Наличието на инсулинова резистентност е свързано с повишен риск от инсулт

Проучване, представено на годишната среща на Европейската асоциация за изучаване на диабета, установи връзка между инсулиновата резистентност и инсулта. Изследването, включващо над 100 000 души с диабет тип 2, е ръководено от д-р Александър Забала от Института „Каролинска“ и учени от Университета в Гьотебор и Националния регистър на диабета в Швеция.

Инсулиновата резистентност е състояние, при което човешките клетки не реагират правилно на инсулина. Организмът произвежда хормона при отделянето на глюкоза в кръвта по време на храносмилането на въглехидратите в храната. Нормалният инсулинов отговор предизвиква усвояването на глюкозата в клетките като източник на енергия. Когато обаче тялото произвежда инсулин при условия на инсулинова резистентност, клетките не реагират на хормона и организмът не е способен да го използва по предназначение, което води до повишаване на нивата на кръвна захар.

Инсулиновата резистентност е ключова характеристика на диабет тип 2, като степента й варира при различните пациенти.

Проучването

По време на проучването д-р Забала използва прогнозната степен на изхвърляне на глюкоза (eGDR) като мярка за инсулинова резистентност.

Доказано е, че eGDR е добър показател за инсулинова резистентност и се изчислява по формула, която отчита обиколката на талията, HbA1c (средното ниво на кръвната захар) и кръвното налягане.

За изчисляването на прогнозната степен на изхвърляне на глюкозата на 104 697 пациенти с диабет тип 2, взели участие в проучването, са използвани здравните им досиета. Средната възраст на участниците е 63 години, а 44,5% от тях са жени.

Здравословното състояние на доброволците е проследявано средно 5,6 години – период, през който 4201 души (4%) са получили инсулт.

Тежката инсулинова резистентност повишава риска от инсулт

Анализът показва, че колкото по-тежка е инсулиновата резистентност, толкова по-висок е рискът от инсулт. Учените установяват също, че при пациентите с лека инсулинова резистентност (най-висок eGDR) вероятността да получат мозъчен удар е с 40% по-ниска, отколкото при тези с тежко патологично състояние.

По време на проучването са взети предвид фактори като тютюнопушене, възраст, нива на холестерол, сърдечни заболявания.

Изследването също разкрива, че тежката инсулинова резистентност е свързана с по-висок риск от смърт след инсулт.

Последващ анализ показва, че високото кръвно налягане е по-силно свързано с вероятността от инсулт, отколкото обиколката на талията или средното ниво на кръвната захар.

Подобряване на управлението на риска от инсулт

„Открихме, че при пациенти с диабет тип 2 ниският eGDR е свързан с повишен риск от инсулт и висока смъртност.“, заключават авторите на изследването.

„eGDR може да се използва за подпомагане на пациентите с диабет тип 2 да разберат и управляват по-добре риска от инсулт и смърт.“, коментира д-р Александър Забала. „Това може да бъде от значение и в научните изследвания. В тази ера на персонализирана медицина по-добрата стратификация на пациенти с диабет тип 2 ще помогне за оптимизиране на клиничните изпитвания и по-нататъшни жизненоважни изследвания на лечението, диагностиката, грижите и превенцията.“, добавя той.