Кибер реалността или какви болести ни дебнат в бъдещето?

Невъзможно е да се знае какви вируси ще ни разболяват в бъдеще, но като се погледнат технологичните и социалните тенденции, можем да направим някои предположения за вида на заболяванията и нарушенията, които е вероятно да се появят.

Актовете на биотероризъм и хакерство ще въведат изцяло нови и неочаквани проблеми, като умишленото разпространение на биоинженерни вируси или мозъчно хакерство.

Нека разгледаме здравословните проблеми, които има вероятност да се появят в резултат на нашите технологични постижения и нашата неспособност да се справим с тях.

1. Пристрастяване към виртуалната реалност.

Виртуалната реалност ще ни вкара в среди и настройки, които са далеч по-убедителни и по-контролируеми от реалния живот.

След като пълното потапяне във виртуалната реалност стане факт, ще става все по-трудно за хората да се ангажират с реалността. Нещо повече - тъй като виртуалната реалност ще даде възможност на хората за физически интерфейс с техните приятели и колеги на огромни разстояния, ще им става все по-трудно и неудобно да се отделят.

2. Дисоциативно разстройство на реалността.

Вече упоменатата виртуална реалност в крайна сметка ще стане толкова правдоподобна и реалистична, че ще бъде почти невъзможно за един човек да разграничи своите виртуални преживявания от тези в реалния свят.

Хората, страдащи от това заболяване, ще бъдат в непрекъснато съмнение дали дадена модална действителност представлява реалната вселена, или не.

Тази дезориентация вероятно ще обхване и междуличностните отношения. Ще се появи състояние на съмнение, в което хората няма да могат да кажат дали взаимодействат с "истински" виртуален човек, или просто сложен бот.

3. Персонална личностна дисфория.

С течение на времето, колкото и странно да звучи, ще става все по-трудно да знаем кои (или дори какво) сме ние.

Дисфорията е форма на болестно потиснато настроение, характеризиращо се със злоба, мрачни мисли, раздразнителност и чувство на враждебност към другите.

Постоянно обграждащото ни виртуално пространство води до потенциална криза на идентичността. Това е проблем, който със сигурност ще се усложнява, следователно, ние няма да знаем къде започва виртуалността и къде свършва, което води до пълна загуба на индивидуалност и патологично объркване за истинската ни същност.

4. Разстройство на социалната интеграция.

Представете си, че се събудите след 100 или 1000 години и се опитвате да се интегрирате в тогавашното футуристично общество, в което сте попаднали. Вие няма да познавате никого и няма да имате представа за новите си физически и познавателни умения.
Виртуалният свят, в който все по-дълбоко попадаме, ще затруднява отношенията ни с хората до такава степен, в която трудно ще се интегрираме в едно реално външно общество.

5. Кибернетична септицемия.

Не сме напълно сигурни как нашите тела ще реагират на кибернетични импланти с течение на времето, нито с вида на здравните проблеми, които те ще ни донесат.
Някои импланти могат да предизвикат тежки алергични реакции или силен имунен отговор. Усложненията могат да възникнат в начина, по който имплантите взаимодействат с тъканите, включително инфекция, възпаление и болка.

Те също могат да пречат на нормалното функциониране на тялото, тъй като има също така и риск от отхвърляне. Освен това тези импланти могат да започнат да се разграждат по неочакван начин, водещ до животозастрашаващи токсични ефекти и различни форми на инфекции.

Тук четете втора част.