Агенцията по лекарствата ще лицензира аптеки

  Със заместник-министъра на здравеопазването по лекарствената политика Гергана Павлова разговаря Илияна Ангелова:

  - Г-жо Павлова, има сигнали, че липсват лекарства за онкоболни. До вас стигат ли такива?

  - Да, има през последната седмица. Те са за един лекарствен продукт - зомета. Вчера получихме писмена информация от всички 22 онкодиспансера и болници. Само в 10 от тях се е получил недостиг в снабдяването. Шест вече са организирали доставки. По-продължителни са проблемите в 4 лечебни заведения. Четири от тях очакват заявки до утре (днес - бел. авт.).Нямаме все още никаква информация от ИСУЛ. Там беше първото място, където се генерира сигнал за проблем.

  Имахме очакване за потенциален проблем, защото търгът на МЗ се провали. Фирмата не можа да даде толкова ниска цена, колкото беше определена в тръжната документация.

  В средата на април ние информирахме за проблема, за да могат лечебните заведения да предприемат действия съобразно лекарската преценка. Лекарят може да реши да използва аналози или да поръча закупуване чрез болничните процедури. Тези търгове в голямата си част вече са приключили и предстои подписване на договори.

  - Очаквате ли подобни проблеми с други лекарства, които се купуват от болниците?

  - Някои болници вече официално ни съобщиха, че не желаят доставка, защото са сключили договор. Сега правим преразпределение на медикаменти за месец май там, където има нужда. Огорчи ни, че научавахме за липсите не от самите болници, а от медиите или от пациентите. Тази пасивна позиция определено не е в полза на пациентите, затова работим за изчистване на комуникационните проблеми.

  - Вероятно болниците са се страхували от санкции или мъмрене, че не се справят с търговете...

  - Не сте далече от истината с предположенията си. За нас беше учудващо, че се появи недостиг на зомета, защото в края на март направихме преразпределение на 1000 флакона. Ако се съди по разхода за 2010 г., средномесечно се харчат по 700 флакона. Те покриват напълно нуждите и чакащи нямаше. Съобразили сме се напълно с прогнозите на експертния съвет по онкология и лечебните заведения.

  Нашите очаквания бяха, чевсички пациенти трябва да бъдат обезпечени до средата на май. Затова се учудихме, че седмици след разпределянето на лекарството се появи сигнал за липса. Другата седмица почваме проверки на място, за да видим какво се е случило с доставките. Има много нуждаещи се пациенти, но не говорим за епидемично заболяване, което да прави такъв пик на търсенето. Няма логика.

  - Наскоро Министерският съвет прие законопроект за промени в закона за лекарствата. Кои са най-важните моменти?

  - Те са няколко. Едната група промени е свързана с облекчаване на достъпа до медикаменти. Друга група са свързани с европейските регулации. Третата е за инициативата на това правителство за облекчаване на административните процедури.

  За нас са най-важни промените, които засягат лекарствената политика. Например, ако фирма реши да изтегли от българския пазар продукт, който няма алтернатива, тя трябва да уведоми министерството поне година и половина по-рано. Такъв период ще ни даде възможност да разговаряме с фирмите и да обезпечим доставки.

  Предвидили сме и по-стриктен контрол от страна на производителите по отношение на продуктите фантоми. Това са продукти, които са включени в реимбурсната листа, но реално не се продават, защото са евтини и няма икономически интерес да се продават на малък пазар като нашия. Ако има някаква основателна причина, ще има задължения тези продукти своевременно да бъдат изключвани от списъците или да се уведомява администрацията.

  Предвидили сме и сливане на комисията по цени и комисията по позитивната листа. Това означава сериозно съкращаване на сроковете за включване на едно лекарство в реимбурсната листа. Ако досега процедурата траеше 120 дни, сега тя ще е максимално 3 месеца, а за определени продукти и до 45 дни.

  Другите промени са свързани с облекчаване на процедурите по издаване на разрешителни за всички нива - производители, търговци и аптеки, уведомления за реклама и др. Те ще намалят административните разходи, защото в момента има доста експертни комисии.

  - Предвижда се отмяна на максимално фиксирани цени. Какво означава това и за кои лекарства се отнася?

  - Отмяната на максималните цени не се отнася за повечето медикаменти - те попадат в други разпоредби и са включени в допълнителни приложения към закона. Тя е предвидена за определени продукти, не лекарства, които не са включени в реимбурсния списък на болници, министерство или НЗОК. Това на практика ограничава списъка до пет-шест лайфстайл продукта като тези за подобряване на потентността. Освен това пререгистрацията им ще е по-нарядко - през 2 г.

  Реферирането на тези продукти по принцип е доста трудно - те не присъстват в нито една европейска реимбурсна листа точно защото са лайфстайл продукти. Поради тази причина и цените им на европейско ниво не подлежат на регулиране.

  - Значи чисто пазарни механизми ще определят цените им?

  - Напълно, но при тях вече има и доста генерични варианти (по-евтини еквиваленти на оригиналните продукти - бел. авт.), затова конкуренцията е голяма. Спомням си, че преди години най-малките милиграми струваха около 100 лв., а сега - 20 лв.

  Пазарът и търсенето си казват думата и в този сегмент. Ние обаче сме наясно, че икономическата ситуация в България не е цветуща, затова и тези цени сме ги замразили за 2 г. Тоест премахването на максималните фиксирани цени за тези продукти ще стане след този период.

  - Споменахте за сливането на комисии. Колко всъщност ще решават за лекарствата?

  - Две. В едно се сливат комисията по цени и тази по позитивния списък. Комисията по прозрачност остава. Ние не желаем да я премахваме, защото тя е като междинен орган, преди да се стигне до съда, ако има възражения на пациенти срещу комисията по реимбурсиране. Невинаги всички са съгласни. Единствената промяна е, че се намалява квотата на здравното министерство и на касата в комисията по прозрачност.

  Тази на обществените институции пък ще бъде по-голяма, защото те са социален коректив.

  - Как ще става лицензирането на аптеки?

  - Те ще преминат към Изпълнителната агенция по лекарствата, която извършва и контрола. Така министерството ще се облекчи от несвойствени процеси. Агенцията пък досега нямаше информация по време на самите проверки.

  Какво става сега? Агенцията констатира нарушение - например в аптеката няма магистър фармацевт. Оттам обаче отговарят, че тече процедура по пререгистрация и така се опитват да се измъкнат от санкцията.

  - Предвижда ли се разрешаване на вериги аптеки?

  - Не, няма такова нещо.

  - А какви ще бъдат правомощията на Висшия съвет по фармация? Ще дава ли становище за аптеките?

  - Той е консултативен орган към министъра и е компетентен по нормативната уредба и указанията по лекарствената политика. Това не е променяно и си остава, защото там са експертите. До момента съветът по фармация никога не е имал функции да проверява на място. Те само са разглеждали някакви документи.

  Остава важната му роля при проверяване на достоверността на дипломите, а също и задачата на съсловната организация да гарантира, че съответният специалист е неин член и притежава правоспособност. Облекчаването на процедурата се състои в това, че становищата на всяка институция се свеждат до нивото на нейните правомощия. Чиста загуба на време е хора, които не са юристи, да събират и разглеждат правни документи, както и да дават експертна оценка. Преди в крайна сметка документите отиваха при юристите в министерството, сега ще ги гледат юристите в агенцията по лекарствата.