Управление на COVID кризата – България, добрите и лошите примери

Институтът Lowy в Сидни направи оценка на близо 100 държави как са се справили с управлението на здравната криза, предизвикана от пандемията COVID-19. Почти година правителствата и обществата се борят с невидим враг и ангажират в тази битка целия арсенал, с който разполагат.
Екипът на австралийския мозъчен тръст проследява ситуацията в 98 държави, за които има данни. Китай не фигурира, тъй като липсват публично достъпни данни за тестване. Периодът обхваща 36-те седмици след потвърдения стотен случай на COVID-19 във всяка страна. Използвани са данните, налични към 9 януари 2021 г.

14-дневните средни стойности са изчислени по шест показателя:

• потвърдени случаи
• потвърдени смъртни случаи
• потвърдени случаи на милион души
• потвърдени смъртни случаи на милион души
• потвърдени случаи като дял от тестовете
• тестове на хиляда души

Показателите дават информация колко добре или зле страните са управлявали пандемията.

Кои се справиха най-добре или първите шест в класацията

Нова Зеландия оглавява класацията, следват я Виетнам, Тайван, Тайланд, Кипър и Руанда.
С резултат от 94,4 Нова Зеландия е шампионът. Не само размерите и островният характер обаче са помогнали за ограничаване разпространението на заразата. От първия открит случай на 28 февруари 2020-а управляващите предприемат множество ефективни мерки. Правителството на Нова Зеландия реализира най-драстичната стратегия още в първите часове на здравната криза, водено от девиза „Изкорени, вместо да смекчаваш“.
На 14 март 2020-а, когато има регистрирани 8 случая, премиерът Джасинда Ардерн заяви, че всеки, влизащ в страната, ще бъде поставен под карантина. На 19 март затвори границите за чужденци, а на 25 март въведе строги ограничения и затвори всички несъществени предприятия.

Отличното справяне на Нова Зеландия се дължи още на големия брой тестове, на търсенето на контактни и проследяването им, на строгото спазване на правилата. Не на последно място добрите резултати са резултат и от поведението на премиер-министъра. Джасинда Ардерн показа форма на съпричастност точно в момента, когато новозеландците трябваше да бъдат затворени. Положителното в поведението на първата дама на архипелага беше, че не изнасяше лекции, нито обвиняваше, а даваше на хората усещането, че е на тяхна страна. С отношението си Джасинда Ардерн успя да обедини и да превърне в свой екип 5 000 000 души, готови да спазват правилата.

С индекс от 90,8 Виетнам е втората най-добре справила се с управлението на здравната криза страна. Със сигурност една от причините затова е, че тя действаше в посока да заличи изцяло вируса в рамките на собствените си граници. Тоталният контрол, превенцията и строгите правила са в основата на успеха, както и пълната мобилизация. Точно защото здравната система не е сред добре развитите и средствата не достигат, управляващите заложиха на строгата карантина и издирването на всички, контактували със заразени. Те биваха изолирани и изследвани по няколко пъти на ден.

Тайван е също сред отличниците с резултат от 86,4. Особено важно да се подчертае е, че за разлика от повечето страни в Тайван нямаше пълно затваряне и забраните бяха твърде малко. Причината се крие във факта, че страната беше подготвена отлично и разполагаше с предпазни средства. Епидемиите от ТОРС, птичи и свински грип са довели до натрупването на опит в битката. Освен опита, влияние оказаха и дигиталните технологии. Не на последно място обаче е отношението на тайванците един към друг. Те са свикнали да се грижат за хората около себе си, да помагат и да бъдат съпричастни.

Не е по-различна ситуацията и в Тайланд с индекс 84,2 и Кипър – 83,3, където се разчиташе на ясни правила, спазвани стриктно и на сериозни усилия за проследяване и тестване.

Сред отличниците на шесто място е Руанда с индекс 80,8.  Държавата, която през 1994 г. трябваше да възстанови отново здравната си система. Както подчертава Агнес Банагвахо, член на Африканската академия на науките и преподавател в Харвардското медицинско училище, една от причините за успеха е, че управляващите са се поучили от уроците на миналото и са изградили справедлива здравна система, в която хората вярват.
Подходът към здравеопазването, който се основава на справедливостта, е най-добрият начин за осигуряване на общественото здраве, категорична е Агнес Банагвахо. Правителството успява да се справи като веднага след затварянето предоставя основни храни на десетки хиляди домакинства в нужда. Най-уязвимите групи са тествани и обгрижвани безплатно. Важно да се отбележи още е и това, че децентрализираният модел на здравната система в Руанда поставя в центъра превенцията и грижите в обществото и така осигурява пълен достъп до здравни услуги. Всичко това води до огромното доверие към системата, което е в основата на успеха.

Последните шест или страните които не успяха

Според изследването Бразилия е държавата, която се е справила най-зле от всички - индексът й е 4,3. Дълго време в страната не бяха предприемани мерки и една от основните причини затова беше отношението на президента. Жаир Болсонаро определи COVID-19 преди всичко като медийна истерия и невинна простуда, която бързо ще отмине. Той яростно се противопоставяше на мерките, които се взимаха в отделните райони. Нямаше решителни действия на национално ниво. Всичко това на фона на претоварена здравна система и коренно население в джунглата, което няма достъп но здравна помощ. С над 8 000 000 заразени и над 250 000 починали, в настоящия момент Бразилия разчита на ваксинацията, за да ограничи доколкото е възможно заразата.

Мексико е с индекс от 6,5. В страната бяха наложени мерки, които обаче имаха повече препоръчителен, отколкото задължителен характер. Здравната система е претоварена, а основните упреци са към управляващите, които не са успели да реагират адекватно. През пролетта на 2020 г. страната беше разтърсена от указанията кои пациенти да бъдат интубирани и кои не, ако интензивните отделения нямат възможност да поемат болните.

Колумбия е с индекс 7.7, почти 2 милиона заразени и над 52 000 починали към края на януари, 2021г.

Влияние върху лошите резултати на Иран оказват значително увеличените санкции от страна на САЩ, тъй като иранската здравна система е пряко и косвено засегната от тях. Страната имаше проблеми със снабдяването с медикаменти и оборудване. Специалистите отчитат и забавянето в осигуряването на тестове, в мудните действия в началото и в недостига на болнични легла.

През лятото на 2020-а Ед Йонг написа статия със заглавие „Как пандемията победи Америка“, в която се опита да отговори на въпроса защо COVID-19 постави на колене най-мощната страна. По мнението на стотици експерти и специалисти всичко, случило се в САЩ, е било предотвратимо. Проблемите се крият в бавния отговор на правителството, но и в неефективната здравна система и хронично недофинансираното обществено здравеопазване. И това са част от причините, САЩ да получат оценка от 17,3 и да бъдат на 94 място.

Боливия е с индекс 18.9, почти 208 000 заразени и над 10 000 починали към края на януари, 2021г. Сред най-засегнатите райони продължават да бъдат Санта Круз и Ла Пас. Медиците настояват за стриктни ограничения, правителството се противопоставя с аргумента, че това ще навреди на икономиката. Ситуацията в страната се усложни, когато COVID кризата съвпадна с политическата. 2020-а премина под знака на протести, отлагане на избори, икономическа криза и битка за живота на заразените. Всичко това повлия крайно негативно на начина, по който управляващите се справят с кризата. 

Авторите на класацията отбелязват, че Китай не присъства. Причината е липса на публични данни за провежданите тестове.

Къде е България?

България заема 67 място с индекс от 37,1. Донякъде оптимистично ако се вземе предвид, че на 66 място е Великобритания, а доста под нас – на 73, е Франция. След първоначалното стъписване и хаотични движения управляващите предприеха действия на пълно ограничение в опит да се справят. Последва разхлабване на мерките, но след бързото нарастване на случаите и опасенията за здравната система, рестрикциите отново влязоха в сила. За разлика от Руанда и Тайван обаче повечето от българите нямат доверие в управляващите, а и в здравната система, което е пречка за бързото справяне с кризата.

Анализът на Институтът Lowy

Как се справят страните с кризата COVID-19 в контекста на своето географско положение, икономическото си развитие и политическите системи.

Географското положение

Коронавирусът започна в Китай, но страните от Азиатско-Тихоокеанския регион се справят най-успешно с овладяването на пандемията. Веднага след Китай COVID-19 се разпространи с невероятна скорост и завладя Европа и САЩ.
Преди втората и доста по-тежка вълна повечето от страните в Европа се справяха дори по-добре от тези в Азиатско-Тихоокеанския район. Успешното потушаване на първата вълна беше резултат от силната европейска интеграция.
Пандемията се ускори в голяма част от Северна и Южна Америка и направи континента сред най-засегнатите. Много страни в Африка и Близкия Изток успяха да се справят в началото благодарение на силните превантивни мерки.

Политически системи

Повечето от инструментите, с които страните се противопоставят на разпространението на COVID-19, са еднакви. Начините, по които правителствата убеждават или принуждават своите граждани да спазват мерките, отразяват политическите системи. Страните с авторитарни модели нямат големи предимства в битката с вируса. Въпреки трудното начало и с някои изключения като САЩ и Обединеното кралство, демокрациите постигнаха малко по-голям успех в сравнение с другите форми на управление при справянето с пандемията. В същото време хибридни режими като Украйна и Боливия изглеждат по-малко способни да се справят.

Икономическо развитие

Страните с по-високи доходи от глава на населението имат по-големи ресурси за борба с пандемията и се представят по-добре от развиващите се страни. Изненадващо е, че много от развиващите се страни успяха да се справят, а напреднали икономики загубиха лидерството си в края на 2020-а.

Проучването и анализът на австралийския институт показва моментна картина, която ще промени

Пандемията от COVID завладя брутално и някак неочаквано света. Очевидно никой не беше подготвен за нея. След първоначалния шок, държавите започнаха да действат и продължават да го правят. Върхове и спадове в опитите да се даде отпор на вилнеещата зараза. Данните от Института Lowy показват ясно едно – дори икономически стабилни и проспериращи общества са в състояние да се провалят ако обществото изпитва недоверие към управляващите, ако хората не умеят да се грижат един за друг и да изпитват съпричастност и особено ако здравните системи са неадекватни и несправедливи.