Защо пържените храни са вредни

Акценти

Пържените храни съдържат много калории, а понякога и трансмазнини, което може да причини стомашни проблеми или възпаление и да повиши риска от сърдечни заболявания. Нормално е да ни изкушават. Те се предлагат навсякъде и, да бъде честни, вкусни са. Но не можем да отречем, че са и вредни за здравето.

› Защо са вредни пържените храни

 › Голям брой калории
 › Трансмазнини
 › Риск от затлъстяване
 › Оксидативен стрес
 › Стомашни проблеми
 › Възпаление
 › Сърдечни заболявания
 › Канцерогенни вещества 

› Здравословни алтернативи на пърженето

› Ползата от ненаситените мазнини

Защо са вредни пържените храни

Всъщност има ли нещо в тях, което не е вредно? Колкото и да ги обичаме, не бива да забравяме, че те:

• са богати на калории;
• понякога съдържат много трансмазнини;
• причиняват възпаление и оксидативен стрес; 
• влошават чревното здраве;
• увеличават риска от затлъстяване и сърдечни нарушения.

Пържените храни са висококалорични

Според диетолога Девън Пърт панировката, брашното и мазнината, в които пържим, правят иначе здравословните храни вредни. Да вземем за пример панираните пръчици от тиквички. Да, те са зеленчук, а зеленчуците са полезни, но след овалването им в панировка или брашно и пърженето в мазнина броят на калориите рязко скача. „Мазнината съдържа над два пъти повече калории от въглехидратите и протеините. Продуктите, които пържим в нея, поемат голяма част от тези калории и стават висококалорични“, пояснява специалистът.

Да се върнем отново към пържените пръчици от тиквички. Една пръчица тиквичка, но прясна, отгледана в нашата градина, съдържа едва 30 калории. Тези, които си поръчваме обаче в ресторант, са дълбоко пържени, което означава, че калориите в една средна порция могат да достигнат 200-300. Тук дори не споменаваме соса или любимата напитка, с която бихме ги комбинирали. 

Пърженото съдържа трансмазнини

Пържените храни са източник на трансмазнини, вид мазнини, които повишават риска от сърдечни заболявания. Те вдигат нивото на „лошия“ LDL холестерол и понижават нивото на „добрия“.

Трансмазнините се съдържат по естествен път в някои храни като млякото и месото, но в малки количества. Повечето от тях се образуват при производството на храни в заводите в резултат на процеса хидрогенизиране – добавяне на водород към растителната мазнина с цел нейното сгъстяване. Така се получават добре познатите ни “частично хидрогенизирани продукти”.

Частично хидрогенизираната мазнина се използва широко при производството на готови храни като например пържени картофи, понички, снаксове и други.

"В ресторантите се използва една и съща мазнина многократно в рамките на деня, защото е по-лесно и по-евтино, но определено не е здравословно“, допълва Пърт.

Друг вид мазнина, която може да навреди на човешкото здраве, е наситената, тоест всяка мазнина, която остава твърда на стайна температура, например кокосовото масло и тази в червеното месо. Според Пърт наситените мазнини не са толкова опасни, колкото трансмазнините, но все пак повишават холестерола.

Честата консумация на пържени храни води до затлъстяване и наднормено тегло

Освен много калории, пържените храни съдържат и сол, която също увеличава риска от напълняване, особено ако ги консумираме редовно. Според някои изследвания високомазнинната диета предизвиква инсулинова резистентност, която е рисков фактор за затлъстяване и диабет тип 2.

Пърженото увеличава оксидативния стрес в организма

При висока температура мазнините преминават през процес, известен като оксидация, в резултат на който се образуват свободни радикали. Те са нестабилни атоми, които нарушават функциите в човешкото тяло. Оксидативният стрес може да доведе до увреждане на клетките и да потисне имунната система.

Пържените храни влошават чревното здраве и причиняват рефлукс

Мазнините, използвани за пържене, се усвояват по-трудно от организма, което може да причини газове, стомашни болки и дори диария. И това са само краткосрочните ефекти. Пърт смята, че високомазнинното хранене създава условия за растеж на вредни за червата бактерии и намалява количеството на полезните.

Всички знаем, че мазнината засища, но много често предизвиква и рефлукс. При рефлукс стомашната киселина, която подпомага храносмилането на храната, се връща обратно нагоре по хранопровода. Освен неприятно, това може да бъде и болезнено. В някои случаи рефлуксът предизвиква оригване или кисел вкус в устата. Състоянието се влошава още повече, когато човек е легнал, затова е разумно да избягваме пържените храни късно вечер.

Пържените храни могат да причинят възпаление

Хроничното възпаление се проявява със симптоми като болка, умора и отслабена имунна система. С течение на времето то може да доведе и до други здравословни проблеми.

Храни като плодовете, зеленчуците, леките меса, рибата, бобовите, котидж сиренето и белтъка на яйцето предпазват от развитие на възпаление, докато ултрапреработените и пържените го предизвикват.

Пърт уточнява: „Когато консумираме пържена храна, имунната ни система освобождава цитокини – протеини, които засилват възпалението.Колкото повече са те, толкова по-тежко е и самото възпаление.“

Пържените храни увеличават риска от сърдечни заболявания

Инфарктът, коронарната артериална болест и инсултът са сред водещите причини за смърт. Някои мазнини за пържене повишават риска, затова е добре да внимаваме. Изследвания разкриват, че хранене, в което преобладават наситени мазнини, повишава „лошия“ LDL холестерол.

Учени изчисляват, че хората, в чието седмично меню присъстват основно пържени храни, са с 28% по-застрашени от сърдечни проблеми от онези, които ги избягват.

Наличие на акриламид в пържените храни

При готвене на висока температура, каквото е пърженето, в растителните продукти (зърнени, картофи) може да се образува химичното вещество акриламид. Според някои проучвания във високи дози то може да причини рак.

Има ли здравословни алтернативи на пържените храни

Не е необходимо да се лишаваме напълно от тях, но е добре да ги ограничим. Как?

• „Не“ на дълбокото пържене – Всички пържени храни са вредни, но в различна степен. Колкото по-голяма част от продуктите е потопена в мазнина, толкова повече се абсорбира, а това означава и голям брой калории. Дълбокото пържене изисква висока температура, което, както споменахме, може да доведе до образуването на канцерогенни вещества.
• По-рядко пържене в тиган – При него температурата не е толкова висока и се използва по-малко количество мазнина, което го прави малко по-здравословно от дълбокото пържене.
• Избирайте подходяща мазнина – Зехтинът е подходящ за готвене на по-ниска температура, а авокадовото олио – на по-висока. И двата вида мазнина съдържат много калории, но са по-полезни за сърцето.
• Готвене в еър фрайър – Спокойно можем да приготвим картофките и пилешките крилца в еър фрайъра. Този уред използва метод, при който храната „се пържи“ с циркулиращ горещ въздух и наистина минимално количество мазнина.

Разбира се, има и други начини да избегнем пърженето – печене, гриловане и други. Важни са и продуктите, които използваме. За добро сърдечно здраве е добре да заменим маслото със зехтин и солта с различни ароматни подправки.

Защо ненаситените мазнини са полезни и къде можем да ги открием

Ненаситените мазнини регулират холестерола и се грижат за здравето на сърцето. Средиземноморската диета включва основно полезни мазнини като авокадово олио, ядки, семена, зехтин, омега-3 мастни киселини (в сьомгата, пъстървата и скумрията). Те също съдържат голям брой калории, затова е препоръчително да не прекаляваме с количеството.

"Съветът ми към всички е да избягват трансмазнините, да ограничат наситените, да консумират основно домашно приготвена храна и да консумират по-рядко пържено“, обобщава Пърт.