Защо е важно учениците да играят навън в междучасията и какво ги спира

По време на междучасията би трябвало децата да са най-активни физически, да играят, да се гонят, да скачат и какво ли още не. Сцената с училищния звънец, който слага край на поредния час, и децата, които хукват навън, е по-скоро спомен от миналото на техните родители, баби и дядовци.

Да, някои малчугани наистина нямат търпение да излязат на двора и да поиграят, но за други има немалко препятствия, които ги възпират от по-интензивни занимания, сочи наскоро проведено изследване.

Друга тенденция от последните 27 години разкрива, че времето навън, което учителите и училищата осигуряват на своите ученици, намалява непрекъснато. В сравнение с 1995 г. най-малките деца в едно начално училище днес имат средно 45 минути по-малко седмично за почивка между учебните занятия, а учениците от гимназиите – 65 минути по-малко. По-кратки са и физическите упражнения на открито.

От изключителна важност е училищните ръководства да осъзнаят колко големи са ползите и да поощряват децата да играят на двора.

Защо е толкова важно учениците да играят в междучасията на открито?

1. Добра физическа форма от ранна възраст

Умения като скачане, хвърляне на топка и други, съчетани с карането на велосипед или скутер, са в основата на други, по-сложни движения като сервис в тениса или дриблиране във футбола. Площадката на училищния двор трябва да е подходящо оборудвана, да е достатъчно голяма и да дава възможност за развиване на въпросните умения, които ще им бъдат полезни по-нататък в живота.

Физическата активност от ранна детска възраст има ключова роля за развитието на малчуганите. След седмата година тя започва да спада, като тенденцията се запазва и през следващите години.

Експертите препоръчват откритите пространства да бъдат преструктурирани и оборудвани. Напълно безсмислено би било да се закупят например скутери за 5-годишните деца, но училището да не предлага терен и инструктор. Хубаво би било учениците да имат на разположение скутери и дори велосипеди, топки, ракети и други, с които да развиват базисни спортни умения (клякане, хвърляне, хващане и т.н). В същото време е важно да се осигури персонал и достатъчно пространство. Трите фактора са взаимосвързани.

2. Създаване на приятелства

Запитани, децата отговарят, че междучасията са им любими, защото тогава могат да побъбрят с приятели и да си споделят преживяванията.

Най-често изтъкваната причина за тях да излизат на двора е, защото там „ще бъдат приятелите им“. Стремежът им да изграждат приятелства е толкова силен, че са готови да се откажат от своето любимо занимание, за да участват в играта, в която участва и най-добрият им приятел.

Желанието на учениците да се включват в социални игри, или игри, за които са нужни повече от двама играчи, ги сближава и заздравява връзката между тях. Децата са склонни да играят със своите приятели, дори и да не са добри в техните игри. Важно за тях е да са заедно. „Бонусът“, който получават, е, че развиват уменията си и се движат. С други думи, прекарвайки ценно време с любимите си съученици, те се грижат и за здравето и тонуса си.

3. Добро психично здраве

Едно от шест деца на възраст 5-16 години страда от психично разстройство. Колкото по-дълго играе или общува с връстници навън, толкова по-добре се чувства. Доказано е, че заниманията на открито намаляват депресията и тревожността.

Някои изследвания сочат, че спортът и игрите подобряват мисловния процес и уменията на подрастващите да разрешават проблеми.
Безспорната връзка между времето, прекарано на открито, високата степен на физическа активност и доброто сърдечно и психично здраве е достатъчна, за да покаже на компетентните органи, от които зависи, че междучасията трябва да бъдат по-дълги, а децата да имат алтернатива за игри, дори когато навън вали дъжд.

4. По-добро академично представяне

Все по-натоварената учебна програма и неспособността на възрастните да се справят с неприемливото поведение на учениците са сред основните причини за намаляващите почивки между часовете. Експертите обаче предупреждават, че ефектът от тяхното съкращаване е обратен, тъй като редовната физическа активност се отразява положително на успеваемостта на децата. Спортът, движението и социалните взаимодействия подобряват паметта, правят мисленето по-гъвкаво и учат децата на самоконтрол.

За доброто академично представяне има значение и общуването с връстници, а не само с учители. Ето защо лишаването от междучасие като форма на наказание е повече от неадекватно и неефективно.

Много учители подценяват смисъла от паузите между часовете, но децата са на противоположно мнение. За тях те са чудесна възможност да развият както физическите, така и социалните си умения. И може би е крайно време да се вслушаме в тях.