Изкуственият подсладител аспартам спомага развитието на атеросклероза

Изследователи от Каролинския институт, Швеция, заедно с техни колеги от Университета Шандонг в Китай, Женската болница Бригам на Харвардското медицинско училище, САЩ, както и от няколко болници в Китай, откриват възможния механизъм затова как изкуственият подсладител аспартам допринася за атеросклерозата, която е сред честите причини за сърдечносъдови заболявания.

Аспартамът и атеросклерозата

Когато става дума за изкуствените подсладители, сред които е и аспартамът, има две ясно изразени гледни точки. Първата е, че те биват определяни като безопасни от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). В съответствие с европейското законодателство съществува регулация в кои храни да бъдат използвани и в какви количества. Втората гледна точка е на научната общност.

„Натрупващите се предклинични и клинични проучвания предполагат, че консумацията на изкуствени подсладители е потенциален рисков фактор за сърдечносъдови заболявания чрез изследването на фактори като хипертония, съдова дисфункция, възпаление, наддаване на тегло и смущение на чревната микробиота. Скорошно перспективно голямо кохортно проучване, в което участват 103 388 души предполага потенциална пряка връзка между завишената консумация на изкуствени подсладители (особено на аспартам, ацесулфам калий и сукралоза) и високите рискове от сърдечносъдови заболявания“, пишат авторите в статията с резултатите от проведените опити, публикувана в научното списание Cell Metabolism.

Екипът от шведски, китайски и американски учени под ръководството на проф. Ихай Со от Катедрата „Микробиология, туморна и клетъчна биология“ на Каролинския институт, осъществява проучване с мишки, което показва, че продължителният прием на аспартам нарушава производството на инсулин и провокира възпаление в стените на кръвоносните съдове.

Както посочват изследователите инсулиновата резистентност е причинно свързана с развитието на атеросклероза, която е водещата причина за болести и смъртност, свързани със сърдечносъдови заболявания, инсулт и други артериални дисфункции.

„Показахме, че консумацията на аспартам стимулира освобождаването на инсулин и допринася за атеросклерозата при мишки. И въпреки че това е изследване върху животни, смятаме, че резултатите могат да бъдат от значение и за хората, защото виждаме, че аспартамът влияе върху освобождаването на инсулин и при маймуни“, казва ръководителят на проучването проф. Со.

>>>По-полезни ли са подсладителите от захарта

За да проучат ясно механизмите на причинно следствената връзка между консумацията на аспартам и атеросклерозата, учените осъществяват експерименти чрез хранене на мишките с различни дози от изкуствения подсладител.

Продължителното на опитите е три месеца.

Така става ясно, че когато в храната на мишките има 0,15% аспартам, което между другото е приблизително същото количество, което приемат хората, които пият по три кутии диетична газирана вода на ден, здравословното им състояние се променя.

Приемът на аспартам води до рязкото увеличаване на производството на инсулин, а неговите скокове допринасят за ускореното образуване на атеросклеротични плаки в стените на кръвоносните съдове, в които се активира протеина CX3CL1.

Учените наблюдават, че състоянието на аортата и другите кръвоносни съдове е сериозно влошено. В тях се натрупват холестеролни отлагания и атеросклеротични плаки. Тези възпаления са много по-чести в сравнение със състоянието на контролната група гризачи. По време на консумацията на аспартам нивата на инсулин са изключително високи.

Това, което научният екип установява по време на проучването е, че инсулиновите скокове, свързани със свръхактивиране на вкусовите рецептори, провокират активирането на CX3CL1 клетъчни рецептори в стените на кръвоносните съдове на мишките. И точно този протеин служи като сигнал, който привлича вниманието на имунните клетки, макрофагите и моноцитите. Тяхното проникване в артериите води до възпаление и създава оптимални условия за образуване на холестеролни плаки.

>>>Биомаркери в кръвната плазма помагат при ранното диагностициране на атеросклероза

В следващия етап на работата си, изследователите инхибират CX3CL1 и наблюдават как редовният прием на аспартам спира да стимулира възпалението и атеросклерозата при мишките. Същото се случва и при маймуните. Това потвърждава изводът, че аспартамът е в състояние да причини хронично възпаление и атеросклероза на кръвоносните съдове.

Оказва се, че точно протеинът CX3CL1 допринася за атеросклерозата чрез възпалението. При мишки без рецептор за CX3CL1, приемът на аспартам не води до атеросклероза.

Изводите

Основният извод е, че аспартамът изостря атеросклерозата при мишките.

„Възпалението, предизвикано от CX3CL1 от миелоидните клетки, е ключовият процес на атеросклероза при мишките. Въпреки че CX3CL1 е широко експресиран в различни видове имунни клетки, моноцитите и макрофагите вероятно са ключовият клетъчен тип, който медиира ранната поява на атеросклероза“, пишат авторите.

Допълват и това, че откриването на сигналната ос инсулин - CX3CL1 - CX3CR1 при изостряне на атеросклерозата осигурява убедителна представа за свързаните с аспартан сърдечносъдови заболявания от една страна, а от друга дава възможност за определянето на терапевтични цели за лечението на заболяванията, свързани с атеросклерозата каквито са сърдечносъдовите и инсултът.

Важен още е и изводът, че разработването на неутрализиращи агенти, които са в състояние да блокират функциите на CX3CL1 и на CX3CR1, прави възможно не само лечението, но и превенцията на тези най-чести и смъртоносни заболявания при хората.

Екипът насочва усилията си към проучвания, чрез които да установи дали аспартамът влияе върху освобождаването на инсулин и при хората. Проф. Ихай Со признава, че изследванията при хората са доста по-трудни, защото приемът на други храни и напитки също може да провокира освобождаване на инсулин, но и защото на това влияние оказват и фактори като възраст, пол и начин на живот.