Алергии, имунитет и аутизъм се повлияват от климатичните промени

Климатичните промени и нарушената екосистема могат сериозно да повлияят на процесите в човешкото тяло - включително алергии, имунитет и аутизъм. Ксу Минг e професор по неврология в Медицинското училище „Rutgers New Jersey“ и наскоро публикува доклад за ефектите от промените в климата върху алергиите, имунния отговор на организма и микробиома – „добрите“ микроорганизми, които живеят в нашето тяло.

Как климатичните промени повлияха върху дихателните алергии?

Отговорът е „Негативно.“ Задълбочиха се и се увеличиха случаите на болести, свързани с дихателни алергии, както и се влоши автоимунният отговор на тялото срещу токсините в околната среда, което пък доведе до нарастване броя на имунните заболявания. Хората с хронични дихателни алергии, засягащи носа и очите, като например астма и някои от най-често срещаните алергии, са особено застрашени от все по-голямото излагане на полени и прахови частици във въздуха.

По-висока концентрация на въглероден диоксид – повече полени във въздуха

Според Американската академия по алергия, астма и имунология, климатичните промени са довели както до по-висока концентрация на полени, така и до по-продължителното им разпространение. Счита се, че повишеното производство на въглероден диоксид ускорява размножаването на растенията, а оттам и броят на полените, особено при онези видове, които виреят по-добре с висока концентрация на въглероден диоксид. Така например полените на амброзията са се увеличили значително през годините, а прогнозите са, че тенденцията ще се запази, и в следващите 30 години тяхната концентрация ще нарасне 4 пъти.

Повече гръмотевични бури

Гръмотевичните бури също зачестиха в резултат на повишената температура на моретата. Експертите наблюдават, че бурите също имат отношение към увеличения брой полени, тъй като спомагат размножаването им в почвата. Абсорбирайки влагата, зрънцата се разпукват и освобождават алергенни частици, които могат да отключат сериозни астматични симптоми в пациентите с астма или сенна хрема.

Климатичните промени се свързват и със завишена концентрация и разпространение на замърсители във въздуха като озон, азотен оксид и други летливи органични химически вещества. Учените събират все повече доказателства в полза на твърденията, че пренасяните по въздух замърсители са поне частично отговорни за значителното увеличаване случаите на дихателни алергии през последните няколко десетилетия, особено в страните със силно развита индустрия.

Как промените в екосистемата влияят върху алергиите и респираторните заболявания?

• Обезлесяване и пестициди

Обезлесяването доведе до изчезването на много растителни видове. Когато даден растителен вид изчезне, се появява нов, за да го замести. Например дъбът се изсича масово заради дървесината, в резултат на което се появяват нови видове дървета. С тях обаче се появяват и нови видове полени, които хората вдишват или поглъщат ежедневно.

Широката употреба на пестициди видоизмени профилите на насекомите, безгръбначните и микроорганизмите, с които се сблъскваме в ежедневието си чрез почвата и растителността. Промените в природата ни принуждават да се запознаваме с нови организми. Молекулите на тези организми, наречени антигени, биват разпознавани от нашите тела като „чужди“ и така се отключва възпалителна реакция.

• Как намаляващото биоразнообразие, следствие от климатичните промени, влияе на нереспираторните болести?

Биоразнообразието намалява по-бързо от всякога в човешката история. Почти 1 милион животински и растителни видове са застрашени от изчезване.
Слабото биоразнообразие има негативен ефект върху микробиома, в резултат на което води до повече възпалителни, автоимунни и неврологични заболявания.

Имунните нарушения също нарастват, сред тях е алергията към храни. Няколко изследвания доказват, че повишената концентрация на въглероден диоксид, както и повишената температура, са предизвикали промени в състава на фъстъка. Смята се, че това е и една от причините ядката все по-често да се оказва алерген за хората – човешкият организъм не успява да се адаптира достатъчно бързо към промяната.

• Могат ли промените в чревните бактерии да повлияят върху броя на хората с аутизъм?

Чревните бактерии също се видоизменят. Учени са открили връзка между тези промени и неврологични заболявания като множествена склероза, аутизъм и болест на Паркинсон. Експерти наблюдават необичайни процеси в организма на някои пациенти с разстройство от аутистичния спектър – различен аминокиселинен метаболизъм, засилен дисбаланс между свободни радикали и антиоксиданти и изменена чревна флора.

Какво можем да предприемем, за да минимизираме рисковете за здравето ни в резултат на климатичните промени?

Нужно е да спрем да се намесваме в естествената среда, която ни заобикаля, да намалим емисиите на парникови газове и да възприемем едно по-“зелено“ поведение.

След като вече е открита връзка между микробиома и автоимунните, възпалителните и неврологичните заболявания, трябва да ограничим използването на антимикробни продукти, което означава евентуално пренаписване насоките за прием на антибиотици.

Знаейки, че микробиомът е под директното въздействие на околната среда, е наистина важно да търсим близост с природата.