СЗО: Рак и сърдечно-съдови заболявания убиват българина

  Причина за смъртта на повече от половината българи се оказват незаразните болести по данните от последния доклад на Световната здравна организация.

  Половината от жените у нас и 53% от представителите на силния пол, починали през 2008 г., са умрели от четирите болести: сърдечно-съдови заболявания и инсулт, рак, болести на белите дробове и диабет, сочи доклад на СЗО.

  В обширното проучване е са включени профилите на още 192 държави във връзка с незаразните заболявания в световен мащаб.

  Световната здравна организация препоръчва на всяко правителство да бъдат съсредоточени усилия за превенция и лечение на тези заболявания.

  На среща на високо равнище в Ню Йорк световни лидери ще обсъждат в ООН тенденциите на развитието на незаразните заболявания, както и мерки за ограничаване на смъртността при тях.

  Според данните на доклада на СЗО при нас българите най-честа е смъртността от сърдечносъдови заболявания - 66%.

  От рак са починали 17%, от различни видове наранявания и травми - 4%, от диабет - 2%, от респираторни заболявания - 2%.

  Като основни причини за този вид смъртност сред българите данните на СЗО отчитат тютюнопушенето - 42% от мъжете и 27% от жените у нас злоупотребяват с тютюна.

  Друга причина за смърт, причинена от незаразни болести, е наднорменото тегло - 63% от мъжете и 53% от жените у нас страдат от болести, които са свързани със свръхтегло.

  Всеки четвърти българин и всяка трета българка са физически неактивни, сочат данните на СЗО.

  Като следствие 52,6% от мъжете и 50% от жените у нас страдат от болести на сърдечносъдовата система.

  СЗО прогнозира, че разпространението на незаразните болести ще бъде още по-силно през следващите две десетилетия, така че смъртността, породена от тях, би могла да достигне 52 млн. души годишно.

  Този тип болести често са възприемани като проблеми на богатите страни, където мазните храни, заседналият начин на живот и високата консумация на тютюн и алкохол са се превърнали в част от нормалния живот на мнозина.

  През последните десетилетия обаче такива рискови фактори и заболявания са се превърнали в далеч по-значими в бедни страни, където достъпът до здравни услуги и лекарства е ограничен, а превенцията е слаба.