Микропластмаса е открита в човешка сперма и фоликуларна течност

Акценти

Учени откриха микропластмасови частици в проби от човешка сперма и фоликуларна течност (течността, която изпълва вътрешността на зреещия фоликул). Откритието е представено на 41-та годишна среща на Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология, провела се на 1 юли 2025 г. в Париж.

Микропластмасите представляват полимерни фрагменти с размер от 5 милиметра до 1 микрометър. Полимерите са химични съединения с дълги вериги от големи и повтарящи се молекулни единици, наречени мономери, и са известни с това, че са гъвкави и издръжливи. Повечето пластмаси са синтетични полимери. Въпреки че е известно малко за потенциалните им ефекти върху човешкото здраве, химикалите, използвани в производството на пластмаси, са свързани със здравни рискове, включително хормонални нарушения, някои видове рак, респираторни заболявания и кожно раздразнение.

В предишни проучвания микропластмасови частици са откривани в различни части на човешкото тяло, включително белите дробове, плацентата, мозъка, тестисите, тъканта на носа в основата на мозъка и пениса.

Микропластмаса в човешки телесни течности

Откритието е направено по време на проучване, проследяващо малка група, която включва 25 жени и 18 мъже – пациенти и донори в специализираната клиника Next Fertility Murcia. Жените са подложени на процедура за извличане на зрели яйцеклетки, наречена фоликуларна аспирация, а мъжете на спермограма (изследване на семенната течност с цел определяне на плодовитостта). Пробите са съхранени и замразени в стъкло, след което са инкубирани в продължение на два дни, преди да бъдат анализирани с помощта на образна техника, комбинираща микроскопия и инфрачервен лазер.

Изследователският екип анализира и контейнерите, използвани за събиране и съхранение на пробите, за да се увери, че не са били замърсени с микропластмаса.

Образната диагностика открива девет вида микропластмаси. Над 50% от пробите от фоликуларна течност съдържат полиамид (PA), полиуретан (PU) и полиетилен (РЕ), а над 30% от тях – политетрафлуоретилен (PTFE) и полиетилентерефталат (PET). В над 20% от пробите пък са открити полипропилен (PP), поливинилхлорид (PVC) и полимлечна киселина (PLA).

Установено е също, че повече от половината от пробите от сперма (56%) съдържат PTFE.

В повечето проби изследователите откриват само една или две частици, но в някои са намерени до пет. Концентрацията на микропласмаси е по-висока във фоликуларната течност, отколкото в спермата. Общите концентрации и в двете телесни течности обаче са относителни ниски в сравнение с концентрацията на непластмасови частици. Резюмето от проучването обаче не разкрива какви са тези непластмасови частици.

Откритието не е напълно неочаквано

„Предишни проучвания вече предполагаха тази възможност, така че наличието на микропластмаси в човешката репродуктивна система не е напълно неочаквано.“, коментира водещият автор на изследването д-р Емилио Гомес-Санчес. „Това, което ни изненада обаче, е колко широко разпространено е. Това не е изолирано откритие – изглежда, че е доста често срещано.“

„За съжаление, констатациите не са изненадващи.“, споделя д-р Матю Кампен, изследовател, участвал в проучванията, при които са открити микропластмасови частици в човешки мозък и тестиси. „Въпреки че изследването е предварително, то поставя основите за следващи изследвания върху връзката между излагането на пластмаси и плодовитостта.“

Остават много въпроси

Изследването потвърждава предишни проучвания, които откриват микропластмаси в човешки телесни течности, и отново повдига важни въпроси, включително как тези малки частици се абсорбират в червата и след това се транспортират до половите жлези.

Изследователите са на мнение, че хората, които се опитват да заченат по естествен път или чрез ин витро оплождане, не трябва да се притесняват от откритията, тъй като засега те са само предварителни. Все още не е известно дали микропласмасите имат пряк ефект върху способността за зачеване и износването на бебе. „Репродукцията е сложно уравнение, а микропластмасите са променлива в това уравнение.“, споделя Гомес-Санчес.

Констатациите също така все още не могат да бъдат свързани с по-общи здравни резултати, категорични са учените.

„Досега ефектите на микропластмасите върху хората са били екстраполирани главно от проучвания върху животни, където миниатюрните частици са били прилагани във високи концентрации.“, споделя Гомес-Санчес. „В момента нямаме преки доказателства относно тяхното въздействие върху хората.“

Според д-р Ранджит Рамасами, уролог в Jumeirah American Clinic в Дубай, са необходими допълнителни проучвания, за да се идентифицират видовете и количествата микропласмаси, които биха могли да причинят здравословни проблеми.

Гомес Санчес и екипът му планират да проучат дали наличието на микропласмаси в изследваните телесни течности влияе върху качеството на сперматозоидите и яйцеклетките.