Кои са най-честите грешки на разведените родители спрямо детето

Разводът винаги е травмиращ за децата. Това не е просто труден период от живота на детето, а оставя трайни следи в неговото поведение, в ценностната му система и в отношението му към живота и връзките, които изгражда в бъдеще.

Ето няколко съвета към разведените родители, които биха помогнали децата им да не са толкова травмирани и да страдат по-малко:

Детето не трябва да бъде превръщано във вестоносец

Често след развода детето прекарва повече време с един от родителите си, а другият го вижда в определени дни от седмицата или месеца. Обикновено майката изпраща детето при баща си с думи като: "… и да кажеш на баща ти, че…", след което най-често се изброяват критики и обиди по негов адрес.

Това правят и бащите. По този начин детето страда не само, защото не може да прекарва времето си и с двамата родители, а и защото трябва да "пренася" различни обидни думи и квалификации. И сами можете да си представите какво се случва в ранимата детска душа при тези обстоятелства.

Детето не е слушател и психотерапевт

В повечето случаи или единият, или и двамата родители допускат грешката да споделят цялата си мъка и подробностите, свързани с нея, с детето. Добре е да учите децата си да бъдат силни, да сте честни с тях и да им споделяте чувствата си, но не забравяйте, че те са просто деца.

Всичко, което споделяте с децата си, им се отразява много повече, отколкото можете да си представите. Те изпитват необходимост да помогнат на страдащия родител и стават изключително тревожни, а това ги кара да възприемат връзките си в бъдеще с крайно негативно отношение.

Детето не трябва да бъде спечелено като ваш съюзник

Това е една от най-честите грешки на повечето разведени родители – да се опитат да спечелят детето на тяхна страна. Най-лошото нещо, което можете да направите е да се опитате да настроите детето срещу другия родител. Това обърква ценностната му система и то започва да подлага на съмнение собствените си чувства, както и да изпитва вина. Резултатът от това е, че или наистина започва да мрази единият си родител, или обвинява себе си и въпреки това продължава да обича и двамата.

В подобна ситуация реакциите на децата са неочаквани и неконтролируеми. В пубертета те са свръхчувствителни и изживяват нещата по особен начин. Родителите трябва да бъдат наистина много внимателни, за да не оставят белег за цял живот върху децата си.