Операция на тазобедрената става може да повиши риска от когнитивен спад при възрастните хора

Проучване, проведено в Университетската болница към Института „Каролинска“, предоставя важна информация за начина, по който възрастните хора се възстановяват когнитивно и трудностите, с които се сблъскват, след операция за смяна на тазобедрената става. Изследователите се фокусират върху състояние, наречено забавено неврокогнитивно възстановяване, което може да причини проблеми с паметта и мисленето след хирургична интервенция. Констатациите са публикувани в научното списание BMJ Open.

Операцията за смяна на тазобедрената става е често извършвана хирургична интервенция сред възрастните хора, която има за цел да подобри подвижността им и да намали значително болката. Въпреки това много пациенти се сблъскват със забавено неврокогнитивно възстановяване след операцията.

>>> Ранното пенсиониране може да ускори когнитивния спад

Забавеното неврокогнитивно възстановяване, известно в миналото като постоперативна когнитивна дисфункция, обикновено засяга възрастни хора в рамките на един месец след извършването на хирургична интервенция. Състоянието се проявява с когнитивен спад, отнасящ се до затруднения с мисленето, паметта, скоростта на обработка и изпълнителните функции, и е свързано с повишен риск от необратимо увреждане. Традиционно забавеното неврокогнитивно възстановяване се оценява само чрез неврокогнитивни тестове.

Процесът на възстановяване от операция е многостранен и се влияе от физически, психологически и социални фактори. Пациентите могат да възвърнат предоперативното си състояние или дори да възстановят загубени в миналото функции. Докато периоперативните изследвания наблягат на цялостното възстановяване, разбирането на неврокогнитивното – какво включва и последиците от него – остава двусмислено.

Проучването

Настоящото проучване включва 40 души на средна възраст 73 години, подложени на операция за смяна на тазобедрена става. Изследователите използват дизайн със смесен метод, което означава, че по време на изследването са събрани както качествени, така и количествени данни. Неврокогнитивното представяне на участниците е оценено с помощта на стандартизирана тестова батерия, докато невровъзпалението е измерено чрез анализ на кръвен маркер. Освен това следоперативното възстановяване на пациентите е оценено с помощта на полуструктурирани интервюта, които имат за цел да разкрият възприятията, убежденията и емоциите на участниците, предоставяйки ценна информация за субективните им преживявания, както и чрез специален въпросник.

Ключови констатации

По време на проучването петима пациенти показват ясни признаци на забавено неврокогнитивно възстановяване въз основа на когнитивни тестове. Много повече обаче съобщават за когнитивни проблеми, свързани с изпълнителните функции*, въпреки че те невинаги са отразени в резултатите от теста.

„Психологически фактори, като чувство за контрол и лошо настроение, изиграха значителна роля в когнитивното възстановяване и ежедневното функциониране.“, обяснява Анахита Амирпур, докторант в Катедрата по невробиология, здравни науки и общество и водещ автор на проучването. „Нивото на психологическо благополучие изглежда влияе върху следоперативното когнитивно възстановяване.“

Бъдещи грижи

Анахита Амирпур подчертава, че е необходим цялостен подход при възстановяването на пациентите, което означава, че лекарите не трябва да се фокусират само върху физическото изцеление. Тя препоръчва бъдещите изследвания да включват дългосрочни проследявания и по-добри инструменти за оценка на когнитивната функция след операцията.

Настоящото проучване дава ценна представа за сложния характер на когнитивното възстановяване след операция и подчертава необходимостта от холистичен подход към грижите за пациентите, който включва психологическа подкрепа.

*Amirpour Anahita et al. Understanding neurocognitive recovery in older adults after total hip arthroplasty—neurocognitive assessment, blood biomarkers and patient experiences: a mixed-methods study. BMJ Open. 2025.