COVID-19 представлява голяма заплаха за пациентите с болест на Паркинсон

Екип на Рурския университет в град Бохум открива, че хората, които страдат от болест на Паркинсон много по-често боледуват тежко от COVID-19, като причината вероятно се крие в немалкото свързани със заболяването им рискови фактори.

Анализ на националната болнична база данни

За първи път се провежда подобно напречно изследване, което да обхваща данните от различни болници в национален мащаб. Екипът е под ръководството на проф. Ларс Тьонгес, а резултатите са публикувани в списание „Movement Disorders“ на 4 май 2021 г. Учените анализират данни за пациенти с болест на Паркинсон от близо хиляда и петстотин болници. Информацията е публично достъпна и касае както самите заболявания, така и приложените форми на лечение.

Случаите на хоспитализирани пациенти с невродегенеративното заболяване по време на първата коронавирусна вълна между 16 януари 2020 г. – 15 май 2020 г. са почти 1/3 по-малко от тези през същия период на 2019 г. В нейния пик броят намалява със 70%. От една страна това се дължи на страха от заразяване със SARS-CoV-2 по време на болничния престой, а от друга – на политиката по отлагане на манипулации, които не са спешни, за да се избегне претоварване на интензивните отделения.

Отслабена имунна система и респираторни проблеми повишават риска за хората с болест на Паркинсон

Според анализа хоспитализираните пациенти с Паркинсон по-често се заразяват с коронавирус в сравнение с такива, които не страдат от болестта, особено, ако са над 65 години или в напреднал стадий. Експертите потвърждават, че онези от тях, които са преболедували COVID-19 са по-застрашени да развият впоследствие някое от възможните съпътстващи състояния, характерни за заболяването. Ларс Тьонгес подчертава, че с напредването на възрастта и влошаването на състоянието, имунната система на хората с Паркинсон отслабва и може да доведе до тежко протичане на инфекцията. „Възможно е белодробната функция да бъде нарушена в резултат на често срещаните при тях съпътстващи здравословни проблеми и слабостта на дихателната мускулатура. Също така дисфагията (затруднено поглъщане на храна и течности) е предпоставка да развият пневмония.“

По-висока смъртност през 2020-а

Данните от изследването на невролозите разкриват, че смъртността по време на престой в болница при пациенти с Паркинсон е по-висока от тази при хора без заболяването, особено във възрастта между 75 и 79 години. В случаите, когато COVID-19 завърши фатално при болни от Паркинсон обикновено се оказва, че са страдали от хронична бъбречна недостатъчност и са били в напреднал стадий на болестта. През 2020 г. в болница са починали повече пациенти с Паркинсон, отколкото през 2019 г., което според Тьонгес може би се дължи на усложнения, свързани с коронавирусната инфекция.

Невролозите са на мнение, че е абсолютно наложително да се осигури оптимално лечение за пациентите с болест на Паркинсон, въпреки върлуващата в момента пандемия. Те вярват, че телемедицината е една добра алтернатива за в бъдеще.

Съвсем скоро се очаква да бъдат оповестени промените в тази насока по време на втората и третата вълна на коронавируса.

Болест на Паркинсон

Това е едно от най-често срещаните неврологични нарушения, което причинява ограничена подвижност, пречи на фината моторика и постигането на баланс и намалява работоспособността. Често пациентите страдат от депресия, нарушения на съня и паметта.

Обикновено болестта на Паркинсон засяга хората в по-напреднала възраст и мъжете. Част от болните имат придружаващи заболявания като например исхемична болест на сърцето, високо кръвно налягане или бъбречна недостатъчност. Гореизброените са сред най-сериозните рискови фактори за тежко протичане на COVID-19, което кара учените да смятат, че хоспитализираните пациенти с Паркинсон стигат по-често до усложнения от коронавирусна инфекция и дори до фатален край.

Пандемията засяга сериозно здравните грижи, които се оказват на болните от неврологичното заболяване. Един от експертите в екипа Шербаум пояснява още: „Предвид нарастващия брой пациенти е много важно да се осъзнае, че настаняването в болница може да спаси живот, особено след неблагоприятни събития като падане или при недостатъчно ефективно лечение. „Досега не знаехме колко занемарена всъщност е била грижата за пациенти с Паркинсон по време на първата вълна“, признава ученият.

* Tönges Lars, Scherbaum Raphael (2021). "Clinical Profiles and Mortality of COVID-19 Inpatients with Parkinson's Disease in Germany". Movement Disorders. Ruhr-Universität Bochum