Д-р Красимир Киров: Дори най-страшната форма на кожен рак е лечима в ранен стадий

Колко често трябва да се разглеждаме, за да следим за тревожни промени по кожата? Редовно, отговаря д-р Красимир Киров от Специализираната болница за активно лечение по онкология. По-добре е при съмнение напразно да посетим лекаря, вместо диагнозата да закъснее. Дори най-страшната и агресивна форма на кожен рак - меланом, е лечим в ранен стадий.

При дебелина на тумора до 1 мм, след отстраняването му 95% оздравяват. В последния, четвърти туморен стадий, при дебелина над 4 мм, рискът да се появят метастази е над 50%.

Най-трудни от психологическа гледна точка се оказват първите 2 г. в болницата, смята потомственият лекар. И баща му, и други членове на семейството са медици.

"Човек се научава да не мисли за най-лошото и насочва усилията си към това да направи най-доброто за пациента, а не само да демонстрира съчувствие." Това е формула за психическа стабилност на д-р Киров.

У нас засега и хубавото, и лошото е, че меланомът се среща сравнително рядко. Лошото в случая е, че хората не го познават. Собствено проучване в Кожната клиника на болницата през 2011 г. показва, че 47% от пациентите с това заболяване дори не са чували за него. Нещо повече - дерматолозите също не са наясно. Само 7% от лекарите, които изпращат пациенти за консултация, са поставили точна диагноза.

При рядко срещани тумори като меланома няма достатъчно здравна информация в медиите. Това притъпява вниманието на самите дерматолози и вероятността да се пропусне заболяването в началото е голяма. Превенцията и първичната профилактика са задължение на държавата. Работата на болницата е вторичната профилактика и ранното откриване на туморите. Вниманието на институциите обикновено се фокусирало върху по-масови онкологични заболявания като рак на гърдата, на белия дроб, простатата и др. Но пък кожните тумори били по-лесни за диагностициране.

Д-р Киров и колегите му са проучили опита на Унгария. През 1996 г. положението там е било същото като сега в България - регистрирана заболеваемост 3,6 на 100 000, средната дебелина на тумора - 3,5 мм. А това е късен трети стадий с доста сериозна прогноза.

Примерът с Унгария е удачен и по друга причина. Като генотип населението в двете страни е сходно, тъй като имаме общ произход - хунски племена, турско присъствие, славяни и т. н. Болните с меланом не са типичните на външен вид, както в Северозападна Европа, където са руси или червенокоси, със светли очи и кожа. В Унгария и в България заболелите от меланом са по-често с матова кожа и по външния вид не може да се определят най-предразположените към заболяването, пояснява д-р Киров.

В Унгария пускат целогодишно здравна информация по телевизията - например с реклама на слънцезащитен крем се показва кадър с вида на тумора. Така се подсилва внушението. С подобна разяснителна работа в Унгария обучават хората сами да се преглеждат, както жените за рак на гърдата. Ако човек забележи нещо, отива при личния лекар или дерматолог, който го изпраща за консултация с онколог. Така до специалистите достигат тези, които наистина имат нужда. И в Унгария от 3,6 на 100 000 заболеваемостта се покачва на 10 на 100 000, колкото е средната за ЕС заради ранното откриване и регистриране на заболяването.

"У нас заболеваемостта би трябвало да е колкото в Унгария и средната за ЕС, уточнява лекарят. Но за съжаление не е, тъй като все още хората не са достатъчно осведомени, туморът се открива в напреднал стадий и няма пълна регистрация на случаите."

Основната информация за заболяването хората получават чрез медиите, убеден е хирургът. По телевизията ефектът наистина е най-голям, но и най-малко хора я виждат поради неподходящо време на излъчване на предаванията. Вестниците и списанията се предават от ръка на ръка и може да се прочетат отново. Към интернет хората се обръщат за допълнителна информация и обикновено попадат на най-лошите прогнози.

В България вече всяка пролет се провежда кампания на ЕС за безплатни профилактични прегледи "Евромеланом". Проблемът е, че не може предварително да се определи коя група от населението би имала най-голяма полза от тях. Примерно за м. г. от прегледани 1200 души са установени само 6 случая с меланом, което е много малко. Сега в Онкологията подготвят откриването на кабинет за безплатни консултации, който да функционира целогодишно за хора със съмнения за кожен рак, изпратени от дерматолози. Телемедицината може много да помогне, казва още д-р Киров. Това е консултация от разстояние, осъществява се чрез видеоконферентна връзка. Не всяка болница или лекарски кабинет обаче могат да имат такава връзка със специализирани клиники. В същото време кожните проблеми лесно се заснемат дори с мобилен телефон и този метод може да функционира добре и чрез снимки на съмнителни новообразувания, направени от кожните лекари и пратени по мейл или MMS. Практиката в други страни показва, че така в 80% има съвпадение между предварителна и окончателна диагноза, подчертава д-р Киров.

За Framar.bg: 24 Часа