Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал

Основният фактор за силна имунна защита е душевното равновесие.

Но то е немислимо без усмивката и щастието на най-близките хора - родители, братя, сестри, половинки, деца и внучета.

Една китайска поговорка гласи: "Който обича другите, също ще бъде обичан". Има уроци, които всеки родител трябва да предаде на своите деца.

Първият: няма нужда да се сравняваш с другите, всеки ще бъде съден според делата си, а не според греховете на останалите.

Вторият: не можеш да накараш никого на този свят да те обича, можеш само да се оставиш да бъдеш обичан.

Трети урок - богат е не онзи, който има най-много, а който се нуждае от най-малко.

Четвърти: не е важно какво, а кого имаш в живота.

Пети: само за секунди можем да нараним дълбоко този, когото обичаме, а ще са нужни години, за да го излекуваме.

Шести: има хора, които обичат от цялото сърце, но не знаят как да изразят чувствата си.

Седми: двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по съвсем различен начин.

Осми: парите могат да купят всичко, освен щастие.

Девети: по-важно от това да получиш прошка от другите е да можеш да простиш сам на себе си.

Десети урок - научи се да прощаваш, като го правиш често.

Единадесети урок - добрият приятел е онзи, който знае всичко за теб и въпреки това те обича.

За последния урок, мисля, че всеки от нас трябва да благодари на своите учители, защото да си учител, преди всичко означава да си мъдрец и приятел. Титлата учител през древността и сегашен Тибет се дава много трудно, само на заслужили и достойни хора. Съществуват и тъжни уроци - а вследствие на тях и такива моменти в живота.

Затова не само децата, но и възрастните трябва да се научат да ги избягват.

Първо -бързат да пораснат, а след това мечтаят отново да са деца. Второ - жертват здравето си, за да спечелят пари, а после ги харчат, за да го оправят. Трето - взират се със страх в бъдещето, а забравят настоящето. Така не живеят нито в бъдещето, нито в настоящето. Живеят сякаш никога няма да умрат и умират, сякаш никога на са живели.

Тези притчи не са голословни бръщолевения. Историята, и в частност медицината, е доказала, че на определени места в света има хора, който живеят над сто години. Но за тях горенаписаното е основен закон в живота. И в момента хора с много тежки диагнози, при който съвременната медицина е безпомощна, търсят помощ в тибетски манастири.

След определен престой заболяванията изчезват. Аз не мога да кажа как точно става това, но едно знам: на първо място това се дължи на себеуважението, дисциплината и примирението към природата, което тези хора получават като познание от монасите.

Как имунната защита се активира и преборва заболяванията? Просто тя е подвластна на мисълта. Ще цитирам една стара мъдрост: "Който с какъвто се събере, такъв става".

Мисълта е квантова енергия, която може да активира здравословните процеси в организма, но може да влияе и обратно. При активиране на цитотоксични Т-левкоцити, наречени още прекилерни клетки, те се разделят многократно. Това става, когато те осъществява контакт чрез рецепторите си с МНС - молекуло-подходящите и патогенни пептиди. Всичките им потомци се превръщат накрая в активни килърни клетки със същия рецептор и същите способности да разрушават инфектираните по този начин клетки.

Извън клетките на хазяина си микроорганизмът не е в състояние да се размножава и свободните инфекциозни частици могат да бъдат обезвредени чрез свързване с антителата. По този начин имунната система е в състояние да елиминира причинителя на заболяването от организма. Или по-просто казано, ако до себе си човек има здрав, разумен и силен човек, той би си помогнал много сам чрез енергийната аура на своя приятел.

Ще завърша тази статия с една древна тибетска поговорка: "Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал". Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия.

автор: д-р Петър Кътев