Олекотен режим за намаляване на холестерола след дългата и студена зима

Повечето хора трябва да следят нивото на холестерол в кръвта си, за да намалят риска от сърдечносъдови заболявания. Здравословният начин на живот е задължителен за тези, които имат фамилна обремененост, но след зимата за всички е добре да се ориентират към щадящо меню.

Един полезен навик не върши работа, постоянният ни стил на живот е този, който до голяма степен определя колко сме здрави. Затова природосъобразният хранителен режим трябва да се спазва постоянно, наложително е още всеки ден да се правят физически упражнения, както и да се живее без тютюнев дим. Разбира се, тези условия не са пълна гаранция за здраве, но може да го подобрят.

Първите четири продукта, с които трябва да се сприятелите, ако имате съмнение за висок холестерол, са чесън, джинджифил, лютият червен пипер кайен и рейши - малка дървесна гъба, наричана още ключ към безсмъртието, китайска гъба, гъба фантом.

Чесънът е полезен за контролиране и превенция на атеросклерозата и намаляване на холестерола. За 3 месеца скилидките сваляли общия холестерол от 6 до 12%, лошия от 12 до 15%, като в същото време увеличавали добрия, твърди изданието.

Джинджифилът също намалява холестерола. Ако ви е екзотично хрумване и се чудите под каква форма да го включите, опитайте да си правите от него освежаващ чай. Не е подходящ обаче късно вечер заради тонизиращия си ефект и апетитостимулиращи свойства.

Кайенът има силно изразен вкус и си е извоювал авторитет на стимулант за кръвообращението. Проучвания сочат, че той намалява холестерола и триглицеридите в плазмата, а освен това подобрява съотношението между добрия и лошия холестерол. Върху кръвта имал ефект, подобен на аспирина, но използва други механизми.

Рейши, които са широко използвани в китайската кухня, могат да предпазят организма от акумулиране на мастни киселини и холестерол, понижават липидите в кръвта и мастните депа в черния дроб за два месеца, обсяснява пред изданието Тери Уилърд, президент на асоциация на фитотерапеви в Америка. Препоръчва и лесни трикове за избягване на скрития в готови продукти холестерол. Например да използваме масло вместо маргарин. За да не прекаляваме с количеството, което мажем на филията пък, да го смесим с пресни или сушени билки в големи количества.

Друг здравословен съвет е да заменим майонезите с алтернативен сос от 1/2 чаша кисело мляко, 1 ч. л. горчица, 1 ч. л. счукан чесън и 1/2 ч. л. лимонов сок.

Животинските стероли и преди всичко холестеролът имат важно значение за човешкия организъм. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани, предшественик е на редица хормони, на витамин D, свързва някои токсични продукти в храносмилателния тракт, улеснява абсорбцията на мастните киселини и транспорта им в кръвта.

Хранителните източници на холестерол са: тлъстите меса, някои вътрешни органи - черен дроб, мозък, бъбреци; яйчният жълтък, млечните мазнини. Ежедневно с храната приемаме между 200 и 700 мг. Многократно по-висока е вътрешната, ендогенна синтеза на холестерол, която се осъществява от наситени мастни киселини.

Ето защо е от голямо значение, освен да ограничаваме външния (с храната) прием на холестерол, да намалим и приема на наситените мастни киселини (не повече от 10% от приеманата ежедневно енергия трябва да идва от тях, а при повишен холестерол и до 7%). За българина е характерен високият прием на мазнини като цяло.

При норма от 15 до 30% от енергийния прием за деня у нас се поглъщат по 38-40%. Прекалява се и с трансмастни киселини, които хем покачват лошия холестерол, хем понижават нивата на добрия и затова имат още по-неблагоприятен ефект.

Най-добър ефект за понижаване на лошия холестерол имат приемът на растителни стероли и станоли и намаляване на консумацията на наситените мастни киселини, които се съдържат в най-големи количества в храните от животински произход: тлъсти меса - свинско, говеждо, агнешко, пълномаслени млечни продукти и пълномаслени млека, а така също и в растителните палмово и кокосово масло и съответно в храните, в които се влагат или ако се използват и като мазнини за пържене.

Фитостеролите се намират естествено в растителните, нерафинирани масла, ядките, бобовите и пълнозърнести храни, плодовеи зеленчуци, но в много малки количества - в милиграми.

А ефективните дози с цел понижаване на холестерола са поне 1,5 - 2 грама дневно, обръща внимание специалистката. И дава пример, че 2 г растителни стероли се съдържат в 150 малки ябълки,в 83 портокала, в 210 средни моркова, в 425 домата, в 11 чаши фъстъци, в 70 филии пълнозърнест хляб, в 2 и 1/2 ч.л. маргарин, обогатен с фитостероли, в 1 и 1/2 ч.л. масло, обогатено с фитостероли, в 3 и 1/2 таблетки хранителна добавка.

Други фактори, които понижават лошия холестерол, са наситените мастни киселини, екзогенният холестерол, разтворимите фибри, соевият протеин, намаляване на наднорменото тегло.

Освен това се препоръчва ограничаване на алкохола и цигарите. И поне по 30 минути на ден ходене пеш.