Витамин В комплекс – ключов за жизненоважни процеси в организма

Акценти

Осем са витамините от група В, които според учени от университета Tufts влияят на много аспекти от човешкото здраве – когнитивните функции, сърдечносъдовото здраве, възстановяването след стомашен байпас, дефекти на невралната тръба и дори рак.

Гастроентерологът Джоел Мейсън добавя, че четири от тези осем витамина играят ключова роля за някои жизненоважни процеси в клетките. Те участват в ДНК синтеза, усвояването на аминокиселините и много други.

» Витамин В12, В9 и когнитивното здраве

» Връзка между витамин В и сърдечносъдовите заболявания

» Витамин В6 и хроничните заболявания

» Витамин В по време на бременност

» Фолат и рак 

» Недостиг на тиамин след стомашен байпас

» Източници на витамини от група В

Витамин B12, витамин В9 и когнитивното здраве

Според Мейсън до 75-80-годишна възраст 40% от хората вече не могат да усвояват толкова ефективно витамин B12, когато си го набавят с храната. Дефицитът му води до нарушения в нервната система, най-вече в гръбначния стълб и мозъка, което от своя страна увеличава риска от деменция.

Десетилетия наред клинични специалисти и учени смятаха, че измерването на B12 в кръвната плазма е надежден показател за нивото му в организма. Оказва се, че много хора в напреднала възраст, чиито стойности са в норма, развиват неврологични дефекти в резултат на недостига на витамин B12.

Според Ъруин Розенберг от училището за хранителни науки Friedman "когнитивният упадък, свързан с напредването на възрастта, невинаги се дължи на болестта на Алцхаймер“. Той е на мнение, че освен натрупването на двата протеина амилоид и тау, роля за развитието на болестта играят кръвоносните съдове и храненето.

Ученият смята, че пациентите с когнитивен упадък и деменция по-често страдат от мозъчносъдови заболявания и заболявания на малките кръвоносни съдове, отколкото от натрупване на вредните протеини в мозъка. Това означава, че медикаментозното лечение, насочено към тези протеинови натрупвания, не би помогнало, ако причината за деменцията е дефицит на витамин B12. Затова Розенберг настоява изследването за дефицит на B12 да стане задължително, когато се търсят причините за когнитивен упадък.

Изследвания за диагностициране на дефицит на витамин B12

Изследването на B12 показва общото му ниво в организма, което не е достатъчно, защото 80% от него са неактивни. За да се установи дали има дефицит, трябва да се направят две допълнителни изследвания. MMA тестът измерва нивото на метилмалонова киселина. Дори при сравнително лек дефицит на витамина, нейните стойности може да са повишени, което показва по-висок риск от деменция. Вторият тест измерва нивото на аминокиселината хомоцистеин. Ако само нейните стойности са повишени, причина може да е дефицитът на витамин В9 (фолат), но ако са високи стойностите и на метилмалоновата киселина, и на хомоцистеина, най-вероятно има недостиг на B12. В случай че пациентът проявява неврологични признаци на деменция, би било добре да се направят и трите гореописани изследвания, за да се изключи или потвърди връзка с витамин В.

„Не можем да разберем дали лекарствата за премахване на амилоидните плаки помагат при лечение наболест на Алцхаймер, но имаме доказателства, че справянето с дефицита на витамин B12 още в ранния стадий на когнитивен упадък, може да забави процеса. Препоръчвам на пациентите, с или без анемия, да проверят какви са стойностите на хомоцистеин и B12, защото промените там могат да бъдат проследени“, отбелязва Розенберг.

Всъщност теорията за връзката между дефицита на витамин B12 и когнитивните увреждания не е нова. Още преди две десетилетия учени откриват, че повишеният хомоцистеин предсказва възможна мозъчна атрофия и по-голям риск от деменция. По-нови проучвания разкриват, че приемът на добавки с витамин В може да забави свиването на мозъка и да подобри когнитивното представяне на хората в риск.

B12 и деменцията

Пол Жак и колегите му провеждат изследване върху 2500 души в средна и напреднала възраст. Нито един от участниците не страда от деменция през 90-те години на миналия век и всички се подлагат редовно на тестове за B12, метилмалонова киселина и хомоцистеин през последните над 20 години.

Рискът от деменция и Алцхаймер се увеличава след 75-ата година, но вече има данни, според които първите патологични промени може да настъпят около 20 години преди да се проявят първите клинични симптоми.

Витамин B9 и когнитивните увреждания

Екипът разглежда също така връзката между фолата (витамин B9) и когнитивното здраве. През 50-те години пациентите с анемия са лекувани с фолиева киселина, която е синтетична форма на фолата. Оказва се обаче, че, макар да облекчава анемията, приемът й замаскира, а в някои случаи дори влошава дефицита на B12. Учените откриват, че хората с ниски стойности на B12 и високи на фолиева киселина често развиват когнитивни увреждания.

Витамин В, сърдечните заболявания и холестерола

Има теория, според която витамините от група В могат предпазват от сърдечни нарушения и инсулт. Преди няколко десетилетия изследователи откриват, че рибофлавинът (B2) ефективно понижава кръвното налягане, но основно при пациенти с генотип MTHFR 677 TT.

Витамини B6, B12 и фолат помагат на тялото да се освободи от излишния хомоцистеин, който се свързва с повишен риск от инфаркт, инсулт и деменция, когато е завишен. Други проучвания обаче върху ефекта от добавките с B6, B12 и фолат, показват, че те всъщност не намаляват риска от инфаркт, а само от инсулт, при това незначително.

Ниацинът (B3) може да понижи така наречения „лош холестерол“ LDL и да повиши „добрия“ HDL. Мейсън обаче предупреждава, че за целта човек трябва да приема много високи дози, което често причинява горещи вълни.

Витамин B6 и хроничните заболявания

Най-обещаваща е ролята на витамин B6 в борбата с възпалението, което е една от основните причини за хронични заболявания на сърцето, диабет, артрит и деменция. Д-р Мейсън подчертава, че витамин B6 трябва да се назначи от лекар, тъй като в големи количества е токсичен.

Фолат и рак

Изследване, проведено преди 30 години, разкрива, че хората, които не приемат достатъчно фолиева киселина са по-застрашени от някои видове рак.

„Заедно с колегите ми от университета Tufts проведохме клинични изпитания върху животни и хора, които показаха, че недостатъчният прием на фолат за дълъг период от време значително повишава риска от рак на дебелото черво“, добавя Мейсън. В същото време, излишъкът от фолиева киселина увеличава риска от други видове рак.

Според специалиста това противоречие има своето обяснение. Фолатът ускорява растежа на клетките. Знаем, че мутиралите ракови и предракови клетки се размножават много бързо по естествен път. Ако в организма има няколко клетки с мутации, които биха могли да ги превърнат в ракови, то добавянето на фолат ще ускори тяхното размножаване.

Все пак Мейсън уверява, че този феномен вероятно се наблюдава единствено при хора с високи стойности на фолиева киселина, които приемат няколко добавки едновременно за продължителен период от време.

Витамин B9 (фолиева киселина) и бременност

През 40-те години на миналия век в САЩ всички царевични, оризови и пшенични брашна се обогатяват с тиамин (B1), рибофлавин (B2) и ниацин (B3), което помага да се ограничи разпространението на болести като пелагра (дефицит на B3) и бери-бери (дефицит на B1). През 1998 г. страната добавя към тях и фолиевата киселина, с цел да намали риска от дефекти на невралната тръба при ембриона. Невралната тръба се развива в мозъка и гръбначния стълб на ембриона още в началото, когато жената може дори да не знае, че е бременна, за да започне прием на фолиева киселина.

Тиамин (В1) и стомашен байпас

Дефицитът на тиамин е често пренебрегвано усложнение след операция стомашен байпас. Лошата абсорбция на този така важен витамин от група В се дължи на промени в храносмилателния тракт след стомашен байпас. В комбинация с често повръщане и гадене, също в резултат на хирургичната интервенция, състоянието на много от пациентите се влошава, което налага да бъдат лекувани в спешно отделение. В повечето случаи оплакванията им се изразяват в апатия, обща слабост, объркване, зрителни проблеми и т.н.

Ако не се лекува, дефицитът на тиамин може да доведе до бери-бери – заболяване, което може да причини необратими мозъчни увреждания и нарушения на нервната система.

Източници на витамини от група В

Хората си набавят повечето витамини от група В от животински и млечни продукти, бобови растения, яйца, ядки, семена и зеленолистни. Храните с растителен произход не съдържат кобаламин (B12), което прави веганите особено податливи на дефицит.