193 000 000 души в света страдат от липса на храна, алармират от ООН

193 000 000 души от 53 държави страдат от липса на храна и имат нуждаот спешна помощ, алармират от Организацията на обединените нации (ООН). Докладът за хранителните криза през 2021 г., публикуван на 4 май 2022 г., показва, че в сравнение с 2020-а броят на гладуващите в света е нараснал с 40 000 000 души.

Докладът

Организацията по прехрана и земеделие на ООН представя поредния си доклад за продоволствените кризи. През последните пет години броят на гладните и изпитващи спешна нужда от помощ за храна и препитание хора надхвърля постоянно 100 000 000 души.

Настоящият доклад показва тревожно увеличение при това в най-тежките фази на продоволствена несигурност, която води до реална заплаха за живота. Документът регистрира безпрецедентни нива на глад.

Особена тревога буди фактът, че от първия доклад, изготвен през 2016 г. до настоящия, броят на хората, нуждаещи се от храна, се е увеличил с 80%. Става дума за милиони деца, жени и мъже, чийто живот е застрашен, защото не разполагат с храна и с възможности за препитание.

Най-сериозно застрашени са живеещите в Етиопия, Южен Судан, Йемен, чието състояние ООН определя с една дума и тя е катастрофа. Останалите държави, подложени на крайна несигурност през 2021 г., са Конго, Афганистан, Северна Нигерия, Сирия, Пакистан, Хаити.

Основни причини за продоволствената криза

• Икономическите трусове

Над 30 000 000 души в 21 държави са застрашени в резултат на икономическата нестабилност. Тя от своя страна е следствие от пандемията от COVID-19 и тежките последици от предприетите ограничения. Рестрикциите се отразяват изключително негативно на бедните държави. Повишените цени на храните и прекъснатите доставки по време на пандемията нанасят сериозни щети на държавите, които разчитат на внос на хранителни стоки. Ограниченията свалят рязко покупателната способност от една страна, а от друга са причина стотици хиляди да останат без работа, което означава без доходи и възможност да се грижат за себе си и семействата си. Възстановяването на икономиката в най-бедните страни е бавен и труден процес.

• Екстремни метеорологични условия

Суши, наводнения, цунами и земетресения са в основата на драмата на 23 500 000 души от осем африкански държави. Всички те са поставени на изпитание, а съществуването им е застрашено заради природни катаклизми. Например, в периода април – септември 2021 г. 14 000 души в Мадагаскар са изправени пред хуманитарна катастрофа заради сушата.

• Конфликти

Конфликтите са в основата на глада, болестите и смъртта за 139 000 000 души от 24 страни. Те са причина за хранителните и бежанските кризи. Недохранването остава критично във всички държави, засегнати от конфликти. Липсата на достъп до вода и до здравни грижи увеличава многократно заплахите.

Децата и гладът

Анализите показват, че през 2021 г. 26 000 000 деца под пет годишна възраст са страдали, подложени на системно недохранване и липса на здравни грижи.

За над 5 000 000 от тях рискът да загубят живота си, защото нямат храна, вода и се нуждаят от спешна медицинска помощ, е бил съвсем реален.

Бежанците

Особено уязвими и изложени на глад и болести са всички, принудени да напуснат домовете си. През 2021 г. вътрешно разселените хора в световен мащаб са били близо 45 000 000. Най-много са жителите на Сирия, Афганистан, Йемен, Конго, Етиопия и Судан.
Хората търсят убежище заради продоволствени кризи, несигурност, бедност, конфликти и дори COVID-19.

Мрачната перспектива за 2022 г.

Експертите на Организация по прехрана и земеделие на ООН очакват през 2022 г. ситуацията да се влоши. В 41 държани от 53-те, включени в този доклад, са под заплаха. Става дума за застрашени между 179 000 000 и 181 000 000 души. Най-вероятно острата продоволствена несигурност ще запази нивата от 2021 г.

Заради конфликти ще има влошаване в Северна нигерия, Буркина Фасо и Нигер, а заради сериозната суша в Кения, Южен Судан и Сомалия.

Пред катастрофа ще бъдат изправени 329 000 души. Такава ще бъде ситуацията за пета поредна година в Йемен.

Войната в Украйна

„Войната в Украйна създава триизмерна криза – храна, енергия и финанси, която има опустошително въздействие върху най-уязвимите хора, държави и икономики в света“, казва генералният секретар на ООН Антонио Гутиереш.

Докладът е изготвен преди началото на военните действия в Украйна, но в последствие са добавени анализ и прогноза, свързани с отражението на войната. Авторите очакват нужда от хуманитарна помощ да имат между 2 500 000 и 4 999 000 украинци. Като се има предвид, че Украйна е един от най-големите световни производители на зърно и растително масло, а войната наруши износа, очакванията са проблемите да ставата все по-сериозни. Това рефлектира върху покачването на цените на храните в световен мащаб, достигнал рекордни нива и оказващ натиск върху страните.

Войната ще има тежки последици за глобалната производствена сигурност и ще попречи за възстановяването на световната икономика от пандемията от COVID-19, е изводът на специалистите.

Продоволствената криза като колективно предизвикателство

Острата продоволствена несигурност и недохранването разкриват колко крехки са хранителните системи, особено поставени под напрежение от тежестта на екстремните метеорологични условия, пандемията от COVID-19, нарастващите конфликти и несигурността.
Светът трябва да приеме продоволствената криза като общо предизвикателство и да търси бързи и адекватни начини да се справи с него, категорични са представителите на ООН.

Те приканват международната общност да се мобилизира и да насочи инвестиции към най-уязвимите и особено към хората, чийто живот е поставен в риск заради липсата на храна. Нужна е политическа воля, за да се справим заедно с причините, но и с последиците от продоволствените кризи, които прерастват в хуманитарни и да дадем шанс на мира, да направим възможното той да бъде устойчив.

Действията трябва да са спешни, особено в контекста на войната в Украйна, която изостри допълнително продоволствената и хуманитарна кризи, призовават авторите на доклада.