Спасиха 33-годишна жена със синдрома на лешникотрошачката

Акценти

Съдови хирурзи от Университетската болница „Света Екатерина“ спасиха жена на 33 години, която страда от синдрома на Лешникотрошачката.

Историята на Галя

Перипетиите на Галя започват преди две години. Младата жена изпитва постоянна болка в лявата част на реброто. Ситуацията се усложнява тъй като има кръв в урината, не може да се храни нормално, защото приемът на минимално кочилество води до силна тежест в стомаха. В търсене на решение на здравословния проблем Галя посещава различни специалисти. Нито неврологът, нито гастроентерологът, които посещава, откриват къде се корени проблемът.

Следва среща със съдов хирург. След като назначава скенер, специалистът поставя диагнозата „Синдром на Лешникотрошачката“. Предлага минимално инвазивно лечение, което включва поставянето на стент в анатомично притиснатата бъбречната вена.

За съжаление това не помага. Половин година по-късно установяват, че стентът е стеснен. Следва разширяването му с балон и поставянето на още два стента. И след тази операция обаче младата жена продължава да изпитва не само непрекъснати, но и силни и нетърпими болки в областта на корема и малкия таз.

Поредният опит за спасение е в столицата. Този път жената се насочва към австрийски хирург, който отстранява стентовете и извършва байпас операция, която има задачата да дренира кръвта от левия бъбрек и тазовите вени. За жалост и тази хирургична интервенция не дава резултат. След нея се оказва, че бъбречната вена е запушена. В резултат на това се натоварва вената на яйчника. Болките на младата жена не само не изчезват, но и се усилват.

В търсене на решение Галя стига до проф. Валентин Говедарски от Университетската болница „Света Екатерина“. Ръководителят за Клиниката по съдова хирургия е сред специалистите, които имат най-голям опит в лечението на синдрома на Лешникотрошачката.

Операцията

Галя е приета в болницата веднага след прегледа. Както поясняват от УМБАЛ „Света Екатерина“, младата жена има много ясно изразен венозен застой, а това означава, че кръвта се задържа и разширява вените. Това от своя страна е причина за постоянната и силна болка.

Определят оперативното лечение, което прилагат съдовите хирурзи, като уникално за страната. Така е, защото те реимплантират яйчниковата вена директно към вената, която дренира кръвта от левия долен крайник вътре в корема.

Байпасът, поставен при предишните интервенции, се запушва, което води до дефект в хемодинамиката на венозната кръв на бъбрека и тазовите вени, а това обременява значително яйчниковата вена.

Проф. Говедарски и екипът му извършват анастомоза и след като реимплантирарт яйчниковата вена към тази на крака, на практика превръщат дефекта в ефективен дренаж. Този е начинът кръвта от малкия таз и яйчника да се дренира безпрепятствено. Става дума за намирането на ново решение за лечението на синдрома на Лешникотрошачката, поясняват от Университетската болница.

>>> Хибридна операция спаси живота на 75-годишен мъж с големи аневризми

Ден след операцията болките спират, а младата жена започва да се храни и да се раздвижва. Три дни по-късно е изписана.

Синдромът на Лешникотрошачката

Синдромът на Лешникотрошачката е вродена и рядка съдова малформация. Патологията се характеризира с притискане на лявата бъбречна вена, разположена между коремната аорта и горната мезентериална артерия, която е отговорна за кръвоснабдяването на червата и може да има нарушение в дренажа на левия бъбрек и яйчник.

Заболяването засяга най-често млади жени. Симптомите са болки в таза и лявото подребрие и кръв в урината. За да бъде установен синдромът, трябва да се направи скенер с контрастна материя.