Защо учените имат разнопосочни мнения относно приема на добавки с желязо

Недостигът на желязо е най-често срещаният дефицит на микроелементи в света, засягащ приблизително един на всеки трима души. Той е особено разпространен сред децата, както и при жените в репродуктивна възраст, включително бременните. Въпреки това учените продължават да имат разнопосочни мнения относно нуждата и ползите от приема на хранителни добавки с желязо.

Недостиг на желязо – широко разпространен проблем

„Това е основен глобален проблем.“, казва Майкъл Цимерман, професор по човешко хранене в Оксфорд и дългогодишен изследовател на дефицитите на микроелементи. „Недостигът на желязо е често срещано състояние, което не се преодолява бързо и е свързано с много увреждания.“

>>> Приблизително един на трима души страда от дефицит на желязо

Въпреки че повечето учени са съгласни, че състоянието е широко разпространено в цял свят, остават други въпроси, като например каква е вероятността да се развие анемия. И така, кога трябва и кога не да се приемат добавки с желязо?

Това, което не се оспорва, е, че някои групи от населението са по-податливи на дефицит на желязо от други. Децата са сред най-уязвимите, тъй като минералът е изключително важен за тяхното развитие. Дефицитът на желязо е по-разпространен сред децата от страни с по-ниски доходи. „В проучванията, които съм провеждал в Африка, 70% от бебетата на възраст между шест и 12 месеца имат ясна желязодефицитна анемия.“, казва Цимерман.

Дори в по-богатите страни, където е честа практика определени хранителни продукти да се обогатяват с желязо, процентът на засегнати от дефицит остава висок. До 4% от малките деца в САЩ, например, имат желязодефицитна анемия, а около 15% – недостиг на желязо.

„Това, че някой има дефицит на желязо, не означава непременно, че ще развие анемия. Недостигът може да се счита за състояние, предхождащо анемията.“, казва клиничния хематолог Сант-Рейн Пасрича.

Тежестта на дефицита играе ключова роля, обяснява Пасрича. Когато човек има ниски нива на желязо, тялото му започва да образува червени кръвни клетки по различен начин, което в крайна сметка води до намаляване на хемоглобина, който служи за пренасяне на кислород от белите дробове до тъканите. „Тогава се развива желязодефицитна анемия.“, казва Пасрича.

Според някои учени недостигът на желязо невинаги е причина за безпокойство – особено в случаите, когато липсват физически симптоми или намалено съдържание на еритроцити в кръвта.

Проучване, ръководено от Пасрича, показва, че при жените с недостиг на желязо, които съобщават за постоянно чувство на умора, симптомите се подобряват значително след прием на добавки. Същата доза желязо обаче не води до никакви промени в енергийните нива на тези, които имат дефицит, но нямат никакви физически оплаквания.

„Това ни подсказва, че поне при възрастните приемът на добавки може да подобри начина, по който се чувстват.“, казва Пасрича. „Но също така предполага, че ако човек се чувства добре, независимо от факта, че нивото му на желязо е ниско, лечението няма да го накара да се почувства по-различно.“

Като цяло недостигът на желязо при хора без анемия е изследван по-малко от желязодефицитната анемия. Въпреки това има някои общи заключения, които могат да се направят.

„Всички сме съгласни, че желязодефицитната анемия със сигурност е по-сериозното състояние.“, споделя Цимерман. „Недостигът на желязо обаче също е свързан с редица увреждания.“

Според някои проучвания последствията от желязодефицитната анемия, особено при децата, могат да бъдат дълготрайни. Например преглед на наличните изследвания установява, че децата с анемия имат по-лоши резултати на тестовете за когнитивни способности в сравнение с контролите. Изследователите обаче отбелязват, че не е ясно на какво се дължат резултатите – на наличието на желязодефицитна анемия или на понижените енергийни нива.

Тази спънка е в основата на всички изследвания на храненето – дали липсата на самото хранително вещество е основният проблем, или дефицитът е признак на нещо друго?

„За да се усложнят допълнително нещата, критериите за определяне на железен дефицит при децата все още са предмет на дебат.“, споделя Цимерман. Тъй като децата се развиват много бързо, недостигът на минерала обикновено бързо води до анемия, което означава, че не е лесно да бъдат намерени и изследвани подрастващи с железен дефицит, които не са развили анемия.

Трябва ли да се приемат добавки с желязо?

Като се има предвид горенаписаното и потенциалните последици, насоките често препоръчват добавки с желязо на деца с признаци на дефицит или дори като мярка за превенция. Американската академия по педиатрия, например, препоръчва бебетата, които са хранени единствено с кърма, да получават желязо след навършване на 4 месеца. Причината е, че кърмата съдържа малко количество желязо, докато адаптираното мляко обикновено е обогатено.

Някои изследователи поставят под въпрос този подход поради противоречиви данни относно ползите от приема на добавки с желязо.

Проучване, проследяващо 3300 осеммесечни бебета, приемащи ежедневна добавка с желязо в продължение на три месеца, не открива никакви доказателства за функционална полза. „Въпреки това не видяхме и никаква вреда.“, споделя Пасрича, който участва в изследването. „Нивата на хемоглобина и желязото са значително по-високи при децата, които са получавали добавката, но не открихме доказателства, че това се отразява по някакъв начин на детското развитие.“

Подобни са заключенията и на други учени. Например констатациите от скорошно проучване показват, че бебетата с желязодефицитна анемия, чиито нива на желязо са нормализирани след прием на добавки, продължават да имат проблеми със съня – признак на железен дефицит – понякога дори години по-късно.

Една от възможните причини е, че дори кратък период на недостиг може да доведе до дълготрайно увреждане. Например учени установяват, че наличието на дефицит при раждането може да наруши нормалното развитие на мозъка, дори ако нивата на желязо са били коригирани впоследствие.

>>> Стресът при майката намалява способността на плода да усвоява желязото

Междувременно приемът на добавки може да има недостатъци при децата, които нямат дефицит. Някои проучвания установяват, че при бебета и малки деца, които имат адекватни нива на желязо, но приемат добавки, се наблюдава по-забавен растеж в сравнение с контролите.

Рандомизирани контролирани проучвани показват, че бебетата, приемащи адаптирано мляко с високо съдържание на желязо, имат по-слаби резултати на тестовете за когнитивни умения както на 10-годишна, така и на 16-годишна възраст.

Имайки предвид подобни резултати, някои експерти критикуват насоките за прием на желязо от всички кърмачета. Много клиницисти и изследователи обаче са съгласни, че при наличието на физически симптоми на недостиг на желязо или желязодефицитна анемия, добавките могат да бъдат един от най-бързите начини за подобряване на състоянието.