Хранителният режим, съобразен с метаболизма на човека, носи най-големи ползи за здравето му

За първи път учени откриха доказателства, че индивидуалният хранителен режим, който е съобразен с метаболизма на човека, е най-полезен за неговото здраве.

До заключението стига съвместен екип, провел мащабно дългогодишно проучване, в което се включват експерти от Университета на Вагенинген, платформата TiFN за открития в областта на храненето и медицинския център към Университета на Маастрихт. Техен ръководител е професорът по човешка биология Елън Блаак. Резултатите са публикувани наскоро в списание „Cell Metabolism“.

Лидия Афман, която също участва в изследването, споделя, че е удовлетворена от постигнатото. „От известно време се лансира научната теория, че най-добрият хранителен режим е строго индивидуалният, съобразен изцяло с нуждите на отделния човек. Използвахме съвсем нов подход и обхванахме голям брой хора. Резултатите показват, че леки изменения в общите препоръки за правилно хранене, обвързани с метаболитния тип*, могат да подобрят метаболизма.

Изследването

В изследването участват 242 доброволци, които следват тримесечен хранителен режим. Той е изцяло съобразен с техните метаболитни профили и следва препоръките за здравословно хранене, описани в ръководството "Guidelines for a Good Diet" на Здравната комисия.

Експертите измерват стойностите на кръвната им захар, скоростта на липидния (мастния) метаболизъм и чувствителността им към инсулин в началото и в края на проучването. Хормонът инсулин играе ключова роля в процеса на регулиране на въглехидратния метаболизъм – усвояването и разграждането на въглехидрати. Трите показателя се използват при определяне риска от диабет или сърдечносъдови нарушения. Самото изследване няма за цел да проследи загубата на тегло на участниците.

Метаболитен профил

Доброволците са разделени в две групи в зависимост от метаболитния си профил и действието на инсулина в черния дроб и мускулите. Ако функцията му е нарушена, клетките в организма не успяват да регулират нивото на кръвната захар, което е предпоставка за развитие на диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания. Участниците са с наднормено тегло (индекс на телесна маса над 25 кг/м2) или метаболитни нарушения, но не са диагностицирани с диабет или сърдечносъдов проблем до момента на стартиране на проучването.

Всеки получава различен хранителен режим, но на случаен принцип. Хората с по-ниска чувствителност към действието на инсулина в мускулите се повлияват по-добре от високопротеиновата диета (пълнозърнести продукти и зеленчуци) с ниско съдържание на мазнини. За онези, които са с ниска чувствителност към действието на инсулина в черния дроб, по-полезна се оказва диетата с високо съдържание на мононенаситени мастни киселини (зехтин и ядки например).

Афман пояснява, че бъдещите планове на екипа са свързани с разгадаване механизма, на който се дължи разграничението по-горе. Според нея е възможно да съществуват и други метаболитни профили, но за целта е необходимо да се проведат допълнителни и много задълбочени изследвания. 

* Inez Trouwborst et al, Cardiometabolic health improvements upon dietary intervention are driven by tissue-specific insulin resistance phenotype: A precision nutrition trial. Cell Metabolism. 2023.