Комитетът по етика във Франция проправи пътя за законодателни промени, разрешаващи евтаназията

На 13 септември 2022 г. френският Национален консултативен комитет по етика публикува становището си за възможността да бъдат осъществени законодателни промени, които ще позволят легализацията на евтаназията и асистираното самоубийство.

Становище 139 по етичните въпроси

Становище 139 на Националния консултативен комитет по етика за края на живота е подкрепено от повечето членове. Заедно с него е публикувано и становището на малцинството от 8 души.

В документа, озаглавен „Етични въпроси, свързани със ситуации на край на живота: автономност и солидарност“, се подчертава, че до момента експертите са разглеждали няколко пъти темата, но като се има предвид, че тя е във фокуса на обществения диалог от дълго време, а граждани, депутати, представители на множество сдружения, болногледачи, медици и интелектуалци я обсъждат разгорещено, е време отново да бъде поставена на дневен ред, както и задълбочено да бъдат обсъдени някои етични въпроси.

На практика комитетът отваря вратата за осъществяване на промяна в законодателството в тази сфера.

Затова специалистите разчитат изцяло на два принципи, които определят като водещи – солидарност и автономност. Обществото има задължение да бъде солидарно с най-уязвимите и да зачита автономията на личността при взимане на решение.

„Има начин за етично прилагане на помощ при завършване на живота, но при определени строги условия, с които е неприемливо да се прави компромис. Искането за активна помощ при умиране трябва да бъде направено от човек, който може да решава и е поискал това по собствена воля и след като е информиран подробно“, се посочва в доклада.

Комитетът подчертава, че декриминализирането на асистираното самоубийство се отнася до хора, които страдат от тежки и нелечими заболявания, които им причиняват непоносимо физическо или психично страдание и за които прогнозата за живот е твърде кратка.

>>>Краят на един живот: Ален Кок, мъжът, който поиска да умре достойно

Същото е становището и за евтаназията, макар че сериозен и труден за разрешаване проблем от етична гледна точка представляват хората, които не са в състояние да вземат решение.

Гражданският договор

Френският президент Еманюел Макрон започва работа по приемането на граждански договор, свързан с края на човешкия живот. Заедно с дискусиите сред различните професионални гилдии, граждански организации и обществото, ще вървят и разговорите с политическите партии в парламента. Целта е правната рамка, свързана с евтаназията, да бъде окончателно приета до края на 2023 г. В следващите шест месеца темата ще бъде дискутирана от французите, а в основата на този диалог ще бъде становището на Националния комитет по етика.

Един от членовете на Комитета бивш кмет и депутат от Поатие Ален Клейс подчертава, че дискусиите и мнението на гражданското общество не могат да заместят парламента. „Нужен е национален дебат, но не и да бъде взето окончателно решение чрез референдум“, смята Ален Клейс. Според него ако бъде дадена зелена светлина на асистираното самоубийство и на евтаназията, това задължително трябва да бъде придружено от засилване на мерките в областта на палиативните грижи.

„В становището си отделяме специално внимание на палиативните грижи и тяхното качество. През последните 20 години законите са увеличили независимостта на човека, но те не са оценени достатъчно и са слабо познати. Затова отбелязваме, че в огромното си мнозинство крайните житейски ситуации остават болезнени и дори неприемливи. Това е резултат от недостатъчното или неправилно прилагане на действащите регулаторни схеми“, подчертава Ален Клейс.

Еманюел Макрон дава заявка, че започва активна работа по една от особено чувствителните теми във френското общество – тази за края на живота. Той често бива критикуван, че по време на предишния си мандат не е напреднал особено и не е свършил обещаното. Обвиняват го, че най-вече не е успял да намери решение на въпроса, свързан с възрастните, страдащи от нелечими болести. Френският президент определя настоящата система като несъвършена. Сега той поема ангажимент за постигането на граждански договор в следващите шест месеца и промяна в законодателството до края на 2023 г.

На 2 септември 2022 г. президентът на Франция намеква, че ще насочи вниманието си към въпросите, свързани с края на живота. Връчвайки най-високото републиканско отличие – Големия кръст на Почетния легион на 94-годишната актриса и певица Лин Рено, Еманюел Макрон заявява: „Правото да умреш с достойнство е битка, която Ви отива, а нас задължава“.

Лин Рено е сред основателите на Асоциацията на правото да умреш достойно (ADMD). През 2020 г., когато френските депутати обсъждат законопроекта, който легализира евтаназията, Лин Рено публикува отворено писмо, в което ги призова да дадат възможност на всеки сам да избере края на живота си. В него голямата дама написа, че щом животът принадлежи на всеки, то същото трябва да се отнася и до смъртта.

>>>На 8 април 2021 г. френските депутати ще обсъдят законопроекта, легализиращ евтаназията

На 21 август 2022 г. Лин Рено и Оливие Фалорни, депутатът, внесъл проекта за евтаназия, обсъждан през 2021 г. и защитаващ правото човек сам и свободно да избере края си, отново призовават евтаназията да бъде легализирана. В общата си позиция те подчертават, че френската държава демонстрира неразбиране на тежкото състояние и мъките на хората, страдащи от тежки и нелечими заболявания. Лин Рено и Оливие Фалорни настояват законопроектът да бъде включен отново в дневния ред на френския парламент.

Четири закона за 20 години

За последните две десетилетия въпросите, свързани с края на живота във Франция, са предмет на четири закона:

• Закон за гарантиране на достъпа до палиативни грижи – 1999 г.
• Законът на Кушнер за правата на пациентите и качеството на здравната система – 2002 г.
• Закон за правата на пациентите и края на живота – 2005 г. Известен е още като закона „Леонети“
• Законът „Клайес – Леонети“, който дава нови права на хората за края на живота, сред които въвеждането на предварителни указания и на хора, които да се ползват с доверието на болния както и на дълбока и продължителна седация до смърт, когато прогнозата за живот е за много кратки срокове.

Жан-Люк Годар

В деня, когато излезе дългоочакваното становище на Националния комитет по етика, светът научи за смъртта на един от най-големите френски режисьори, когото неслучайно президентът Макрон определи като национално богатство.

Жан-Люк Годар напусна нашия свят на 91 години, но остави след себе си изключително филмово наследство, променило начина, по който се правят филми.

Малко по-късно през деня правният съветник на семейството съобщи, че Жан-Люк Годар е избрал да си отиде чрез асистирано самоубийство. Причина за решението са тежките инвалидизиращи заболявания, от които той страда.

Това става възможно, защото Жан-Люк Годар живее от години в Швейцария, където асистираната смърт е разрешена при определени условия и е регламентирана в кодекс на медицинската етика.