Краят на един живот: Ален Кок, мъжът, който поиска да умре достойно
Не е страшно да умреш, страшно е да не живееш. Фразата е на големия Виктор Юго и може да постави началото на разказа за един мъж и неговото желание да умре достойно. Да умре, защото сега, в този час, в тази минута, в тези дни той не живее.
Ален Кок и решението му да прекъсне тънката нишка, на която се крепи животът
Ален Кок е на 57 години. Живее в Дижон. Прикован на леглото от две години, но страда от рядко дегенеративно заболяване от над две десетилетия. Храни се чрез тръба, а болката от еволюиращата болест е раздираща, изтощаваща, ужасна. И нетърпима.
Мъжът страда от изключително рядко и нелечимо заболяване, при което стените на артериите му се слепват, това води до спиране или недостатъчно кръвообръщение. Болките са нечовешки. До момента е претърпял осем спешни операции, прекарал е пет инфаркта и седем инсулта. В последните дни той взема напълно съзнателно решението да сложи край.
„Тръгвам по пътя, който ще ме освободи от болката. След последните шест операции и настоящите болки в стомаха, знам какво означава това. Казвам не!“, това написа в личния си профил Ален Кок. Написа и писмо до президента Еманюел Макрон, в което поиска да му бъде разрешено да си отиде с достойнство.
На днешния 4 септември 2020-а, денят в който Франция отбелязва годишнина от обявяването на Третата република, Ален Кок получи отговора на френския президент. „И тъй като не съм над закона, не съм в състояние да се съглася с Вашето искане“, пише Еманюел Макрон.
Президентът е последната надежда на страдащия мъж и той отбелязва това в писмото си. Казва още, че ако не получи надежда и емоционална съпричастност, то ще прибегне до друг начин, за да се избави от мъките. Ален Кок обяснява, че ще спре да приема храна, лекарства и медикаменти от 00 часа на 5 септември 2020-а и се надява краят да дойде до дни.
На това френският президент отговоря: „С емоция, уважавам този подход. Приемете моето дълбоко уважение и лична подкрепа за Вас“.
И въпреки емоцията, Макрон ясно подчертава няколко пъти, че не може да пристъпи закона. „Не мога да помоля никого да наруши закона и да излезе извън правната ни рамка. Вие искате активна помощ за смърт, която не е разрешена във Франция“.
А точно, за да покаже на французите „до каква агония води законът на Леонети“, Ален Кок обяви, че ще покаже края на своя живот на живо в страницата си във Фейсбук. Сам определя това като последната битка. Надява се, че историята му ще провокира нов закон, който да позволи „последни грижи“, които са в състояние да съкратят нечовешкото страдание.
Години на борба с болестта
Когато е на 23 години, Ален удря коляното си, спускайки се по стълбището. Въпреки удара и разкъсването, то не кърви. Така открива, че страда от рядкото заболяване, при което циркулацията на кръвта в тъкан или орган е недостатъчна или спира напълно. Освен него, в света има само още двама души с тази диагноза. До момента само той е оцелял.
Тогава лекарите му дават няколко седмици живот. Той обаче решава да се бори. В следващите години се превръща в активен защитник на правата на хората с увреждания. През 1993-а заминава в инвалидна количка в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Изминава разстоянието от родния Дижон дотам с количката. През 1994-а участва в Тур дьо Франс. Отново в инвалидната количка. Жаден за приключения и предизвикателства, но и за справедливо отношение към хората с увреждания, Ален Кок не спира с инициативите. Стига до Брюксел и ООН и целта е винаги една – да насочи вниманието и да направи така, че състоянието на хората с увреждания да се подобри.
Нещата започват да се променят бързо през последните четири години, а стават ужасни през последните две, когато Ален не става от леглото.
За живота, смъртта и решенията
Вече не се боря за себе си, а за всички, които ще имат проблем, подобен на моя, казва мъжът, който е убеден, че трябва да има начин за достойна смърт. Жан-Люк Ромеро, който е президент на Асоциацията за правото на достойна смърт и който посещава Ален многократно и го подкрепя, казва за него, че е символ на смелост и сила, но и че случващото се показва как законите не са адаптирани и как правото на избор не съществува реално.
Сирил Мошос, който е медицински асистент на Кок, споделя: „Ще го придружа. Възможно ли е човек да е готов за подобно нещо? Не знам, но знам, че ще бъда до него. Преди десет години му обещах, че ще бъда с него до края.“
Стотици го подкрепят и му пишат, че се възхищават от силата и от волята да вземе подобно решение и да го изпълни. А той споделя: „Гледам тавана. Не, това не е моят живот“.
И точно затова, защото това не е неговият живот, мъжът, който изминава 2000 км в инвалидна количка в името на правата на хората с увреждания, който участва и в бунта на „жълтите жилетки“, защото е убеден, че трябва да има справедливост и Френската република е призвана да я защитава, сега решава да сложи край, разбрал смисъла на думите на гениалния си сънародник, че не е страшно да умреш, а е страшно да не живееш. Той вече не живее, затова иска да прекъсне нишката, която свързва горе и долу.
И дори сега Ален Кок вярва, че смъртта му може да провокира промяна в закона на Леонети. Законът, приет през 2005 г. за правата на пациентите и края на живота им. Целта е да бъде избегната евтаназията, но и да се предотврати безмилостно лечение. В тези случаи пациентът може да поиска край на тежкото лечение, но само ако до края на живота остават часове.
Във Франция темата евтаназия е въпрос на емоции. Тя поляризира обществото и е почти невъзможно да се допусне, че ще има единение по темата.
Въпросът сега е за Ален Кок. 57-годишният мъж, който в 00 часа на 5 септември 2020-а ще спре да приема храна, вода, лекарства. С надеждата, че краят ще дойде. С вярата, че има право на достойна смърт.
lefigaro.fr, sudouest.fr, lemonde.fr
НОВИНАТА е свързана към
- Трябва ли да се легализира евтаназията в България?
- Една история за остър вял миелит, много трудности и не по-малко надежда
- Евтаназия в България - Рени Григорова даде ход на петиция за узаконяването й
- Бедност, а не фатално заболяване, тласка канадски граждани към евтаназия
- Съществува човек, алергичен към вода
- ЕМА разреши първия медикамент за лечение на рядко генетично заболяване на нервната система
- Връзката между сардоничната усмивка и евтаназията на стари хора
- Проф. д-р Румен Стефанов Стефанов, д.м.
- Англия въвежда първия по рода си скрининг на бебета за над 200 редки болести
- FDA одобри медикамент за пулмонална артериална хипертония
Коментари към Краят на един живот: Ален Кок, мъжът, който поиска да умре достойно