Възможно ли е присъствието на виртуална личност да е от полза на хората със социална тревожност

Много хора се чувстват по-малко тревожни в плашеща ситуация, ако не им се налага да се справят сами. Но какво ще стане, ако тези хора страдат от социална тревожност – разстройство, характеризиращо се със страх от проява на притеснение в социални ситуации? Тогава успокояващият ефект от присъствието на познат има ли обратния ефект? Може ли виртуална личност да помогне за разрешаване на проблема в такива случаи? И по какво се различават реакциите на мъжете и жените в подобни ситуации?

Екип от Университета във Вюрцбург, Университетската болница във Вюрцбург, Германия, и Университета „Джънджоу“, Китай, разглежда тези въпроси в проучване, което включва учени от областта на неврологията, психологията и компютърните науки. Екипът е ръководен от Грит Хайн, професор по транслационна социална невронаука в Катедрата по психиатрия, психосоматика и психотерапия в Университетската болница във Вюрцбург. Резултатите от изследването са публикувани в списанието „Translational Psychiatry“.

„Накратко, ние показахме, че тревожността може да бъде намалена и от „присъствието“ на виртуална личност, особено при жени със социална тревожност, които се оказва, че имат повече полза от познат при подобни ситуации.“, обобщава Хайн.

Тя вярва, че това прозрение може да има практическо значение.

Проучването

В проучването взимат участие 280 мъже и жени. Всички участници са изложени на предизвикващи страх звуци, редуващи се с неутрални – или в компанията на друг човек, или сами. Жените са придружени от жени, а мъжете от мъже. Нивото на реакция на тревожност на участниците е определена чрез прооследяване на промените в проводимостта на кожата. Освен това доброволците са помолени да оценят звуците чрез специална скала.

Поредицата от експерименти обаче се различават в един ключов аспект – участниците в едната група имат реален човек до себе си, докато тези във втората изпълняват задачата във виртуална реалност, придружени от аватар, който изобразява истински човек.

Социалната подкрепа като буфер срещу стреса

„По-ранни експерименти показаха, че присъствието на трето лице може значително да намали реакциите към страха. В такива ситуации социалната подкрепа има буфериращ ефект върху стреса.“, обяснява Грит Хайн.

Но не всички хора са еднакво общителни. При някои присъствието на други всъщност може да предизвика опасения или безпокойство. Те се страхуват, че техният другар може да забележи тревожните им реакции, като треперене, изчервяване или изпотяване, което им причинява стрес. Досега не беше ясно дали аватар предизвиква подобен отговор.

Резултатите от изследването на учените от Университета във Вюрцбург дават яснота в това отношение. Те показват:

• Жените реагират много по-остро от мъжете на звуци, предизвикващи страх.
• Присъствието на друг човек намалява тревожността, особено при жените. Това е особено вярно за жени без социално тревожно разстройство.
• Присъствието на виртуална личност също намалява реакцията на тревожност* при жените – независимото от нивото на социална тревожност, която изпитват. Така че виртуалната личност може да повиши чувството за безопасност при жените, страдащи от социално тревожно разстройство.
• Социалната тревожност няма сравним ефект върху мъжете.

„Нашите открития дават нови прозрения за индивидуалните различия, които влияят върху социалната модулация на автономните човешки реакции на тревожност“, заключават авторите на изследването.

В бъдещи изследвания учените ще се стремят да проучат дългосрочните ефекти и да възпроизведат констатациите в реалния живот. Също така биха изследвали разликите между половете. Това би позволило да се предоставят научно обосновани доказателства за това как мъжете реагират, когато има жена до тях в ситуации, предизвикващи страх, и обратно.

*Hein Grit et al. Social buffering of human fear is shaped by gender, social concern, and the presence of real vs virtual agents. Translational Psychiatry. 20 Dec 2021.