Хранителните навици през бременността оказват влияние върху мозъчната функция на следващите две поколения

Жените, които консумират ябълки и билки през ранния етап от бременността, могат да защитят мозъчното здраве на своите деца и внуци, установява проучване на Университета „Монаш“, използващо генетични модели. Откритието на австралийските учени е част от проект, който разкрива, че хранителните навици на майката могат да повлияят не само на мозъка на нейното дете, но и на този на внуците й. Проучването е публикувано в списанието Nature Cell Biology.

Излагането на промени в околната среда и хранителния режим може да промени физиологията и развитието на потомството. Някои черти, придобити от родителите, също могат да бъдат наследени в продължение на множество поколения. Епигенетичните механизми на наследяване, използващи РНК, ДНК метилиране и модификации на хроматин, са дефинира по-рано. Въпреки това ролята на майчиното осигуряване на потомството като средство за наследяване не е добре проучена.

>>> Откриването на сърдечни дефекти още в утробата е от решаващо значение за развитието на бебето

Проучването

По време на изследването екипът, ръководен от проф. Роджър Покок, изследва нервните клетки в мозъка, които се свързват и комуникират една с друга чрез около 850 000 километра нервни влакна, наречени аксони. За да функционират и оцелеят аксоните, основните вещества трябва да бъдат транспортирани по вътрешна структура, която съдържа микротубули – неразклоняващи се празни тръбички, които спомагат за правилното клетъчно делене. Според проф. Покок крехкостта на аксоните, причинена от увреждане, може да доведе до мозъчна дисфункция и невродегенерация.

За целите на проучването учените изследват кръгли червеи (Caenorhabditis elegans) като генетичен модел, тъй като много от техните гени се срещат при хората, което позволява извършване на съпоставка с човешките клетки. Използваните безгръбначни животни са с крехки аксони, които се разрушават с възрастта.

За да разбере дали нервните влакна могат да бъдат стабилизирани и да се предотврати увреждане, екипът изследва естествени продукти, включени в редица здравословни диети.

Изследователите откриват, че молекула, присъстваща в ябълките и някои билки като босилек, розмарин, мащерка, риган и градински чай, помага за намаляване на разрушаването на комуникационните невронни влакна, необходими за правилното функциониране на мозъка.

„Идентифицирахме молекула, съдържаща се в ябълки и билки (урсолова киселина), която намалява крехкостта на аксоните. Как? Открихме, че урсоловата киселина предизвиква активиране на ген, който произвежда специфичен вид мазнини. Тази конкретна мазнина също предотвратява крехкостта на аксоните с напредването на възрастта на животните чрез подобряване на аксоналния транспорт.“, коментира проф. Покок.

Важността на откритията

Според проф. Покок този вид мазнина, известна като сфинголипид, се транспортира от стомашно-чревния тракт на майката, където се смила храната, до яйцеклетките, за да осигурят защита на аксоните на следващите поколения*. Въпреки че резултатите са обещаващи, те трябва да бъдат потвърдени в изпитване, включващо хора, категорични са учените.

„Това е първият път, когато се доказва, че липид/мазнина се предава по наследство.“, коментира проф. Покок. „Освен това консумацията на храни, съдържащи сфинголипид, защитава аксоните на две следващи поколения. Това означава, че хранителните навици на майката може да засегне не само мозъка на нейното дете, но и потенциално на следващите поколения. Нашата работа подкрепя спазването на здравословна диета по време на бременност за оптимално развитие на мозъка на плода.“

*Pocock Roger et al. An intestinal sphingolipid confers intergenerational neuroprotection. Nature Cell Biology. 2023.