„Виагра“ в борбата с Алцхаймер – възможно ли е

Ново проучване, публикувано в списание „Nature Aging“, разкрива възможна връзка между приема на „Виагра“ (чието основно вещество е силденафил) за намаляване на еректилната дисфункция и потискането на симптомите на болестта на Алцхаймер. Експертите обаче са предпазливи и не бързат да правят заключения за положителния ефект, преди да са проведени и завършени нужните клинични изпитания.

Първоначалната цел на ръководителя на екипа Фейхонг Чен от катедрата по геномна медицина към клиниката в Кливланд не е да проучи действието на препарата „Виагра“, а да открие нова методология за подбор на вече съществуващи медикаменти, които имат потенциала да помогнат на хора с Алцхаймер. Екипът на Чен не се фокусира само върху взаимодействието на всяко от лекарствата с основните причинители на невродегенеративното заболяване – токсичните амилоидни плаки и тау протеина, но и изследва по-обширни мрежи от гени и протеини, за които се знае, че също играят роля.

Опасното взаимодействие между амилоида и тау протеина

Чен пояснява: „По-новите изследвания сочат, че взаимодействието между амилоида и тау протеина е по-голяма заплаха, отколкото всеки от тях по отделно. Това ни наведе на мисълта, че лекарства, които се насочени към местата в молекулната мрежа, където амилоидът и ендофенотиповете на тау протеина се свързват, биха имали по-добър ефект при лечение на пациентите.“

От всички 1600 вече одобрени от FDA медикамента учените са категорични, че силденафил (известен като „Виагра“) би бил най-ефективен*. Те анализират данните от здравните застраховки на повече от 7 милиона души, за да проверят дали теорията им се потвърждава в реални условия.

69% по-малък риск от болест на Алцхаймер при хора, които приемат „Виагра“?

За тяхна изненада анализът разкрива, че хората, които приемат „Виагра“, са 69% по-малко застрашени от болест на Алцхаймер. Експертите провеждат лабораторни изследвания върху стволови клетки, които показват, че лекарството за подобряване на еректилната функция може да ускори растежа на мозъчните клетки и да потисне някои патологични признаци на неврологичното нарушение.

Не за първи път учени са на мнение, че „Виагра“ може да се предписва за лечение на болест на Алцхаймер. През 2020 г. проучване на Харвардския университет събра сериозни доказателства, които потвърдиха, че лекарството има потенциал да намали натрупването на токсичните протеини, считани за причина за развитие на заболяването.

Защо обаче учените са скептично настроени?

Катрин Хол от Университета на Съсекс, смята, че новият научен труд на екипа от Кливланд буди интерес, но и предупреждава, че „Виагра“, под формата, в която се предлага на пазара в момента, не може да бъде използвана за лечение на пациенти с Алцхаймер. Експертът вижда в новите открития възможност за разработването на терапии, но не е убедена, че силденафил може да се приема ежедневно.

Хол е разтревожена, че продължителният прием на силденафил може да създаде повече проблеми, отколкото да помогне. Според нея е по-разумно да се изследват механизмите, по които веществото успява да потисне симптомите на болестта на Алцхаймер и да се поощрят пациентите да променят начина си на живот така, че да постигнат сходен ефект, без да приемат „Виагра“.

Други експерти също признават, че имат опасения по отношение приложимостта на „Виагра“. Те не откриват в изследването причинно-следствена връзка между препарата и невродегенеративното заболяване. Тара Спайърс-Джоунс от Университета на Единбург уточнява, че то потиска либидото на човека и е много вероятно в началния стадий на болестта, когато няма желание за секс, пациентът да не търси средства за справяне с еректилната си дисфункция. Липсата на либидо го успокоява и той не открива сексуален проблем, заради който да се консултира със сексолог и да започне да пие подходящите за целта лекарства.

Джак Оути от Университета в Тасмания също описва как някои на пръв поглед безобидни навици могат да бъдат свързани с болестта на Алцхаймер. „Например, по-бавното ходене може да увеличи риска от деменция. Не защото по-бързото предпазва от нея, а защото скоростта ни на вървеж има връзка с общото ни здравословно състояние. Нека заменим сега ходенето пеш със сексуалния живот. По-стари изследвания разкриват, че пациентите с ранни признаци на болест на Алцхаймер са с ограничена сексуална активност. Затова смятам, че силденафил може да ни подведе, че съществува реална връзка между действието му и прогреса на заболяването.“

Авторът на проучването Чен е наясно с ограниченията му. Той планира да продължи клиничната си работа, за да се провери дали има причинно-следствена връзка, но и уверява, че създадената нова методология за подбор на медикаменти ще бъде приложена и за други мозъчни нарушения.

„Предстои да проведем фаза 2 от рандомизираното клинично изпитание, за да потвърдим, или отхвърлим, теорията, че веществото силденафил може да подобри състоянието на пациенти с болест на Алцхаймер. Предвиждаме също така да разширим обсега на работата си и да обхванем още няколко невродегенеративни заболявания, включително болест на Паркинсон и амиотрофична латерална склероза“, обобщава експертът.

* Fang, J., Zhang, P., Zhou, Y. et al. Endophenotype-based in silico network medicine discovery combined with insurance record data mining identifies sildenafil as a candidate drug for Alzheimer’s disease. Nat Aging. 2021.