По-малка епифизна жлеза при пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Акценти

Учени от турския университет Firat откриват, че епифизната жлеза при пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) е с по-малки размери*, отколкото при здрави хора.

ОКР се характеризира с постоянни и натрапчиви мисли, които водят до повторяемо поведение или компулсии. Целта на повторяемите действия е да намалят чувството на тревожност, макар че облекчението обикновено е временно. Така се затваря цикълът от обсесивни мисли и компулсивни действия.

Резултатите от изследването са публикувани в списание The International Journal of Psychiatry in Medicine.

Според автора Мухамед Фатих Табара, който е асистент по психиатрия към университета Firat, има невробиологични фактори, които са свързани с развитието на обсесивно-компулсивното разстройство, и именно те са причина екипът му да реши да разгледа евентуалната връзка между заболяването и размера на епифизната жлеза.

Нарушения в производството на мелатонин при пациенти с ОКР

Табара пояснява: „Хиперактивността по оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, повишените нива на кортизол и нарушенията в производството на мелатонин при хора, диагностицирани с ОКР, показват, че е напълно възможно размерът на епифизната жлеза да е свързан с патофизиологията на психичното заболяване.“

» Идентифицираха неврофизиологичен биомаркер за ОКР

Критерии при подбор на участниците в проучването

Турският екип сформира две групи – едната се състои от 20 доброволци от психиатричното отделение, а другата от 20 напълно здрави участници (контролна). Всички са на възраст между 18 и 65 години.

Пациентите от първата група са диагностицирани с помощта на критериите, посочени в петото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5). Нито един не страда от друго сериозно психично заболяване, не е претърпял тежка травма на главата и не е диагностициран с нарушение, което би могло да засегне структурата на мозъка.

В контролната група са включени хора без психични разстройства или мозъчни заболявания.

Метод за измерване на епифизната жлеза

Всички участници са подложени на ЯМР с висока резолюция. За измерване на епифизната жлеза, турските учени използват полуавтоматичен софтуерен инструмент, който им позволява да определят много прецизно контурите на органа. След като събира данните, екипът извършва статистически анализ за сравняване размера на жлезата при пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство и при здравите участници.

Размер на епифизната жлеза при пациенти с ОКР

Изчисленията показват значителна разлика в размера на епифизната жлеза при двете групи. При пациентите с ОКР обемът й е средно 84,65 mm³, докато при контролната група е 106,30 mm?. Резултатите не са повлияни от демографски фактори като възраст и пол.

В същото време турските специалисти не откриват сериозни разлики в общия обем на мозъка или в обема на бялото/ сивото вещество при болните и здравите доброволци. Това означава, че намаленият размер на епифизната жлеза не се дължи на по-мащабни мозъчни изменения, а на промени, характерни само за жлезата.

» Дълбоката мозъчна стимулация може да подобри качеството на живот на пациенти с ОКР

По-ниско ниво на мелатонин като причина за нарушенията на съня при пациенти с ОКР

Резултатите разкриват потенциална връзка между ОКР и епифизната жлеза, която отговаря за регулирането на циркадните ритми и производството на мелатонин. Известно е, че пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство страдат от нарушения на съня. Освен това при тях се наблюдават необичайни нива на кортизол и адренокортикотропен хормон, които се свързват със стреса и циркадните ритми.

Екипът открива също така, че при доброволците с ОКР е възможно нивото на мелатонин през нощта да е по-ниско, отколкото при здравите хора, което пречи на продължителния нощен сън. Не е изключено намаленият обем на епифизната жлеза да се дължи на гореописаните хормонални промени, макар все още да не е ясен механизмът, по който се случва това.

Табара пояснява: „Епифизната жлеза е много важна, защото регулира циклите на сън и будуване с помощта на хормона мелатонин, който отговаря за нашите циркадни ритми. Въпреки че проучването ни е малко и е нужно да продължим с анализите, смятам, че между нарушения сън, хормоналния дисбаланс и ОКР е много вероятно да съществува връзка.“

Ограничения на проучването

Основният му недостатък е, че включва твърде малък брой участници. За да бъдат потвърдени резултатите, е необходимо да се сформират по-големи и разнообразни групи.

Учените не изчисляват хормоналните промени, включително в нивата на кортизол и мелатонин, които са важни за правилното функциониране на епифизната жлеза.

Изследването на връзката между обема на епифизната жлеза, навиците за сън, нивата на мелатонин и нарушенията на циркадните ритми при пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство може да даде повече информация за биологичните фактори, на които то се дължи.

Нов метод за лечение на обсесивно-компулсивно разстройство?

Резултатите могат да послужат при разработването на нови терапевтични методи за лечение на пациенти с ОКР, които да са насочени основно към циркадната система и регулацията на мелатонин.

Авторът ас. Табара уточнява: „Досега се фокусирахме най-вече върху структурните промени, но за в бъдеще трябва да проведем и някои функционални проучвания, например измерване нивата на мелатонин, проследяване навиците на сън и анализ на нарушенията в циркадните ритми. Само така бихме могли да свържем нетипичния размер на епифизната жлеза с поведенческите и когнитивни симптоми при ОКР.“

* Atmaca, M., Yildiz, S., Tabara, M. F., Gurok, M. G., Yildirim, M., & Yildirim, H.  Reduced pineal gland volume in patients with obsessive-compulsive disorder. The International Journal of Psychiatry in Medicine, 2024.