Каква е максималната температура на въздуха, която човешкото тяло може да понесе

Максималната температура, която човешкото тяло може да понесе, зависи изцяло от влажността, категорични са експертите. Въпреки че е прието, че критичната граница е 35°С, съчетани със 100% влажност на въздуха, скорошно проучване на Щатския университет в Пенсилвания, САЩ, показва, че този праг може да бъде по-нисък – 30,6°С при 100% влажност.

Критична граница

За да изчислят максималната температура, която човешкото тяло може да понесе, учените прилагат метода „wet bulb“. Измерената по този начин температура се различава значително от тази, която съобщават синоптиците. В случая стойността й се изчислява от термометър, покрит с влажна кърпа, като по този начин се отчитат два фактора: топлина и влажност. Вторият показател е много важен, тъй като наличието на по-голямо количество вода във въздуха затруднява отделянето и изпаряването на потта, което прави по-трудно охлаждането на човешкото тяло.

За да тестват считаните до този момент максимално поносими стойности, изследователите от Щатския университет в Пенсилвания измерват вътрешната температура на млади и здрави хора, поставени в топлинна камера. По време на експеримента учените откриват, че участниците достигат своята критична граница на оцеляване при 30,6°С и 100% влажност – доста под 35 градуса.

Топлина и влажност – опасна комбинация за човешкото тяло

Ако влажността е ниска, а температурата – висока, или пък обратно, стойността, измерена по метода „wet bulb“, едва ли би достигнала максималната, която човешкото тяло може да понесе, смята Колин Реймънд, експерт по въпросите на екстремните горещини към НАСА. Когато обаче влажността и температурата са в горна граница, човешкият организъм е силно застрашен. Така например, ако температурата на въздуха е 46,1°С, а относителната влажност 30%, температурата по „wet bulb“ би била едва 30,5° C. Ако температурата на въздуха достигне 38,9°С, а относителната влажност – 77%, температурата, измерена с термометър, покрит с влажна кърпа, би скочила до 35°С.

Причината, поради която човек не може да се справи с комбинацията от топлина и влажност, е, че при такива условия трудно се регулира вътрешната температура. „Ако температурата, измерена по „wet-bulb“, надвиши тази на човешкото тяло, ние ще продължим да се потим, но няма да успеем да се охладим, за да функционираме нормално.“, пояснява Реймънд.

>>> Защо комбинацията от топлина и влажност е много по-опасна за човешкото тяло

Кои са рисковите групи?

Възможно е и по-ниски температури, измерени по метода „wet bulb“, да бъдат смъртоносни. Физическите упражнения и излагането на директна слънчева светлина правят прегряването още по-лесно. Хората, които страдат от заболявания като затлъстяване, и болните, приемащи антипсихотични медикаменти, срещат затруднения при регулиране на телесната температура. Най-уязвими обаче са възрастните хора – близо 90% от смъртните случаи вследствие на екстремни жеги са сред хора на възраст над 65 години. Това дава отговор и на често срещания въпрос защо някои хора умират вследствие на топлинен удар, макар отчетените стойности да са по-ниски от критичните.

С напредъка на технологиите вече може да се осигури прохлада и в най-горещите дни. Въпреки това има хора, за които климатиците са непознато удобство или просто електропреносната мрежа не е достатъчно надеждна, за да могат да си го позволят.

Къде е най-опасно?

Малко са местата, на които е отчетена температура от 35°С при много висока влажност, откакто се правят замервания. В края на 80-те години и през 90-те години на миналия век най-горещите и потенциално смъртоносни точки са разположени в долината на река Инд, която обхваща централната и северната част на Пакистан, и по южния бряг на Персийския залив.

Въпреки това експертите споделят, че на картата непрекъснато се появяват нови места, където горещината и влажността достигат смъртоносни стойности за поне час или два. Глобалното затопляне също допринася за зачестяващото явление. Учените предупреждават, че има региони, които са сериозно застрашени от непоносими за човека жеги с висока влажност през следващите 30 до 50 години, сред които са Северна Индия, Югоизточна Азия и Западна Африка.

>>> Ново изследване: климатичните промени ще удвоят броя на засегнатите от екстремна суша

Според експертите обаче стойностите на температурата и влажността не е нужно да са близо до критичната граница, за да убият човек, тъй като всеки има различен праг в зависимост от възраст, здравословно състояние и други социални и икономически фактори. Например над 61 000 са смъртните случаи вследствие на горещините миналото лято в Европа, където рядко влажността е толкова висока, за да се създадат подобни опасни условия.

„За съжаление, климатичните промени, на които вече ставаме свидетели, неизбежно ще доведат до плавното, но постоянно покачване на температурите. Това ще продължи да се случва, дори ако днес спрем всички източници на парникови газове. Гореизброените места със сигурност ще се сблъскат по-сериозно с проблема. Надявам се поне списъкът да не бъде допълнен и от други.“, коментира Реймънд.