Антитяло, действащо като щит, намалява симптомите на сенна хрема

Акценти

Учени от Казахския национален аграрен изследователски университет в Казахстан създадоха моноклонално антитяло, действащо като щит, което блокира навлизането на полени в лигавицата на носа и намалява симптомите на сенна хрема. Според екипа терапията, която е малко вероятно да причини страничните ефекти, наблюдавани при стандартните лечения, може да бъде достъпна до няколко години.

Сенната хрема, известна още като алергичен ринит, е отговор на организма към специфични външни дразнители, наречени алергени. Най-честите дразнители са полените – фини прахови частици, отделяни от дървета, треви и плевели, които достигат до носната лигавица с вдишвания въздух и предизвикат симптоми като кихане и сърбеж. Леченията на сенна хрема включват антихистамини и стероиди, които намаляват възпалението, но невинаги са ефективни и често имат странични ефекти, като сънливост.

Какво представлява „молекулярният щит“

Традиционното лечение на сенна хрема е алерген-специфична имунотерапия (постепенно излагане на нарастващи дози от алергена, докато не се намали чувствителността на организма към него). То обаче не е ефективно при всички пациенти и през последните десетилетия терапията с алерген-специфични моноклонални антитела (терапия, при което се използват антитела, насочени към конкретни алергени, за да се модулира алергичната реакция) все по-често излиза на преден план като алтернатива.

При терапията с алерген-специфични моноклонални антитела, изследователите разработват антитела от клас IgG, които или специфично разпознават самия алерген и го блокират, или се свързват с IgE антитела, които играят ключова роля при алергичните реакции. И в двата случая това предотвратява прекомерния имунен отговор на организма към полени. Недостатъкът е, че досега тези антитела са били инжектирани в кръвния поток.

„Нашият метод действа незабавно и локално върху лигавицата на носа, като неутрализира алергена при контакт. Този „молекулен щит“ не само предотвратява активирането на IgE антителата, но може също да намали възпалението чрез други механизми, като успокояване на имунните клетъчни отговори и насърчаване на регулаторните пътища.“, обяснява проф. Кайсар Табинов, директор на Международния център по ваксинология в Казахския национален аграрен изследователски университет и старши автор на проучването.

По време на проучването изследователите инжектират доза цветен прашец от див пелин (основна причина за сенна хрема) на мишки, стимулирайки ги да произвеждат антитела срещу него. След това гризачите са хуманно убити, като целта е да бъдат изолирани бели кръвни клетки.

Извлечените левкоцити са слети с лабораторно култивирани ракови клетки от мишки с множествен миелом. Това води до пет хибридомни клетъчни линии, всяка от които секретира моноклонално антитяло срещу цветен прашец от див пелин. Серия диагностични тестове показват, че най-мощното е произведено от хибридомна клетъчна линия XA19, която се селектирана за по-нататъшно развитие.

Намаляване на алергичните симптоми

За да тестват ефективността им, учените прилагат пречистени антитела от XA19 във вътрешността на носа на пет мишки, които са инжектирани с цветен екстракт. При други пет гризачи също е предизвикана алергична реакция, но при тях е приложено плацебо. Три седмици по-късно всички мишки са изложени на аерозол от прашец от див пелин, както и на цветен екстракт, доставен директно в носа.

Резултатите показват, че мишките, на които е предоставено антитялото, показват значително намаляване на алергичните симптоми в сравнение с контролите*. Например те показват по-слабо подуване на ушите (често срещана алергична реакция при гризачи), по-малко дразнене на горните дихателни пътища, запазен белодробен капацитет и по-малко възпаление в ноздрите. Също така нивата на две молекули (цитокини), насърчаващи възпалението, са понижени при мишките, третирани с антитела.

„Това е първият път, когато моноклонално антитяло, предназначено да блокира специфичен поленов алерген, е доставено директно в носа и е доказано, че предотвратява алергични симптоми в горните и долните дихателни пътища.“, коментира Табинов. „В бъдеще подобни антитела биха могли да бъдат разработени и за други основни поленови алергени, като например амброзия или трева. Това отваря вратата към ново поколение прецизни лечения за алергии, които са бързодействащи и съобразени с индивидуалната чувствителност към алергени.“

На база резултатите, изследователите стигат до заключението, че моноклоналното антитяло от XA19 ефективно блокира реакциите към прашец от див пелин, предизвикани от IgE, при мишки. Преди лечението да бъде тествани при хора обаче, антитялото трябва да бъде адаптирано и да се проведат допълнителни предклинични проучвания за безопасност и ефикасност, за което, според учените, са необходими няколко години.

* Tabynov Kaissar et al. Intranasal monoclonal antibodies to mugwort pollen reduce allergic inflammation in a mouse model of allergic rhinitis and asthma. Frontiers in Immunology. 2025.