Как да възпитате у детето чувство за отговорност

Отговорността, която се формира у детето е резултат от възпитаване в различни в различни чувства като любов, дълг и самостоятелност. Възпитанието на детето отразява ценностната система на неговото семейство.

Чувството за отговорност не се натрапва – то се подхранва и направлява

Отговорността не може да бъде натрапена. Тя може единствено да се подхранва и направлява. Ако не спирате да упреквате детето си и му показвате, че му нямате доверие, то не може да се научи да бъде отговорно.

Отговорността не се изразява в това да може само да си оправя леглото, да си подрежда стаята или да изхвърля боклука. Това качество се проявява, когато детето поема отговорност при взимането на решения и когато вижда последствията от тях. Децата усвояват това като следват примера на своите родители.

Давайте възможност на детето си да бъде самостоятелно, да взима решения  и да ги изпълнява като носи отговорност за това. То трябва да разбере, че му имате доверие и че го подкрепяте.

Взискателността трябва да бъде доброжелателна и разумна. Когато е необходимо бъдете строги, но и обективни. Критиката ви винаги трябва да е градивна в процеса на възпитание.

Прекаленото внимание е вредно, но липсата му е опасна

Любовта към детето трябва да се изразява в умерена доброта, уважение и последователна взискателност. Прекаленото внимание задушава детето и ограничава неговата свобода. На по-късен етап то ще започне да надценява възможностите си, но едновременно с това ще бъде безотговорно, безволево и безпомощно.

Не учете детето си да получава наготово всичко, което пожелае, защото така то ще свикне да претендира само за правата си, но никога няма да иска да си изпълнява задълженията. Това означава, че няма да е в състояние да поема никаква отговорност.

Когато задоволявате всяко желание на своето дете, вие го лишавате от възможността да упражнява волята и умението си да управлява собственото си поведение. Родителите често се стараят да осигурят безоблачно детство на децата си, но по този начин ограничават перспективата за тяхното бъдеще.

Покажете на детето, че всички членове на семейството са равни и удовлетворявайте само належащите му нужди. Така ще се научи, че всеки си има потребности, с които трябва то да се съобразява. По този начин още в предучилищна възраст вие ще успеете да формирате у него чувство за отговорност и дълг.

Намерете правилния път към детето. Проявявайте разбиране и съпричастност към неговите проблеми, изслушвайте го внимателно и не допускайте в общуването да присъстват заплахи, обиди, заповеди и обвинения, защото те не водят до никакви положителни резултати, а създават единствено напрежение.

Когато детето ви извършва някаква дейност или се налага да направи избор, може да му помагате, но косвено. Това означава да организирате обстановката, да осигурите необходимите материали, в зависимост от заниманието. Не забравяйте, че то трябва да се научи да работи самостоятелно.

Желанието за самостоятелни изяви се заражда в детето, когато е на около 3-годишна възраст. Това е моментът, в който трябва да му дадете повече свобода. Нека само да избира каква храна и колко от нея да изяде, какво да си облече и обуе, да си завърже само връзките на обувките, да закопчае само ципа на якето си и т.н. Насочвайте го как да върши всичко това правилно, но не действайте вместо него. В противен случай то ще загуби желание да се справи само и ще очаква вие да свършите всичко това.

Прекалените родителски амбиции задушават детето

Прекалените родителски амбиции по отношение на успехите на детето в детската градина или в училище могат да понижат чувството му за отговорност и да доведат до несъзнателен протест от негова страна.

Не показвайте прекалено много вълнението си от постиженията на малчугана и не го разпитвайте постоянно за оценки. Недейте да демонстрирате разочарованието си, ако детето не се справя добре с учебните занимания. Това би накърнило неговата независимост. В такива случаи децата най-често отвръщат с бунт – започват да се стараят по-малко, за да провалят целите на своите родители. Това се случва, защото така детето се чувства отговорно за своите провали и успехи, които вие не харесвате или обратното. По този начин то се чувства по-самостоятелно.

Натискът от страна на родителите провокира у детето желание за противодействие.

Не бихте могли да сгрешите, ако успеете да внушите на детето си, че то е самостоятелен човек, който е отговорен за своите решения и действия.

Всички родители трябва да знаят, че децата са изключително чувствителни към тяхното мнение, затова не им го натрапвайте. Направете така, че то да си мисли, че само е направило избор. Използвайте всеки удобен момент, за да покажете, че му вярвате. Така то ще изпитва удовлетвореност от доверието, което му гласувате. Всичко това засилва чувството за отговорност у детето.