Дългосрочните последствия от заразяване с COVID-19 върху здравето и професионалния живот на човека

Заразяването с COVID-19 и необходимостта от хоспитализация са достатъчно сериозно предизвикателство за всеки човек. Животът обаче след изписването, особено ако той е имал нужда от интензивни грижи и е бил в непосредствена опасност, не е никак лек, твърдят учените.

Почти 7% от пациентите губят живота си в рамките на 2 месеца след напускане на болницата, а сред лекуваните в интензивно отделение те са 10%. 15% от изписаните хора отново се връщат в болницата.

Данните са взети от 1 250 пациенти, посещавали 38 болнични заведения в щата Мичиган през пролетта и лятото на 2020 г., когато там се отчете най-голям ръст на случаите за първи път в страната. Eкспертите се свързват с 488-те пациенти, вече изписани от болница, по телефона. Обобщените резултати са публикувани в списание „Annals of Internal Medicine.“

Винийт Чопра, доктор по медицина, началник на направление „Болнична медицинска помощ“ към Мичиганския медицински център и водещ автор на проучването, споделя: „Данните показват, че опасността, свързана с коронавирусната инфекция, не изчезва с напускането на болницата. Психичните, финансовите и физическите проблеми остават дълго след това и се отразяват сериозно на живота на пациентите.“

Дългосрочен ефект

Над 39% от анкетираните пациенти признават, че не са се завърнали към нормалния си начин на живот, въпреки че са минали 2 месеца от изписването. 12% се чувстват непълноценни и неспособни да се грижат сами за себе си, или поне не така както са умеели преди. Близо 23% се оплакват от задух при изкачване на стълби или друго леко физическо натоварване. 1/3 продължават да изпитват симптоми, подобни на тези при COVID-19, включително загуба на обоняние или вкус.

40% от заразените с коронавирус споделят, че не могат да се върнат на работа, най-вече защото здравето им е влошено, а други, защото са били съкратени. 26% от завърналите се на работните си места казват, че им се налага да работят на съкратено работно време или с по-малко натоварване, отново заради нестабилното си здравословно състояние.

Почти половината от участниците в изследването преживяват емоционална травма след боледуването, като малка част от тях са потърсили помощ от психолог. Повече от 1/3, или 37%, са засегнати финансово от заразяването. Почти 10% признават, че всички или почти всички техни спестявания са били инвестирани в лечението, а 7% са принудени да разпределят стриктно средствата си за храна, отопление, домакински разходи и лекарства.

Хали Прескот, доктор по медицина, автор на проучването и лекар в интензивно отделение към Мичиганския университет, е разтревожена от големия брой пациенти, които продължават да носят последствията от коронавируса. Тя вярва, че е необходимо да се създадат програми, които да помагат на тези хора да се възстановят по-бързо и лесно след тежкото боледуване.

Проучването

За целите на изследването са използвани данни от инициатива, наречена „MI-COVID19“, която стартира през април, с цел да улесни централизирането и анализа на постъпващата от болниците в Мичиган информация за пациенти с коронавирус.

Самата инициатива е финансирана от неправителствената организация „Blue Cross Blue Shield of Michigan“ и се реализира с помощта на опитни служители, които провеждат анкети с пациентите и анализират медицинските им досиета. Благодарение на „Blue Cross Blue Shield of Michigan“ учените успяват да съберат лесно данни от повечето болници в щата, които са приемали пациенти по време на първия пик.

Техните досиета, както и разговорите по телефона, обрисуват подробно какъв е животът на всеки от тях след изписването. Около 52% от анкетираните пациенти са афроамериканци, а 4% - испаноамериканци. Средната възраст е 62 години, като 83% от заболелите са прекарвали времето си у дома, преди да бъдат хоспитализирани.

Повече от 14% са били без хронични оплаквания, преди да се заразят с коронавирус, а за мнозинството единственият здравословен проблем е бил високо кръвно налягане. Около 1/4 от пациентите са страдали от диабет, сърдечносъдово заболяване или бъбречно нарушение, които са признати специалистите за рискови фактори.

Макар че през последните месеци болничното обслужване на заразени с коронавирус се подобри значително, проучването сочи, че 63% от болните, лекувани в интензивно отделение, са загубили живота си още в болницата или до 2 месеца след напускането й. Делът е почти двоен на броя хоспитализирани пациенти, които не получават интензивна грижа.

Чопра и Прескот работят съвместно със Скот Фландърс, доктор по медицина, статистика Мегън О’Мали и Анураг Малани, доктор по медицина и инфекционист в болница „St. Joseph Mercy Health“, Мичиган.

Чопра, Прескот и Фландърс са членове на Института по здравни политики и иновации към Университета на Мичиган.