Някои подсладители са свързани с по-бърз когнитивен спад

Акценти

Някои заместители на захарта могат да имат неочаквани последици за дългосрочното здраве на мозъка, според изследване, публикувано в Neurology – медицинското списание на Американската академия по неврология. Проучването изследва седем нискокалорични и безкалорични подсладителя и установява, че прекомерната консумация е свързана с по-бърз когнитивен спад.

„Нискокалоричните и безкалоричните подсладители често се разглеждат като здравословна алтернатива на захарта, но нашите открития показват, че някои от тях могат да имат отрицателно въздействие върху здравето на мозъка с течение на времето.“, споделя авторът на проучването д-р Клаудия Кимие Суемото, доктор по философия в Университета в Сао Пауло в Бразилия.

Проучването

За целите на проучването учените проследяват 12 772 души от цяла Бразилия на средна възраст 52 години. Първоначално участниците попълват въпросници за диетата, в които посочват подробно какво са яли и пили през последната година. Въз основа на количеството консумирани от тях изкуствени подсладители доброволците са разделени на три групи. Участниците в групата с най-ниско съдържание са консумирали средно 20 милиграма на ден, а тези в групата с най-високо съдържание – средно 191 милиграма на ден.

Изследваните изкуствени подсладители в проучването са аспартам, захарин, ацесулфам-К, еритритол, ксилитол, сорбитол и тагатоза. Те се срещат главно в ултрапреработени хранителни продукти като ароматизирана вода, газирани напитки, енергийни напитки, кисело мляко и нискокалорични десерти. Някои се използват и като самостоятелен подсладител.

В началото, средата и края на проучването на участниците са предоставени когнитивни тестове, за да се проследят паметта, езиковите и мисловните им умения с течение на времето. Тестовете оценяват вербалната плавност, работната памет, припомнянето на думи и скоростта на обработка на информацията.

Констатациите

След коригиране на фактори като възраст, пол, високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания, изследователите установяват, че хората, които консумират най-голямо количество подсладители, показват по-бързо понижаване на когнитивните способности, отколкото тези, консумиращи най-малко. Наблюдаваният спад е с 62% по-бърз, което е еквивалентно на около 1,6 години стареене. Констатациите сочат също, че спадът при участниците в средната група е с 35% по-бърз в сравнение с тези с най-малка консумация на подсладители, което се равнява на около 1,3 години стареене.

По време на проучването учените установяват още, че хората под 60-годишна възраст, консумиращи най-големи количества подсладители, показват по-бърз спад във вербалната плавност и общите когнитивни функции в сравнение с тези, които приемат най-малко количество. Те също така откриват, че връзката с по-бързия когнитивен спад е по-силна при участниците с диабет, отколкото при тези без заболяването.

Когато разглеждат отделните подсладители, учените установяват, че консумацията на аспартам, захарин, ацесулфам-К, еритритол, сорбитол и ксилитол е свързана с по-бърз общ когнитивен спад. Те обаче не откриват връзка между консумацията на тагатоза и понижаването на когнитивните способности.

„Въпреки че открихме връзки с когнитивния спад при хора на средна възраст с или без диабет, тези със заболяването са по-склонни да използват изкуствени подсладители като заместители на захарта.“, коментира Суемото. „Необходими са още изследвания, за да потвърдим нашите открития и да проучим дали други заместители на рафинираната захар, като ябълково пюре, мед, кленов сироп или кокосова захар, могат да бъдат ефективни алтернативи.“