Кверцетинът – потенциална причина за главоболието след прием на червено вино

от 04 дек 2023г., обновено на 11 дек 2023г.

Акценти

Флавоноидът кверцетин в червеното вино взаимодейства с ензима алдехиддехидрогеназа2 (АЛДХ2) и инхибира неговата активност, което води до натрупване на ацеталдехид, причиняващ главоболието след прием на напитката.
Червеното вино се свързва с по-често главоболие, в сравнение с други напитки, съдържащи алкохол.
Главоболието от червено вино не е свързано с консумация на големи количества и няма нищо общо със сутрешния махмурлук след употреба на по-големи количества вино.
Хората, които са предразположени към главоболие и мигрена, изглежда са особено податливи и на главоболие след консумация на червено вино.

Откритията на екип от изследователи сочат нов потенциален виновник за главоболието след консумация на червено вино – кверцетин, съединение, открито в люспите на гроздето. Според проучване, публикувано в списание Scientific Reports, флавоноидът кверцетин в червеното вино взаимодейства с ензима алдехиддехидрогеназа2 (АЛДХ2) и инхибира неговата активност, което води до натрупване на ацеталдехид, причиняващ главоболието.

Алкохолът като често срещан провокатор на главоболие

Главоболието след пиене на алкохол е особено често. Според Международното общество за главоболие алкохолните напитки се свързват с два вида главоболие:

Незабавно или първично главоболие, което започва в рамките на 3 часа след приема на алкохол и отшумява в рамките на 72 часа след спиране на приема на алкохол.
Забавено главоболие, предизвикано от алкохол или махмурлук, което се развива в рамките на 5-12 часа след поглъщането на алкохол и отшумява в рамките на 72 часа.

Физиологичното поведение на алкохола в организма

Алкохолът се метаболизира в черния дроб до ацетат в двуетапен процес. Първо, ензимът алкохол дехидрогеназа преобразува алкохола до междинен метаболит – ацеталдехид. Второ, при повечето хора ацеталдехида бързо се метаболизира от алдехид дехидрогеназата (AЛДХ) до крайния инертен метаболит ацетат, който се излъчва от организма. жена с главоболие от алхокол

АЛДХ има две основни форми – АЛДХ 1 и AЛДХ2, като с по-голямо значение за елиминирането на ацеталдехида е АЛДХ2.

При 40% от хора, предимно с източноазиатски произход, има мутация в гена AЛДХ, която може да доведе до недостатъчна активност на ензима и натрупване на ацеталдехид при консумация на алкохол. Високите нива на ацеталдехида предизвикват неблагоприятни ефекти, като гадене, изпотяване, зачервяване на лицето. Високи нива на ацеталдехид се получават и при фармакологична инхибиция на ензима, което се използва за лечение на акохолна зависимост. Инхибицията на ензима не засяга желанието за консумация на алкохол, само прави последствията от пиенето неприятни.

Червеното вино се свързва с по-често главоболие, отколкото други видове алкохол

Интересен епидемиологичен феномен, който все още не е адекватно обяснен, е защо червеното вино се свързва по-често с главоболие, отколкото други видове алкохол. Систематичен преглед на проучвания посочва червеното вино като отключващ фактор при 28% от докладваните случаи с главоболие, последвано от спиртни напитки (14%), бяло вино (10%) и пенливо вино/бира (10%).

Главоболието от червено вино не е свързано с консумация на големи количества и няма нищо общо със сутрешния махмурлук след употреба на по-големи количества вино. Пулсиращото главоболие се появява в рамките на половин до три часа след консумация на една-две чаши вино и кара хората да се чувстват така, сякаш имат нужда от болкоуспокояващо. Хората, които са предразположени към главоболие и мигрена, изглежда са особено податливи и на главоболие от червено вино.

Обсъждани причини

Различни изследвания насочват към различни възможни причини (бигенни амини, сулфити, танини, различни фенолни флавоноиди ), но нито едно от тези изследвания не посочва конкретно съединение като основен причинител и не е предоставя убедително обяснение за механизма на главоболията след прием на вино. По-високото количество фенолни флавоноиди в червеното вино, десетократно повече в сравнение с бялото вино, ги прави основен претендент, отговорен за главоболието.

Данни от проучвания с друга насоченост нееднократно са показали инхибиращ ефект на някои флавоноиди върху ензима АЛДХ, което прави връзката флавоноиди – АЛДХ – ацеталдехид – главоболие привлекателна за изследване.

Друга хипотеза за обяснение на главоболието предлагат учени от Калифорнийския университет в Дейвис в проучване, публикувано в списание Scientific Reports.

С фокус върху ензима алдехид дехидрогеназа изследователите са провеждат in vitro скринингово проучване за търсене на съединения в червеното вино, които естествено инхибират АЛДХ2. Резултатите сочат директно към кверцетина и по-специално неговия метаболит кверцетин-3-глюкуронид, който показва най-висока инхибиторна активност – при 20 микромоларни концентрации инхибира около 80% от активността на ALDH. По-нататъшните иследвания са правени с този инхибитор.

Какво представлява кверцитинът

Кверцитинът е флавоноид, извличан от гроздови семки и люспи, които допринасят за цвета, вкуса и усещането в устата на червеното вино. Освен в гроздето, кверцетинът се среща естествено в много други плодове и зеленчуци (лук, домати, ябълки, касис, портокали, горски плодове), чай, кафе, какао, плодови сокове, зехтин. Обикновено се счита за здравословен антиоксидант, но в присъствието на алкохол може да се окаже причина за главоболие. Когато кверцетин навлезе в кръвта, той се превръща в кверцетин-3- глюкуронид – съединение, което блокира ензима АЛДХ.

>>> Полезни ефекти на кверцетин

Има значителни вариации в съдържанието на кверцитин в различни вина. Гроздето произвежда кверцетин в отговор на слънчевата светлина, така че гроздето, отглеждано на слънчеви места може да има пет пъти повече кверцетин от другите червени сортове. Лозарските и производствени техники също оказват влияние върху нивата на кверцетин. Вариациите в съдържанието на кверцетин в различните видове червени вина са свързани с различния им потенциал да причиняват главоболие.

Заключението на авторите е „че когато податливи хора консумират вино дори с умерени количества кверцетин, те развиват главоболие, особено ако имат предшестваща мигрена или друго основно състояние на главоболие“. Учените са на мнение, че са на прав път към обяснението на тази хилядолетна мистерия.

Тестване на хипотезата

Експериментите са проведени in vitro, тоест в лабораторни условия. Като следваща стъпка изследователският екип предвижда тестване на хипотезата върху хора, които развиват тези главоболия. Предстои и сравняване на проявите на главоболие при вина с различни фенолни нива. Важно е да се уточни инхибиторната концентрация на циркулиращия кверцетин-3-глюкуронид върху АЛДХ 2 in vivo, която води до повишени нива на ацеталдехид.

Учените искат да разберат дали ензимите на хората с главоболие след прием на вино са по-податливи на инхибране от кверцетин, или тази популация просто е по-чувствителни към токсичното действие на ацеталдехид.

чаша червено вино

Потенциалните ползи

Резултатите могат да помогнат на хората да избегнат главоболието от червено вино в бъдеще, като избират вина, които е по-малко вероятно да причинят главоболие.

Винопроизводителите могат да използват тези открития, за да намалят кверцетина във вината си.

По-нататъшните изследвания биха могли да се съсредоточат върху предотвратяването или лечението на главоболие от червено вино.

Дали винаги главоболието ще бъде цената, която трябва да платим за чаша хубаво червено вино предстои да разберем.

Източник: