Доц. Атанас Щерев: Евтаназията противоречи на правилата на медицината

Комисията по здравеопазване в Народното събрание отхвърли на първо четене законопроекта на депутата от БСП проф. Любен Корнезов, легализиращ евтаназията. Против проекта гласуваха 12 депутати, а един се въздържа.

Законопроектът дефинира евтаназията като "удовлетворяване на молбата на неизлечимо болния или неговите близки за ускоряване на неговата смърт по безболезнен начин, включително и чрез прекратяването на изкуствените системи за поддържане на живота".

"Това е един тежък закон, който не поставя политически, а морални проблеми“, обясни Любен Корнезов и допълни, че всеки има правото да умре достойно. По думите му евтаназията е най-висшата форма на хуманизъм, когато човек страда.

Кой обаче може със сигурност да каже, че това е така? И как да бъде разпознат моментът, който с цялото си безсилие ни дава правото да отнемем последната надежда на болния? Ще може ли законът правилно да постави тънката червена линия между живота и смъртта? И ще успее ли да отговори на въпроса на близките: "Ами ако все пак се случи чудо?".

Почти навсякъде по света евтаназията е подсъдна. Право на извършване на частична евтаназия имат лекарите в Германия, а активна евтаназия се осъществява само в няколко страни, сред които държавите от Бенелюкс – Белгия, Холандия и Люксембург, и в американските щати Орегон и Вашингтон. Там на пациентите може да се изписва смъртоносна доза лекарства, които обаче той трябва да вземе сам.

Терминът "евтаназия" произхожда от старогръцки - "euthanasia". В буквален превод означава "лека и красива смърт без външна намеса”. С течение на времето променя значението си и днес се използва като понятие за оказване на помощ и облекчаване на мъките на неизлечимо болни, т.е. безболезнена смърт, причинена съзнателно с лекарства за прекратяване на живота.

За "красивата" смърт и опитът да се узакони тя в България разговаряме с д-р Атанас Щерев.

Фрамар: Представете се за читателите на "Фрамар".

Казвам се Атанас Щерев. Член съм на Българския лекарски съюз и съм бивш заместник-председател на същия. Председател съм на Българското дружество на частнопрактикуващите лекари и съм основател и бивш председател на Българската Асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. Специализирал съм в множество авторитетни чужди клиники, имам квалификация по репродуктивна ендокринология към Института по експериментална ендокринология и химия на хормоните, Москва, както и специализации в Института по стерилитет, Виена, Университетска болница, Мюнстер, Германия и в Акушеро-гинекологична клиника, Сан Диего, САЩ.

Фрамар: В България сте познат и със своята обществена дейност.

Да, от 1994г. се занимавам и с политика. Бил съм народен представител в 36-то, в 39-то и в 40-то Народно събрание. Бил съм председател на Комисията по здравеопазване и член на Комисията срещу корупцията. В периода от 2007 г. до 2011 г. представях България в Комитета на националните представители на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология.

Фрамар: През изминалите дни в България се разрази истинска буря около дебата да бъде или да не бъде узаконена евтаназията в нашата страна. Какъв е вашият коментар?

Кратък и ясен. Напълно основателно предложеният проектозакон не беше приет.

Фрамар: Защо смятате така?

Мисля, че отхвърлянето на проекта е правилно, защото според мен обществото не е готово за приемането на такъв закон. Моралните норми първо трябва да бъдат утвърдени и едва тогава да бъдат облечени в законови рамки. Въпросът за евтаназията не е толкова медински, колкото морален. Тук е важно как обществото въприема активната евтаназия. Защото другата - пасивната, се практикува. Пасивната евтаназия идва, когато всички възможности за продължаване на живота са изчерпани и лечението просто спира.

Фрамар: Има ли случай, в който бихте одобрили извършването на активна евтаназия или сте изцяло против?

Изцяло против съм. На това са ни учили нашите учители, това противоречи на правилата на нашата професия - медицината. Ако обществото реши,че е необходима активна евтаназия и тя бъде разрешена със закон, тогава би могло да се практикува. Но за момента тя престъпление.

Фрамар: По време на дебатите за евтаназията беше подчертано, че в България все пак се извършва евтаназия и без да е разрешена. Вярно ли е това?

Във всяка болница умират хора. Те умират и лечението спира. Тогава, когато няма смисъл от продължаване на лечението, то в един момент се спира. Съвременната медицина позволява поддържането на определени функции в човешкия организъм, което може да продължи до безкрайност. Това вегетиране може да продължи и без да има истински жив организъм. Тоест има ситуация, в която се вижда, че всякакви по-нататъшни действия са безсмислени и тогава се спира лечението, но разбира се след съответните процедури.Но аз говоря за друго, говоря за активната евтаназия. Категорично против съм активната евтаназия.

Фрамар: А как се нарича спирането на лечението, когато бъде преценено, че то е безсмислено?

Това се прави откакто свят светува и се нарича обективна невъзможност за продължаване на живота на един индивид. Тогава вече се избира дали да бъде спряна всякаква намеса или напротив - тя да бъде продължена. Ако човекът е подходящ за донор и е налично съответното съгласие, то тогава могат да бъдат продължени определени функции в организма. Това се прави в целия цивилизован свят и то е регулирано със законови норми.

Фрамар: В много страни ли е разрешена евтаназията?

Не, броят е малък, но нас това не бива да ни интересува. Нас трябва да ни интересува законовата рамка в европейските страни. Лично мен и това не ме интересува,защото съм убеден,че нашето общество не е готово за възприемане на активната евтаназия като нормална практика.

Фрамар: Кога ще бъде готово нашето общество за това?

Обществото ще бъде готово тогава, когато узрее за тази идея, когато се убеди,че е тази практика е необходима. На второ място - и здравеопазването ни също трябва да бъде готово за нея. А да бъде готово означава да бъде стабилно и добре изградено със съответните норми и стандарти. Когато нито едно от тези условия не са изпълнени, е наивно да говорим за приемането на евтаназията в нашата страна.