Умерената консумация на алкохол може да доведе до намаляване на размера на мозъка

Науката е категорична относно тежкото пиене и мозъка – не съществува здравословна връзка. При хората, които консумират алкохол редовно, се наблюдават промени в структурата и размера на мозъка, които са свързани с когнитивни увреждания.

Скорошно проучване обаче установява, че приемът на алкохолни напитки в количества, които повечето хора биха счели за нищожни – няколко бири или чаши вино седмично – може също да носи рискове за мозъка. Анализ на данни от над 36 000 възрастни, проведен от екип от Университета на Пенсилвания, показва, че ниската до умерена консумация на алкохол е свързана с понижен общ обем на мозъка.

Връзката става по-силна при всяко увеличение на количеството консумиран алкохол, категорични са изследователите. Например при 50-годишните хора, консумиращи средно по една до две алкохолни единици (чаша вино) на ден, се наблюдават промени в мозъка, еквиваленти на две години стареене.

Констатациите от проучването са публикувани в списанието „Nature Communications“.

Препоръчителна консумация на алкохол

„Фактът, че имаме толкова голяма извадка ни позволява да открием фини модели, дори при консумация на половин бира.“, казва Гидиън Нейв, автор на изследването и преподавател в Училището „Wharton“.

„Тези открития контрастират с научните и правителствените насоки за безопасни граници на пиене.“, казва Хенри Кранцлер, ръководител на Центъра за изследване на зависимостите в Университета на Пенсилвания. „Например, въпреки че Националният институт за злоупотреба с алкохол и алкохолизъм препоръчва жените да консумират не повече от една напитка на ден, препоръчителните нива за мъжете са двойно по-високи – количество, което надвишава консумацията, свързана с мозъчни промени.“

Прочетете още:

• На границата с алкохолизма – ново явление по време на пандемия

Връзката между алкохола и здравето на мозъка

Обширни проучвания изследват връзката между алкохол и здравето на мозъка с двусмислени резултати. Въпреки че съществуват сериозни доказателства, че тежкото пиене причинява промени в мозъчната структура, включително намаляване на сивото и бялото вещество, някои проучвания предполагат, че умерената консумация на алкохол може да не оказва влияние или дори че малките количества са от полза за мозъка при възрастни хора.

Тези по-ранни изследвания обаче не използват големи набори от данни. За сметка на това в настоящото проучване са приложени биомедицински данни от „UK Biobank“. Учените разглеждат информация от ЯМР на главата от над 36 000 възрастни, която може да се използва за изчисляване на обема на бялото и сивото вещество в различни региони на мозъка.

„Да имаш този набор от данни е като да имаш микроскоп или телескоп с по-мощен обектив.“, казва Нейв. „Получавате по-добра резолюция и започвате да виждате модели и асоциации, които преди не сте могли.“

За да се разберат възможните връзки между алкохола и мозъка, е изключително важно да се контролират объркващите променливи – възраст, височина, пол, тютюнопушене, социално-икономически статус, генетичен произход и окръг на пребиваване. Коригирани са и данните за обема на мозъка на база общия размер на главата.

„Колкото повече пиеш, става по-лошо“

По време на проучването участниците попълват анкета относно консумацията на алкохол – от пълно въздържание до средно четири или повече алкохолни единици на ден. След групиране на доброволците по консумация се разкрива очевиден модел – обемът на сивото и бялото вещество, който иначе може да се предскаже от другите характеристики на индивида, е намален.

Преминаването от пълно въздържание до една алкохолна единица не води до голяма разлика в обема на мозъка*, но увеличението от една до две или от две до три единици на ден е свързано с намаляване както на сивото, така и на бялото вещество.

„Това не е линейно.“, казват изследователите. „Колкото повече пиеш, става по-лошо.“

Дори при премахване на тежките пиячи от анализа, асоциациите остават.

За да дадат представа за въздействието, изследователите сравняват намаляването на размера на мозъка, свързано с консумацията на алкохол, с това, което е в резултат от процеса на стареене. Въз основа на тяхното моделиране, става ясно, че всяка допълнителна алкохолна единица, консумирана на ден, оказва по-голям негативен ефект върху мозъка в сравнение с процеса на стареене.

Бъдещи проучвания

Авторите се надяват в бъдещите си проучвания да използват „UK Biobank“ и други големи масиви от данни, за да могат да отговорят на допълнителни въпроси, свързани с употребата на алкохол. „Това проучване разглежда средната консумация на алкохол, но ние сме любопитни дали пиенето на една бира на ден е по-добрият вариант от седем през уикенда.“, коментира Нейв. „Има някои доказателства, че прекомерното пиене е по-лошо за мозъка, но все още не сме го разгледали отблизо.“

Учените също така искат да определят по-категорично причинно-следствената връзка, а не корелацията, което е възможно с нови набори от биомедицински данни, които проследяват младите хора с напредване на възрастта.

„Възможно е да успеем да разгледаме тези ефекти с течение на времето и, заедно с генетиката, да разграничим причинно-следствените връзки.“, казва Нейв.

Докато изследователите подчертават, че тяхното проучване разглежда само корелации, те казват, че констатациите могат да подтикнат пиещите да преосмислят количеството консумиран алкохол.

*Nave Gidion et al. Associations between alcohol consumption and gray and white matter volumes in the UK Biobank. Nature Communications. 2022.