Д-р Костадин Чифлигаров, координатор на донорската програма в УМБАЛ "Св. Георги": Българинът и нашето общество все още не са готови да приемат донорството като един уникален медицински акт

  Д-р Костадин Чифлигаров е началник на интензивното отделение на Клиниката по анестезиология, реанимация и интензивна терапия към Университетска болница „Св. Георги" в Пловдив. Той е ръководител на донорската програма на болницата. Участвал е в редица обучения свързани с трансплантациите.

  - Д-р Чифлигаров, защо след толкова кампании нашето общество все още не се е научило на този най-хуманен жест - даряването на органи и респективно спасяването на човешки живот?

  - Моето мнение е, че българинът и нашето общество все още не са готови да приемат донорството като един уникален медицински акт. Всеки един българин е наясно, че трансплантацията трябва да съществува, защото чрез този метод се спасява човешки живот, облекчават се страдания на пациенти, но за съжаление не всеки разбира, че за да има трансплантация, трябва да има старт, начален пламък, начална искра, каквато се явява донорството. За съжаление все още изключително скептично се отнасят към идеята за донорство, особено близки и родни на пациенти оказали се в мозъчна смърт, като потенциални донори.

  - На какво се дължат тези откази, причината само у близките на починалите ли е?

  - Много анкети в страната са показали като цяло готовността и съгласието на българина и неговото позитивно отношение относно донорството. Така че да твърдя, че отказите се дължат на неразбирането на самия проблем като цяло, може би ще сгреша. Основната причина за отказите, това е мое лично мнение, се дължат на огромните проблеми, които съществуват в медицината като цяло и в здравната ни реформа. Несигурността на българина, води до несигурност към специалистите с бели манти - лекари, които излизат и съобщават на роднините тази неприятна новина, че техният близък е изпаднал в състояние на мозъчна смърт. Тяхната несигурност води почти винаги до скептицизъм и несъгласие - несъгласие както с констатирането на мозъчната смърт, така и впоследствие абсолютно и категорично несъгласие за дарителство на органи от потенциалния донор. Има и още една чисто философска причина. Тя изпъква от няколко години благодарение на въпросните контакти между координаторите по донорството, чрез Изпълнителната агенция по трансплантации. В момента тя много живо се дискутира - това е съществуващата бариера между лекуващия лекар и роднините на починалия. В един момент същият лекуващ лекар, като координатор по донорство, им предлага да се вземат органи от пациента му.

  - Какво тогава трябва да се промени?

  - Като цяло световната практика е работата с близките на потенциалните донори да се осъществява от специалисти - клинични психолози. Те са специализирали точно в сферата на трансплантациите. Те много лесно могат да влязат в позицията на роднините, да намерят верните думи и подход към тях, за да се стигне до съгласие и реално донорство. За съжаление, все още в нормативните документи не е регламентирано задължителното присъствие на специалист за психологическа подкрепа, което много сериозно затруднява осигуряването на тези специалисти. Специално за Пловдив, с решение на борда на директорите и изпълнителният директор на Университетската болница "Св. Георги" е осигурен клиничен психолог или точно специалист по психологическа поддръжка, но това си е наше лично решение. Естествено бихме желали това да бъде потвърдено чрез нормативни актове, но се налага всеки път да се отстоява важността на този специалист в процеса на координиране на един донор и добиване на съгласие от страна на близките и роднините.

  - Какъв е броят на донорските ситуация, възникнали в Пловдив до този момент?

 - До ден днешен, поне за Университетската болница "Св. Георги", нямаме реален донор. Донорските ситуации са около 12.

  - Всички ли са откази ?

  - Не. Не бих искал да лъжа. Бих искал да кажа горчивата истина, че в момента все още не е решен и въпросът с финансирането на програмата по трансплантации. Ние очакваме да стартират промените. Проблемът е свързан с това, че от 2006-а година почти няма никакво финансиране на тези програми и ако Университетска болница "Св. Георги" беше една от водещите бази в годините назад поради същото това липсващо финансиране, се разви едно негативно отношение към донорството и сред медицинските специалисти. В самата дейност, свързана с координирането му, поддържането на пациента, който е с мозъчна смърт, в състояние, което позволява да се експлантират органи, са ангажирани над 12 специалисти от висшия ешелон. Това са специалисти с изключителна компетентност в своята област - като се започне от анестезиолозите, реаниматорите, които отговарят за поддържането на органите, и се мине през специалистите по образна диагностика, клинична лаборатория, микробиологична лаборатория, кардиолози, уролози. Те са ангажирани с преценката на състоянието на евентуалния донор и осигуряването на безопасно трансплантиране на органите и на запазване живота на рецепиента. Без да споменаваме за колосалната бройка на специалисти от сестринския персонал и огромните разходи по целия процес.

  - Всичко това не се ли заплаща допълнително на всеки един от екипа?

  - Като цяло заплащане е предвидено, но ако има такова централно за болницата. За съжаление последният ни донор беше 2010-а година. До ден днешен от 2006-а, нито една от тези дейности, които са извършени в Университетската болница не са заплатени.

  - Как стоят нещата в другата голяма пловдивска болница МБАЛ "Пловдив"?

  - Тази година и те нямат реализиран донор. Ние вървим ръка за ръка. Приятели сме, познати сме с техните координатори, на всички обучения сме заедно. Те също са на мнение, че с такава програма, каквато съществува в момента, няма как да имаме истински дейности по донорството.

  - Предишното ръководство на УМБАЛ "Св. Георги" щеше да прави в болницата център по трансплантации. На какъв етап е днес тази идея?

  - Вижте, в момента при този обем от дейност, който се реализира у нас, смятам за абсолютно нецелесъобразно да се разкриват нови трансплантационни центрове за органи, изключая трансплантацията от жив донор. Пряк пример за това е Университетска болница "Св. Марина" във Варна, които много активно се включиха в програмата за трансплантация на бъбреци от жив донор. В Пловдив все още нямаме тази готовност. Тя е свързана не само с подготовката на кадрите. Смятам, че ние имаме достатъчно добре подготвени кадри, но отново говорим за едни сериозни инвестиции от страна на болницата за тази подготовка и липсата на достатъчно средства. Не забравяйте, че всички болници в страната са търговски дружества. И колкото и да не мога да си отговаря на въпроса с какво търгуваме всъщност ние, ни броят търговски дружества...Това ми е малко неясно преди всичко като лекар, а не търговец. Трябва да е ясно, че всички тези разходи трябва да бъдат възстановени за самата болница, иначе ни обричат на унищожение, на самоунищожение.