Кърменето може да предотврати спада в умствените възможности на майката

Ново проучване, ръководено от учени от Центъра за висококачествени здравни услуги (UCLA) в САЩ, установява, че жените над 50-годишна възраст, които са кърмили бебетата си, се представят по-добре на когнитивните тестове в сравнение с тези, които никога не са кърмили. Констатациите, публикувани в „Evolution, Medicine and Public Health”, предполагат, че кърменето може да има положително въздействие върху когнитивните умения на жените в постменопауза и може да има дългосрочни ползи за мозъчната функция на майката.

„Докато много проучвания са установили, че кърменето подобрява дългосрочното здраве и благосъстоянието на детето, нашето изследване е едно от малкото, което разглежда дългосрочните ефекти върху здравето на жените, които са кърмили бебетата си.“, казва Моли Фокс, водещ автор на изследването и доцент в Катедрата по антропология на UCLA и Катедрата по психиатрия и биоповеденчески науки. „Нашите открития, които показват превъзходна когнитивна функция при жени над 50 години, които са кърмили, предполагат, че кърменето може да бъде „невропротективно“ по-късно в живота.“

Съществува ли връзка между кърменето и болестта на Алцхаймер?

Когнитивното здраве е от решаващо значение за благосъстоянието на възрастните хора. И все пак влошаването на когнитивните способности след определена възраст може да се окаже силен предиктор за болестта на Алцхаймер – форма на деменция и причина за инвалидност сред възрастните хора.

Много проучвания показват също, че фазите от репродуктивната история на жената, като менструация, бременност, кърмене и менопауза, могат да бъдат свързани с по-висок или по-нисък риск от развитие на различни здравословни състояния като депресия или рак на гърдата. Малко проучвания обаче изследват кърменето и влиянието му върху дългосрочното познание на жените, като наличните доказателства за връзката му с когнитивната функция и риска от развитие на болестта на Алцхаймер сред жените след менопауза са противоречиви.

„Това, което знаем, е, че има положителна връзка между кърменето и по-нисък риск от диабет тип 2 и сърдечни заболявания и че тези състояния са свързани с повишена вероятност от развитие на болестта на Алцхаймер.“, казва Хелън Лаврецки, професор в Катедрата по психиатрия и биоповеденчески науки.

„Тъй като е установено, че кърменето помага за регулиране на стреса, насърчава връзката с бебето и намалява риска от следродилна депресия, което предполага неврокогнитивни ползи за майката, ние подозирахме, че то може да бъде свързано и с дългосрочно когнитивно здраве.“, коментира д-р Фокс.

Проучването

За да потвърдят това твърдение, изследователите анализират данни, събрани от жени, които са взели участие в две рандомизирани контролирани 12-седмични клинични проучвания в Центъра за висококачествени здравни услуги. Първото включва участници с депресия, докато във второто са включени доброволци без депресия, но с някои субективни оплаквания, свързани с паметта, и риск от сърдечни заболявания.

Всички участници преминават през психологически тестове, оценяващи ученето, паметта, изпълнителното функциониране и скоростта на обработка. Те също така отговарят на въпросник за репродуктивната им житейска история, който включва въпроси за възрастта на първата менструация, брой бременности, продължителността на кърменето за всяко дете и възрастта на настъпване на менопауза.

От значение е да се отбележи, че нито един от участниците не е диагностициран с деменция или психиатрични състояния като биполярно разстройство, алкохолна или наркотична зависимост, неврологични разстройства. Освен това няма значителна разлика във възрастта, расата, образованието или когнитивни фактори между участниците от двете проучвания.

Кърменето е свързано с по-добри когнитивни способности

Констатациите от анализа на данните, събрани от въпросниците за репродуктивната история, разкриват, че около 65% от жените без депресия съобщават, че са кърмили, в сравнение с 44% от тези, диагностицирани с разстройството. Всички участници без депресия съобщават за поне една завършена бременност в сравнение с 57,8% от тези в депресия.

Резултатите от когнитивните тестове разкриват също, че жените, които са кърмили, независимо дали са депресирани или не, се представят по-добре в сравнение с тези, които не са кърмили.

Отделни анализи върху двете групи показват, че оценките от когнитивните тестове са значително свързани с кърменето при жените, които не са диагностицирани с депресия. При жените, които са депресирани, само две от оценяваните когнитивни области – изпълнителното функциониране и скорост на обработка – са значително свързани с кърменето.

Интересно е, че изследователите откриват също, че по-дългият период на кърмене е свързан с по-добро когнитивно представяне. Сумирайки цялото време, което една жена прекарва в кърмене през живота си, те откриват, че тези, които не кърмят, имат значително по-ниски когнитивни резултати в три от четирите теста в сравнение с жените, които са кърмили между 1 и 12 месеца. Участниците, които са кърмили най-дълго, имат най-високи оценки на когнитивните тестове.

„Ще са необходими бъдещи изследвания, за да се проучи връзката между историята на кърменето и когнитивните способности в по-големи групи жени. Важно е да се разберат по-добре здравните последици от кърменето, като се има предвид, че жените днес кърмят по-рядко и за по-кратки периоди от време.“, коментира д-р Фокс.

Докога да кърмя бебето си? - видео