Вкусът ни отслабва след 45 г.

  Възрастта не само увеличава белите коси и бръчките по лицето ни, а намалява и удоволствието от храната. С времето част от вкусовите луковици по езика атрофират и вкусът отслабва, обясни неврологът проф. Огнян Колев, който е и зам.-шеф на УМБАЛ "Св. Наум". Промяната се усеща категорично след 45-ата година.

  Вкусовите луковици са разположени на различни места по езика и са профилирани да носят информация за основните вкусове - солено, сладко, горчиво и кисело. В по-малки количества ги има и в останалата част на устната кухина, както и в гърлото. Независимо от разположението и функциите си обаче с възрастта те започват да излизат от строя.

  Остаряването все пак не може да доведе до пълен блокаж. Това е опция само при някои заболявания или травми. Вкусовото възприятие се променя под въздействие на физиологични и психически проблеми. То най-често отслабва, но в дадени ситуации може необичайно да се засили.

  Нарушеният хормонален баланс може да отслаби или да деформира вкуса. Резкият завой към киселите краставички и сладкото при бременните например е точно такъв случай, твърди специалистът. Подобна е ситуацията при болестите на щитовидната жлеза. Нейната хипер- или хипофункция също притъпяват нормалното възприятие на храната в устата ни.

  Епилепсията също е фактор за вкусови халюцинации. Обикновено те се появяват малко преди припадъка.

  При инсулинозависимите форми на захарен диабет човек често усеща отчетлив привкус на сладко. Ако пък страда жлъчният мехур, човек усеща горчив вкус в устата си. Стомашните проблеми обикновено се съпътстват от кисел вкус.

  Промените във вкуса може да са белег и за тумори - както на вътрешните органи, така и в главата, предупреждава специалистът. При подобни образувания в темпоралните дялове на мозъка например се получават т.нар. вкусови халюцинации - човек усеща определен вкус, без да яде храна, която обикновено го предизвиква. Тумор на слуховия нерв също води до подобни ситуации. Обяснението е, че слуховият нерв е съвсем близо до лицевия, по който основно се провежда вкусовото възприятие. Други смущения в слуха и дори пълната глухота обаче нямат отношение към начина, по който се усеща храната, тъй като там става въпрос за друго увреждане, уточни проф. Колев.

  При черепно-мозъчни травми вкусът също отслабва. Любопитно е, че при нараняване на главния мозък вкусовото нарушение е в срещуположната страна на езика. Ако например е пострадала лявата страна на мозъка, блокират вкусовите рецептори в дясната страна на езика и обратно. При комоцио се получава често болезнено влечение към кисело и солено.

  Увреждането на лицевия нерв, което най-често е резултат от възпаление, също блокира вкуса, тъй като той отговаря директно за рецепторите в предните 2/3 на езика. Аналогична е ситуацията при травми, засягащи т.нар. глософарингеус - нерва, който отговаря за вкуса в задната част на езика. Засягането на двата нерва обикновено води до едностранни деформации - или в лявата, или в дясната половина. Когато обаче увреждането засегне първичните ядра на вкуса, откъдено тръгват двата нерва, тогава вкусът се губи двустранно.

  Обонянието също влияе на начина, по който усещаме храната. Когато е по-изострено, и вкусовите рецептори са по-чувствителни. Ако си запушим носа или при хрема например сетивата ни за сладко, солено, кисело и горчиво отслабват.

  Вкусът отслабва и при инфекции, възпаление на гърлото, облагане на езика при температура, тъй като е възпрепятстван контактът на съответната храна с рецептора, каза проф. Колев.

  Психичното и емоционалното състояние имат огромно въздействие върху вкуса.

  При някои неврози, при истерия той може да изчезне напълно, без да има никакво органично увреждане. Подобна е ситуацията и при депресиите. При тежки психически заболявания вкусовото възприятие се деформира толкова силно, че приема с удоволствие храни и вещества, отвратителни за нормалния човек. Пример за това е т.нар. копрофагия - когато човек яде изпражнения.

  При психически проблеми рязко може да се усили усещането на за лютиво.

  Психогенните отклонения във вкуса обикновено са обратими, проблемите изчезват с възстановяването на психическото равновесие. Затова ако неврологът не установи физиологични фактори за вкусовите отклонения, трябва да се обърнете към психиатър, съветва зам.-шефът на болница "Св. Наум".

  В зависимост от напрежението вкусът се променя в рамките на един и същи ден. В по-стресови моменти той може да отслабне, след което се възстановява. При децата прагът на вкуса е по-нисък и съответно те са по-чувствителни при хранене. Цигарите деформират вкуса. Обикновето пушачите по-трудно възприемат сладкото и трябва да ядат по-дълго, за да го усетят.

  Определящ фактор за вкуса е температурата на храната. Сетивата работят оптимално при температура между 34,5 и 37 градуса. При 0 градуса настъпва рязко понижаване на чувствителността на рецепторите.

  Времето, за което различните вкусове се възприемат, е различно. Най-бързо се усеща сладкото, най-бавно - горчивото.

  Адаптацията на рецепторите към сладко и солено става по-бързо, отколкото към кисело и горчиво. Това значи, че когато човек започне да яде шоколад или сирене например, чувствителността му по-бързо намалява и организмът се приспособява към възприятието.

  При комбинация от четирите основни вкуса в устата се получава т.нар. електрически вкус. Това няма нищо общо с металния вкус, който се дължи на пломби, особено ако са сребърни или златни, обяснява проф. Колев.

  Проблемите на вкусовите рецептори се определят точно с електрогустометрия, която е изследване на езика чрез ток.