Екстракт от морска краставица унищожава над 90% от раковите клетки

Морските краставици, безгръбначни животни, които отдавна се използват в азиатската народна медицина, съдържат полезни вещества, които могат да помогнат в борбата с разпространението на раковите клетки, твърдят учени. Проучване на китайски учени дори доказва, че екстракт от морския вид стимулира имунната система да се бори с рака, като в същото време унищожава над 90% от раковите клетки.

Морските животни – източници на противоракови съединения

Ракът е втората водеща причина за смърт в глобален мащаб, като се наблюдава постоянно нарастване на заболеваемостта във всички държави по света. Бързото развитие на резистентност към медикаментите за лечение на рак и високата токсичност и страничните ефекти на някои лекарства за химиотерапия водят до повишаване на търсенето на нови противоракови средства, особено на такива с естествен произход.

В продължение на повече от 40 години природните продукти играят важна роля в лечението на рака, както в техните естествени, така и в модифицирани форми. 15-годишно проучване, проведено от Националния институт за рака на САЩ, разкрива, че 4 на сто от тестваните морски видове (предимно животни) притежават противотуморни свойства.

Морските краставици са едно от многото морски животни, известни с ценните си хранителни вещества и лековити качества. Лечебните свойства на морските краставици се дължат на наличието на биоактивни агенти с обещаващи биологични и фармакологични свойства, които включват цитотоксична активност, индукция на апоптоза, спиране на клетъчния цикъл, инхибиране на туморния растеж, антиметастични и антиангиогенни свойства. Също така морският вид е богат на ценни хранителни вещества като витамин А, В1, В2, В3, магнезий, калций, цинк, желязо, тритерпенови глокозиди, фукоидан, сулфатирани полизахариди и хондроитин сулфати.

Исторически погледнато, морската среда се е доказала като богат източник на мощни противоракови вещества. Спонготимидин е първото вещество, открито през 1945 г., използвано за лечение на остра миелоидна левкемия и лимфом. В момента четири други съединения, добити от морски видове, са установени като конвенционални лекарства – ерибулин, трабектедин, цитарабин и ведотин.

Вещества, извлечени от морската краставица, демонстрират противоракови свойства

Биоактивните съединения, изолирани от морската краставица за използване като противоракови агенти, привличат вниманието на редица изследователи поради техния естествен произход и дълга история като хранителна добавка. Проучвания с миши модели доказват, че морските краставици съдържат много съединения, които имат потенциала да инхибират растежа на няколко различни туморни клетки.

Няколко вторични вещества, получени от морска краставица, демонстрират противоракови свойства чрез множество механизми, включително цитотоксична активност, намаляване растежа на тумора, индукция на апоптаза, спиране на клетъчния цикъл, потискане на инвазията и местастазирането на раковите клетки, инхибиране на ангиогенеза и понижена лекарствена резистентност.

Екстрактът от морска краставица е способен да убие раковите клетки

Китайски учени стигат много по-далеч в своите проучвания от колеги си. За да докажат противораковите свойства на веществата от морска краставица, използвани в предишните проучвания, изследователите откриват, че екстракт от безгръбначното животно може да унищожи над 90% от туморните клетки при рак на млечната жлеза, рак на черния дроб и рак на белия дроб. Учените дори определят ключовото съединения в морското животно, което е отговорно за благоприятния ефект, а именно фрондосид А.

Установено е, че съединението причинява директна индукция на програмираната клетъчна смърт (апоптоза). То също инхибира ангиогенезата (способността на тумора да се разпространява в нови кръвоносни съдове в търсене на храна) и отстранява раковите метастази, инхибирайки клетъчната миграция и инвазия. Още по-интригуваща е способността на фрондосид А да активира клетките на имунната система сами да се борят и унищожават раковите клетки.

Най-впечатляващо е, че резултатите са постигнати при използването на много малка доза от съединението - по-малко от един милиграм на възрастен човек с тегло 75 кг.