Д-р Силви Кирилов: Кръгът на хората, които се занимават с организацията на донорството, трябва да се разшири

  Д-р Силви Кирилов стана директор на агенцията по трансплантации през юни 2011 г. Завършил е Медицинския университет в София през 1974 г. Работи като лекар-ординатор в ОАРИЛ на Окръжна болница, Монтана, а после като асистент в катедра “Урология” на Александровска болница. През 1981 г. придобива специалност по урология.

 След 2002 г. е бил последователно на ръководни длъжности в Александровска болница като зам.-директор по лечебната работа, прокурист и директор. Специализирал е в Москва и Гьотинген.

  - Доц. Кирилов, започнахте обиколка на донорските бази в страната. Какво ви споделиха колегите, защо тази година има само двама донори?

   - Вече бях в Пловдив и Стара Загора, но смятам да се срещна с колегите във всяка база в страната. Имат трудности, те са от различно естество. Има доста откази на близките, но има и други причини. Преди всичко хората трябва да разберат, че мозъчната смърт, при която човекът става донор, е необратимо състояние.

   За да дават близките съгласие, е необходимо те да имат доверие в институциите и в лекарите.

   Други причини са свързани с медиците, които работят в интензивните отделения по градовете. Те често са поставени в стресови ситуации. Потокът от пациенти е разнообразен и изключително тежък. Когато лекарят отговаря за 6-7 тежко болни, а трябва да започне и тази дейност - да обгрижва потенциални донори, понякога силите му не достигат. Необходима ни е нова организация - да има още един лекар-координатор, медсестрите да помагат. Кръгът на хората, които се занимават с организацията на донорството, трябва да се разшири.

   - Сред лекарите се говори, че и недостатъчното финансиране на болниците е една от причините...

   - Това също е важно, защото парите са показател как обществото оценява труда и отговорността на лекаря. Самото поддържане в кондиция на пациент, изпаднал в мозъчна смърт, така че органите му да останат годни за трансплантиране, струва доста средства. Имаше проблеми с финансирането. Сега новата наредба за трансплантациите предвижда повече пари за тези дейности. Тя влиза в сила от 2012 г. Похарчените за донора средства ще се възстановяват, ще има бонуси и за работещите лекари. Така е редно.

   - Друга причина за откази, която върви като слух, е, че органи се раздават под масата...

   - Мога категорично да заявя, че при разпределянето няма нищо скрито-покрито. Задача на агенцията е да се проследяват органите. Винаги може да остане нещо, което не се трансплантира по една или друга причина. Отговорността е на този, който извършва трансплантацията. Ние можем да поискаме допълнително изследване, за да се уверим, че има основателна причина органът не се присади. Невъзможно е да се правят машинации.

   За сърце или черен дроб трябва да се реагира в рамките на 5-6 часа! Трябва да ги транспортираме с изтребител, за да ги закараме на друго място.

   Решението да се дарят органите на починал близък е героично. Допреди дни той е бил жив, имал е мечти, а изведнъж се оказва в мозъчна смърт и роднините му трябва да решат какво да правят. Това оставя трайна следа в психиката им. Трябва да разберем, че тези хора са подложени на силен стрес.

   - Повечето хора си казват, че донорството като проблем не ги касае...

   - Темата изглежда далечна на мнозина, но в един момент може да се окаже свръхактуална за тях, ако единствената надежда за живот на техен близък е трансплантация на орган. Има болни, чието оцеляване или приобщаване към нормален начин на живот, както е при бъбречноболните, зависи от даряването на орган.

   - Подготвени ли са болниците в страната да бъдат донорски бази?

   - Много от болниците разполагат с апаратура и обучени кадри. Имаме лекари, които вече 20 г. и повече работят в тази сфера и сами могат да обучават. Опитни са като медицински лица, но са доказали, че са и прекрасни психолози. Лекар с 20-30 г. стаж, който работи в реанимация, едва ли има седмица, през която да не се налага да съобщава най-тежката новина на близките.

   - Как се доказва мозъчна смърт?

   - Тя е необратимо състояние. Загине ли мозъкът, личността вече не съществува. Медицината разполага с технически средства да поддържа основните органи и жизнени функции, но това не означав, че човекът може да бъде върнат към живота. Хората трябва да знаят, че мозъчната смърт може да се докаже абсолютно обективно с изследвания. По закон след 12 ч те трябва да се повторят, за да няма грешка.

   Само около 3000 българи са заявили отказ, че не желаят да бъдат донори. При останалите за съгласие се питат близките, както е по закон.

   - Може би някои хора бъркат мозъчната смърт с комата, която е обратима. Оттам и притесненията им.

   - Комата няма нищо общо с мозъчната смърт. Комата е нарушение на съзнанието, може би най-тежкото, но все пак обратимо, за разлика от смъртта на сивото вещество. Не един лекар, а комисия поставя подписи под заключението за мозъчна смърт. Никой доктор не би сторил такъв грях и да обяви за мъртъв пациент, за когото има шанс. Мерките, които се вземат за съхраняването на един тежко болен като донор, са същите, които се прилагат, за да го върнат към живота.

   - Наскоро водещи трансплантолози казаха, че при катастрофи губим потенциални донори. Та нали 1000 българи загиват всяка година по пътищата?

   - Тук поставяте медицински и организационни въпроси. За да стане един човек донор, той не трябва да има в анамнезата си шоково състояние Шокът е нарушение в микроциркулацията, което се отразява на бъбреците, но също на черния дроб и на сърцето. В тях не остава кислород.

   - Смятате, че шокът от самата катастрофа би могъл да е противопоказан?

   - Да. Ние трябва да организираме спешната помощ така, че на мига и на място на пострадалия да се окаже медицинска помощ, за да може той да бъде транспортиран жив до болница. Често жертвите на катастрофи загиват или на място, или по пътя към болницата. Прави са колегите трансплантолози, че нямаме начин на мислене и регламент още там на място да се борим за човешкия живот. Защото той се печели не в болницата, а на улицата.

   - Има ли достатъчно грижи за близките, взели решение за донорство?

   - Не, в България сме им длъжници. С тези хора трябва да работи психолог, както в други страни. Можем поне веднъж в годината да ги съберем, защото те са като бялата лястовичка. Цял живот се измъчват дали е било правилно решението им. На такава среща ще се видят и с други семейства в тяхната ситуация и ще се разберат, че не са сами. Психолозите пък ще им помогнат да разберат, че решението им е било правилно.

   - Как актуализирате регистрите си, за да не стават гафове като в миналото - починали да фигурират като чакащи?

   - Всеки месец по график се изпращат определени изследвания, координаторите по места също редовно подават починалите. Но не е достатъчно, трябва да работим повече за онлайн връзка и за обмен на данни, например по ЕГН.

   - Трансплантационните ни центрове работеха без договори в началото на годината. Подписахте ли вече?

   - Да, подписаха ги, макар и по-късно. За 2012 г. се надяваме, че още октомври-ноември ще сключим договорите както с центровете, така и с донорските бази.