Вреден ли е луфтът между зъбите при странични пломби

Анатомичното подреждане на зъбите в зъбната редица е такова, че осигурява плътен контакт между тях. При постоянните зъби контактът се осъществява в горната трета към режещия ръб на коронката. Гледани фронтално, зъбите са с по-тесен диаметър в шийката и по-широки към режещия ръб.

Между два зъба се оформя триъгълно пространство с основата към венеца и с връх, разположен към мястото на контакта между двата зъба. Така образуваното пространство осигурява самопочистването на междузъбните повърхности.

Контактът между временните зъби се осъществява по цялата странична повърхност и триъгълното пространство липсва. Контактът между зъбите е плътен и гарантира стабилността на цялото съзъбие. Той е предпоставка за правилното разпределение на дъвкателните сили върху повече от един зъб и по този начин предпазва зъбодържащия апарат от свръхнатоварване.

Липсата на такъв контакт довежда до поемане на дъвкателното налягане от всеки зъб поотделно. Това налягане се движи между 30 и 80 кг, а понякога при по-твърди храни и над 100 кг на квадратен сантиметър. Такова натоварване, стоварено върху единичен зъб, уврежда връзката на зъба с костта и е причина за възникване на пародонтални проблеми. Когато има плътен контакт, налягането се разпределя между няколко съседни зъби и натоварването върху всеки е значително по-малко. Връзките, разположени между корена и костта, омекотяват натоварването върху костта и я предпазват от увреждане. В същото време плътният контакт между съседните зъби не позволява навлизането на хранителни остатъци и задържането им между зъбите.

Ето защо, когато се възстановяват зъби с дефекти, разположени по страничните повърхности, задължителното условие е да се осигури пълноценна адаптация на материала за пломби към стените и да се възстанови анатомичната форма на зъба и най-вече плътният естествен междузъбен контакт. Липсата на такъв контакт всеки би установил по лесната задръжка на храна, което изисква допълнително почистване, и понякога предизвиква нараняване на меките тъкани.

Задръжката на храна изисква корекция до получаване на плътен контакт. Той се осигурява чрез адаптиране към зъба на специални тънки метални матрици или пръстени, които позволяват правилното оформяне на обтурациите към два съседни зъба. Металната матрица, макар и тънка, леко избутва двата зъба в противоположна посока от нормалното им вертикално положение. След поставянето на обтурацията металната матрица се отстранява и двата зъба връщат първоначалното си положение, което възстановява и плътния контакт. Това е единствено правилното поведение.

Има случаи, при които кариозният процес е довел до голямо разрушение на страничните зъбни структури и тогава възстановяването на анатомичния контакт с материали за пломба е трудно.

Ако случаят е такъв, то стандартният тип пломба не е подходящ начин на възстановяване. Съществуват различни варианти, като изработване на лети обтурации или коронки. Тези варианти обаче оскъпяват лечението. Може би това е и причината да се поставят стандартни обтурации в случаите, когато индикациите показват друго. Това е компромис, който е свързан както с риск от бързо разрушаване на обтурацията и от локален пародонтален проблем, така и с дискомфорт за пациента при всеки акт на хранене. Ето защо изборът на метод и средства за възстановяване на зъбите трябва да е воден от медицинските показатели.

Проф. Милена Пенева, ръководител катедра по детска дентална медицина към Факултета по дентална медицина в София, национален консултант по детска дентална медицина