Италианската област Сардиния прие закон за асистираното самоубийство

Акценти

Регионалният съвет на Сардиния прие закона за края на живота. Така областта стана втората в Италия след Тоскана, която приема асистираното самоубийство. В основата на текста е предложението „Liberi subito” (Свободен сега) на Асоциацията „Лука Кошони“и е свързано с решението на италианския Конституционен съд от 2019 г., според което депутатите трябва да попълнят пропуските в законодателството, които имат отношение към края на живота, а това включва асистираното самоубийство.

Решението на Сардиния

Регионалният съвет на Сардиния одобри закона за грижите в края на живота с 32 гласа „за“, 19 „против“ и 1 „въздържал се“. Регламентът гарантира безплатно здравеопазване на хората, които страдат от необратимо заболяване, зависими са от лечения, поддържащи живота, изпитват непоносими болки и които самостоятелно и напълно съзнателно избират да се подложат на лекарски асистирано самоубийство.

Тези случаи ще бъдат проверявани от две комисии - мултидисциплинарна и етична. Точно те трябва да се произнесат дали състоянието на човека, поискал да сложи край на живота си, е безнадеждно, а страданията му – непоносими.

Две седмици след влизането в сила на закона регионалните здравни власти имат ангажимента да сформират постоянна комисия. Членовете ще бъдат избирани по тяхно желание между служители на Регионалната здрава служба или други подобни организации. Според регламента в комисията трябва да има: лекар, който е специалист по палиативни грижи, невролог, психиатър, анестезиолог, медицинска сестра и психолог. Законът определя и срок от 30 дни за обработката на заявленията.

С решението на Съвета Сардиния става втората област в Италия след Тоскана, която узаконява асистираното самоубийство.

Темата е тежка, противоречива и както навсякъде по света, разделя. По време на дебата в зала става ясно, че и в Сардиния лагерите са два и се противопоставят яростно един на друг.

Дебатът

Против се обявява представителят на гражданското движение „Orizzonte Comune”, което влиза в местната власт чрез Италианската социалистическа партия Лоренцо Коцолино. В същото време закона подкрепя Джани Кеса от център-дясно, а вицепрезидентът на Регионалния съвет от формацията „Uniti con Todde” се въздържа.

Вносители на законопроекта са лидерът на Демократическата партия Роберто Дериу и Карла Функони, която е председател на здравната комисия на Съвета.

„Това е закон, показващ цивилизованост и институционална отговорност, който поставя в центъра свободата и достойнството на индивида, подкрепя го, но без да се налага и зачита волята му. С гласуването си ние отново заявяваме, че политиката трябва да се справя и с най-чувствителните въпроси смело, без идеология и като поема отговорността да гарантира правата и да не оставя никого сам с болката и страданието“, казва по време на дебата Карла Функони.

Колегата й Роберто Дериу подчертава колко е важно една екстремна ситуация да има ясни правила. „Това е задължение на законодателя, съобразено с Конституцията. Зад тази правна реалност обаче се крие човешката реалност на страдащите, които са на края на силите си, приковани са към машини, зависят изцяло от лекарства, които удължават живот, който вече не може да се нарече такъв“, завършва емоционално изказването си Дериу.

 Лидерът на радикалната дясна партия Национален алианс Fratelli d Italia (Братята на Италия) Паоло Трудзу нарича закона безполезен и извън юрисдикцията на Регионалния съвет. „Рискуваме да бъде отменен от Конституционния съд. Законът е приложим за много малко случаи и в крайна сметка ще създаде само илюзии на гражданите“, казва Трудзу.

Председателят на групата на реформаторите Умберто Тика заявява от трибуната, че когато става дума за толкова важен въпрос е по-добре да изчакат намесата на националния законодателен орган и създаването на единен закон за цяла Италия. „С решението си днес даваме отговор на местно ниво, който ще бъде краткотраен. Но трябва да кажа, че групата ни оценява дебата. Беше сериозен и задълбочен“,подчертава Тика.

Асоциация „Лука Кошони“

Асоциацията е основана през 2002 г. от икономиста Лука Кошони, който страда от амиотрофична латерална склероза. Сред приоритетите й са гражданските свободи и правата на човека и особено правото на наука, решенията за края на живота, достъп до асистирана репродукция, легализиране на евтаназията.

Лука Кошони умира през 2006 . Негови са думите: „Иска ми се да сляза от влака, да тръгна, да прегърна вятъра, но не мога. Искам да изпея химн, но думите идват от сърцето ми и умират в устата ми. Трябва да съм свободен дух, за да се радвам. Вместо това съм човек, изтощен от страданието и загубата на надежда.“ И още: „Радикалната битка, на която отдавам сърцето и душата си, е тази за свобода и особено за свободата на научните изследвания.“

Филомена Гало и Марко Капато от Асоциация „Лука Кошони“ изразяват задоволство от решението на Съвета. Категорични са, че целта е: „Цивилизован закон, който ще предотврати случаите, които помним – на хора, в състояние на непоносимо и необратимо страдание и чакащи с месеци и години за отговор.“

Църквата

Ватиканът определя асистираното самоубийство като тежко престъпление срещу човешкия живот и морално недопустимо. Преди повече от четири десетилетия публикува Декларация за евтаназията. В нея се казва, че животът е дар от Бога и никой няма право да го прекъсва умишлено. Католическата църква е категорична, че дори когато страданието е непоносимо, съзнателното предизвикване на смърт не може да се определи като милосърдие и грижа.

Архиепископът на Каляри Джузепе Батури, който е и секретар на Италианската епископска конференция, изразява съжаление за решението, но и надежда, че „на национално ниво ще бъдат постигнати мерки, които най-добре защитават живота, насърчават грижите при болест и подкрепят семействата в моменти на страдание.“

Реагират и от организацията „Pro Vita&Famiglia”, която защитава семейството, основано на брака между мъжа и жената и правото на живот от зачеването до естествената смърт. Определят закона като убийствен и призовават правителството да го оспори. „Нашата мисия е общество, основано на ценностите на живота и семейството, противопоставящо се на „културата на смъртта“, казват от организацията.