Нормален старт на новата учебна година 20/21 с присъствието на деца и учители в класните стаи

Новата 2020/2021 учебна година ще започне по традиционния начин – в училище и в класните стаи. Решението обедини просветното министерство, синдикатите и работодателските организации и беше взето по време на Отрасловия съвет. 

Участниците в Съвета са обсъдили множество и различни варианти и възможности. Изследване на Педагогическия факултет на Пловдивския университет показва, че вероятността да има заразен ученик или учител в клас, е 5 %. В тази ситуация ръководството на училището трябва да реши как да се справи с проблема и да избере вариантите между присъствено обучение, дистанционно или комбинация между двете.

Предстои още едно заседание на Отрасловия съвет, като този път към него ще се присъединят и здравни експерти. Тяхната задача е да представят регламент за мерките по време на занятията и какви действия да бъдат предприети при установяването на положителен тест за COVID-19 в училище.

Нужни са точни правила за всички, а не всяко училище само да решава, категорични са директорите. И са прави, защото общите указания на министерството не вършат добра работа. Решението на Отрасловия съвет е добро, особено в контекста на заявеното преди време от МОН, че мисли върху три варианта за учебната година – да бъде присъствена, смесена и изцяло дистанционна.

Обсъжданията за старта на новата учебна 2020/2021 година продължават с работодателите и синдикатите, предстоят срещи с представители на родителите и учениците, стана ясно от изказване на заместник образователния министър Таня Михайлова на 20 юли 2020-а пред bTV. Тя беше категорична, че няма по-добър и доказал ефективността си начин на обучение от този в класната стая.

Един от начините да бъде ограничен контактът между учениците е различните класове да излизат в междусачие по разлчно време и да се учи на блокове. В училищата където има такава възможност да бъдат отделени малките от големите ученици. Вариантът е те да учат на различни етажи в сградата. Сред другите възможности е обучението само в една класна стая, а не в различни кабинети, както и учител по предмет да преподава в един випуск.Със сигурност в хода на разговорите ще има и други идеи. Важното е, че системата е готова и е в състояние да реагира адекватно на кризата.

COVID 19 разтърси досегашния ни начин на живот

COVID-19 разтърси системите, създаде хаос, провокира страх. Нужно беше време, за да могат както хората, така и институциите да възстановят работата си, но за това трябваше не само решителност, опит в управлението на кризи, но и възможността за различен поглед върху иначе рутинни и традиционни дейности. Да, епидемията от COVID-19 разтърси света и показа за пореден път колко сме свързани и как нищо и никой не е в състояние нито да живее, нито да оцелява сам.

Кризата успя да покаже ясно пробойните в системите. Важният въпрос е ще бъдат ли преодолени или само ще констатираме наличието на проблеми, при това трупани с десетилетия. Няма държава, която да е пощадена от вируса. Той е навсякъде. В същото време точно насилственото му и арогантно навлизане в света ни, показа ясно, че има места, където хората се справят по-добре, а системите бързо се отърсиха от първоначалния шок и продължиха да работят в екстремни условия.

Голямото изпитание - дистанционното обучение

В България извънредното положение беше обявено през март. Училищата затвориха и започна дистанционното обучение. В началото самото то се превърна в много по-голям шок от вируса, който го направи възможно. Причините са ясни и се знаят.

Нямаше достатъчно добра техническа обезпеченост. Имаше не само деца, но и учители, които не разполагат с компютри и с интернет. Това обаче е проблем, който бързо се решава, намират се начини – както се случи в последните месеци – кампании, дарители, инициативи.

Сериозна полемика създаде и липсата на единна система за дистанционно обучение, някои от учителите използваха Skype, други Zoom, трети просто пускаха електронна поща. Дистанционно и качествено образоване е възможно само през единна система, разработена специално за целта. Такава се оказа, че нямаме.

Големият проблем обаче е за готовността и на децата, и на учителите да работят в дигитална среда. Независимо колко много се говори в последните десет години по темата, оказа се, че готовност няма. И тук е мястото да кажем, че единствено упоритостта, бързата реакция и посветеността на голяма част от педагозите спаси положението. Донякъде. Защото не беше малък броят на учителите, за които да подготвят уроци и да преподават дистанционно, беше огромен проблем. Просто защото не бяха подготвени. И не, те не носят вина. Тя е на МОН. Защото министерството е това, което задава дневния ред, то създава и реализира политиките в областта на образованието, негови са визията и хоризонтите, които предлага.

Например, дали някой може да отговори на въпроса защо след като най-накрая се появиха електронните дневници и бележници, българският учител продължава да поддържа и хартиените? Сигурно, за да не му е скучно или защото му е малко работата.

Още по-голям проблем обаче се оказа изолацията. В центъра на учебния процес е живото, естествено общуване. Неговата липса създаде достатъчно проблеми и нанесе щети, чиито последици тепърва ще стават видими. Детето учи не само, когато слуша учителя, пише си домашната или чете урока, детето се учи и когато говори със съучениците си в междучасието, когато играе с тях и когато пътува с училищния автобус. А когато е изолирано, в затвореното пространство на дома си, то обитава свят, твърде отдалечен от реалния живот и това нанася поражения върху емоциите, психическото състояние и дори върху когнитивното му развитието.

Не по-малко проблеми породи въпросът как малчуганите до четвърти клас могат да останат сами у дома и да се обучават дистанционно. Няма как, ако до тях не са мама или татко. Всъщност истината е, че без помощта на родителите едва ли и по-големите ученици биха се справили. Положителният ефект е, че вирусът направи възможно реалното общуване между деца и родители, че много от възрастните най-накрая разбраха какво учат децата им, как се преподава, какво е съдържанието на учебниците. С една дума, сблъскаха се челно с добрите и лошите страни, видяха ги наяве.

След месеците, в които учители, родители и деца полагаха усилия и водиха битки в името на знанието, стана ясно, че дистанционното обучение има своите добри страни, но то може да бъде малка част от естествения и незаменим процес на обучение в училище. Въпросът е дали наученото през месеците, ще бъде използвано за промяна, за създаването на ясни правила в системата на образованието, за да не бъдем изненадани при следващата криза.

Резултатите от анкетата на framar.bg

През юни ние, от framar.bg, направихме анкета за възможността през новата учебна година обучението да е дистанционно и попитахме хората какво мислят за това. Стотиците коментари показаха ясно, че темата вълнува българите, че образованието продължава да бъде ценност и никому не е безразлично какво е неговото качество.

• 39,5% от хората са категорични, че не бива да се допуска обучението да бъде изцяло дистанционно, защото това е фатално за децата и родителите им.
• 30,1 % го приемат като временна форма за кратък период от време.
• За 13,8 % от включилите се в анкетата дистанционното обучение е прекрасна възможност, която е показала своя потенциал.
• 6,9 % изразяват готовност да се съобразят с всяко решение, защото смятат, че сме зависими от COVID-19
• 5,3 % смятат, че нито учителите, нито учениците са достатъчно отговорни.

/актуално към  дата 17.07.2020-а/

Смятаме нашата анкета за представителна, защото е достигнала до повече от 20 000 български потребители, а своя глас са дали почти 1000 човека. Надяваме се, че общественият отзвук от нея и хилядите коментари във FB страницата ни са били забелязани от институциите и са послужили като допълнителна информация за крайното решение.

Разгорещените дискусии под анкетата, участието в нея, страстта, с която хората защитаваха позиции и мнения, говори ясно - темата за образованието е важна и значима за българите.

Колкото и да не сме доволни от качеството му, всички ние сме убедени и вярваме, че то е в основата – на живота и бъдещето ни.

Показа още, че дистанционното обучение трябва да присъства, но премерено и по начин, който развива допълнително, помага за усъвършенстването на децата, провокира ги и ги подготвя за времето, когато няма да бъдат в класните стаи. Да, то е част от света, но за да бъде ефективно и полезно, трябва да е с мярка и по възможно най-професионалния начин.