Как да се справим с паническата атака

  Болка в гърдите. Задушаване. Учестен пулс в слепоочията. Треперене и изпотяване. Стягане в стомаха. Като че ли идва краят. Такива мисли минават през главата на хора, обхванати от паническа атака. За щастие кризата обикновено продължава около 10 минути, а нейният пик е в рамките на минута. Много рядко емоционалното и физическо разтърсване продължава до половин час, обяснява проф. Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия в Александровска болница и национален консултант по психиатрия.

  Статистиката сочи, че всеки девети преживява панически страх от нещо - че е много болен и ще умре, ужас от лекар или зъболекар, силно притеснение до паника, че ще се изложи в службата и т. н. "Страховете са толкова много, че не могат да се изброят", изтъква проф. Миланова.

  Първият пик на паническите атаки е при младежи на възраст между 15 и 24 г., отбелязва проф. Вихра Миланова. Вторият пък е при хора от 35 до 54 г. Медицинската практика е доказала, че при 40 на сто от хората със склонност към тревожност има наследствено предразположение, т.е. имат в рода си някой, който е изпитвал също необяснимо силен страх от нещо.

  Често паник атаката се отключва от нещо незначително. Например, ако си изпил едно силно кафе и си позволиш второ. В този случай може да се получи сърцебиене, което да изкара от релси човека с параноични нагласи. Други отключващи фактори могат да бъдат по-стабилната почерпка с алкохол, преумората, безсънна нощ, напрежение в работата. Понякога причините са по-сериозни - загуба на близък, смяна на работата, предстояща операция. При паник атаката се променя мозъчната биохимия, а тялото се насища със стресови хормони - адреналин и кортизол. Ускореното дишане променя алкалността на кръвта, кръвната захар се оттегля от мозъка, за да съхрани напрегнатите мускули на тялото. Субективното преживяване е силен ужас, световъртеж, усещане за някаква фатална неизбежност.

  Какво да се направи в такъв случай? Ако в момента има приятел наоколо, добре е уплашеният да чуе успокоителни думи от него: "Спокойно, и друг път си имал подобно нещо, ще премине!". Ако паникьосаният е сам, трябва да се опита да регулира дишането си, като поема дълбоко въздух, без да го задържа и бавно издишва. Някои хора забравят случилото се до следващия инцидент. Други пък търсят консултация с личния си лекар, кардиолог или гастроентеролог - с убеждението, че имат сериозен здравословен проблем. В повечето случаи обаче назначените медицински изследвания не потвърждават очакванията.

  "Хората с тревожност и панически страхове трябва да бъдат насочени към психиатър", изтъква проф. Миланова. Лечението се осъществява с психотерапия и прием на антидепресанти за определен период от време. Изключително важно е пациентът да се научи да разпознава симптомите на кризата и да не се плаши от нея. Лекарите наричат това "да прегърнеш страха". Тайната е в това, че когато не бягаш от нещо, а го приемаш съзнателно, ти го опитомяваш. По време на психотерапията е добре да се потърсят и анализират корените на предразположението към панически настроения - семейното възпитание, специфични преживявания в детството, натрупани комплекси в училищните години. В някои случаи за освобождаване от натрупаните негативни нагласи се използва хипноза, но тя трябва да бъде направена от добър специалист.

  В момента това, което мъчи много хора, е сезонната депресия. Заради намаления ден и студа някои хора се чувстват обезверени, нямат сили да свършват ежедневните си задачи, обхванати са от апатия. "Сега в клиниката 90% от болните са с есенна депресия, отбеляза проф. Миланова. Жените са два пъти повече от мъжете. В световен мащаб годишно от депресивни състояния страдат около 120 млн. души.

  Депресията е запазена марка на творците. На първо място, в негативната класация са писателите. Сред по-известните страдалци са създателят на брилянтните пиеси "Трамвай желание" и "Котка върху горещ ламаринен покрив" Тенеси Уилямс, авторът на "Безкраен празник" Ърнест Хемингуей (който за жалост се самоубива), един от създателите на модерната литература Франц Кафка. Актьорите също често влизат в плен на депресията. От тягостни настроения са били обхващани сър Лорънс Оливие, Харисън Форд, Джесика Ланг, Уинона Райдър.

  "Ако до две седмици емоционалното състояние не се подобри, болният трябва да потърси специализирана лекарска помощ", съветва проф. Миланова. Тези пациенти остават в клиниката, където получават психологична помощ и им се назначават подходящи антидепресанти. "Държавата плаща лечението на хората с психични заболявания - на един болен се падат по 600 лв.", обясни експертката. Тя отбеляза обаче, че тези средства не позволяват болният да остане повече от 10 дни в болницата, което в много случаи е недостатъчно. Болните трябва да пият лекарства в продължение на няколко месеца, за да се стабилизират емоционално. Сред тях има неосигурени, което не им позволява да получават лекарства по линия на здравната каса. Това води до задълбочаване на болестта, асоциализация, а често и до опит за самоубийство.

  Само през септември т.г. токсиколозите на "Пирогов" са спасили живота на 55 души, които са се опитали да сложат край на живота си с медикаменти, съобщиха от пресцентъра на спешната болница.