Съвременните деца живеят във виртуален свят, който не можем да контролираме

В момента отглеждаме поколение, което израства не с нас, а покрай нас, в един паралелен, виртуален свят, смята психологът Иван Игов. Той коментира темите - има ли промяна в погледа на днешните родителите към техните деца и различават ли се съвременните възпитателни методи от тези в миналото.

Според данни на дружеството на психолозите от миналата година една трета от децата между 13-15 години активно общуват през интернет. Почти няма дете на тази възраст, което да няма профил във Фейсбук, а в същото време едва 13 процента от учителите и 15 процента от родителите разбират за какво става дума, дава пример Игов.

Ние повтаряме стереотипите на родителите си и правим това, което са правили нашите бащи и дядовци, са наблюденията на Игов. Разликата е, че ако преди 50-100 години тези методи са били успешни, тъй като светът се е развивал бавно, то сега това е невъзможно, отбелязва той. Децата ни живеят в свят, различен от този, в който ние сме живели, а психологът се опасява, че нито разбираме, нито успяваме да се справим с тези промени.

Преди 10 години, например, нямаше толкова широко разпространение на мобилни телефони, нито на интернет, коментира психологът. Сега живеем в света на комуникациите, един бързо променящ се свят.

Децата ни живеят в паралелен свят, който не познаваме и там не можем да ги контролираме, нито можем да се справим с този процес - защото не се учим на родителство, защото смятаме, че старите методи могат да ни помогнат, казва експертът.

Според него страхът, че ще "изпуснем" детето, че не знаем какво става с него, вместо да ни накара да се учим повече, да го опознаем и да се доближим до него, ни води до най-малкото съпротивление - забраните и ограниченията. А забраните и ограниченията са пример за безсилие.

Когато един човек реши да стане родител, трябва да се научи на това, съветва психологът. Вече има много програми, които да помогнат за това, казва Игов и дава пример с миналогодишната инициатива на УНИЦЕФ - България за курс за родители за ранното детство. Оказва се, че цели области от мозъчето на детето не се изграждат, ако не му се обръща необходимото внимание - това са области, свързани с емпатията, с близостта, привързаността, посочва психологът. Да не говорим за пубертета и ранното юношество, когато нещата стават съвсем сложни в новия свят, допълва той.

Детето уж е послушно, ходи на училище, връща се, сяда на компютъра и изчезва. Просто изчезва от този свят, в който ние го виждаме. Ние не знаем какво прави в интернет. Там можеш да научиш полезни неща, но и ужасяващи, предупреждава психологът. Той разказва за една майка, която си направила фалшив профил във Фейсбук и в него се представяла за дете на възрастта на дъщеря си. Станала й приятелка и така момичето споделяло всичко с нея.

Не знам дали си давате сметка колко страшно е това - тази майка реално просто следи детето си през интернет, коментира Игов и допълва, че за съжаление точно това се случва със съвременните родители. Вместо да се учим на нови подходи, нови умения да разбираме децата си, се опитваме да ги ограничаваме, с което ги отдалечаваме още повече от нас, отбелязва той.

Психологът признава, че бързо променящият се свят създава проблеми и на самите родители. Един възрастен в момента отделя много повече време, за да е в час, да бъде достатъчно подготвен и все по-малко време му остава за децата. Бързата промяна на света влияе върху всички и сякаш откъсва хората един от друг, отбелязва Иван Игов. Той дори смята, че може би точно това е причината за бума на Фейсбук и дори на сапунките. Защото хората седят пред телевизора и гледат общуване, което те самите не могат да имат. Ако пренапишем тази история, би трябвало да се научим как с по-малко време и по-малко усилия да правим повече за междуличностното общуване, включително и с децата си, коментира той.

Детският психолог Елена Тодорова пък съветва да не превръщаме детето, колкото и малко да е то, в "обект на грижи". Една от задачите на родителството и на възпитанието е да направим детето "майка" и "баща" на себе си. Това на практика означава да съумеем да му предадем най-важните уроци в живота - как да оцелява и да се грижи за себе си. Тя забелязва известни тенденции за "свръх покровителстване" на децата, които са израз на родителска тревога и безпокойство. Те според нея са свързани с достъпа ни до информация и технократски постижения.

Това, което кара децата да откриват, да се учат и да се забавляват чрез играта всъщност е стремежът към познание. Този стремеж е в основата на всяка една личност и неговите постижения, посочва тя и предупреждава, че трябва да внимаваме какво правим с него. Тодорова, която работи в дом за медико-социални грижи във Варна, дава пример с децата, отглеждани в институции. Там например стремежът им към познание не се захранва адекватно и резултатът е изоставане в развитието им.

Детският психолог коментира и темата със забраните. По думите й те водят най-често до два типа поведение - засилване на копнежа по нещото, което е забранено или адаптиране към забраната, чрез търсене и намиране на алтернатива - заместител. Така че по принцип забраните не са много ефективен метод, е нейният извод.