на свободата, за да бъде спасен живота. Със сигурност дискусиите ще продължат. Важно е да видим обаче какво е мнението на хората сега.

49% потвърждават, че свободата им е ограничена, но приемат това като част от борбата с пандемията. За 34% обаче това е посегателство, което не приемат. Интересно е как отговарят хората и на въпроса дали биха участвали в протести срещу рестрикциите. 20% ще го направят, 14% се колебаят, а 66% са убедени, че протестите са плод на политически интриги, а не на здрав разум.

За доверието към лекарите и политиците

Всяка криза може да бъде преодоляна, когато се управлява професионално, компетентно и с поглед върху всеки детайл. В същото време обаче, битката би била невъзможна и неуспешна, когато липсва доверие към управляващите.
Ситуацията в България показа ясно, че то е крайъгълният камък. Липсата на доверие доведе до неизпълнението на мерките, до избуяването на конспиративните теории, до лошото ваксинационно покритие.

Как се промени доверието в политиците и в лекарите показват отговорите.

Оказва се, че по време на пандемията доверието към медиците се е увеличило за 13% от хората, за съжаление за двойно повече – 26% то е намаляло. 10% обаче са изгубили изцяло доверието си към хората, които спасяват живот. Най-голям е процентът (51%) на отговорилите, че няма промяна.

Доверие в политиците са загубили 46%. Едва 13% вярват в новите представители на политическата класа, а 39% не са променили отношението си. В същото време твърде незначителен процент – 2% от хората се доверяват на управлението на държавата.

Краят на COVID кризата

След малко над две години е резонно да си задаваме въпроса идва ли краят на COVID кризата и кога ще настъпи. За 17% от анкетираните това ще се случи през настоящата 2022 г.

Много повече са хората (42%), които смятат, че краят на кризата ще дойде, едва когато страната ни покрие изискванията за групов имунитет. Това включва висок процент на ваксинирани и на преболедували COVID-19.

Любопитно и заслужаващо анализ е мнението на цели 37%, според които краят на кризата ще дойде, когато е изгодно на големите корпорации. Тревога будят и 4% от хора, които продължават да поддържат мнението, че COVID-19 е измислица и медиен шум.

Статистическото проучване дава сечение на най-актуалните въпроси (и отговори) от последните 2 години. За наше голямо съжаление, изгубеното доверие, хаосът, липсата на надежда - ще бъдат наши спътници за още много години. Благодарим на всички участници! Надяваме се, че обществено достъпната информация ще бъде полезна за всички анализатори.