Дълбоката мозъчна стимулация може да подобри качеството на живот на пациенти с ОКР

За хората, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) страховете са ежедневие, а ритуалите – утеха. Тази утеха обаче консумира енергията и отнема голяма част от времето им. Много често експертите по психично здраве им внушават, че самите те не желаят да се излекуват, след като са наясно с нелогичното си поведение, но не го променят.

Рейчъл Дейвис е доцент по психиатрия и неврохирургия в Университета на Колорадо. Тя е и ръководител на една от малкото програми в САЩ за хирургични интервенции при пациенти с ОКР. Един от нейните пациенти е Мокша Пател, лекар, който от дете страда от психичното разстройство. През септември 2021 г. мъжът се подлага на дълбока мозъчна стимулация (ДМС), рядка неврохирургична интервенция, което се прилага върху пациенти с ОКР, чието състояние не се повлиява от по-малко инвазивните алтернативи.

Терминът ОКР се използва все по-често, при това не особено предпазливо. Понякога дори и от хора, решили да се самоиронизират заради своята организираност. Истината е, че обсесивно-компулсивното разстройство нарушава качеството на живот и може да причини страдание.

Как се чувства човек, който страда от ОКР?

Мозъкът на човек с ОКР е устроен така, че да засича всяка потенциална опасност. Той се събужда сутрин със страх и очакване, че нещо лошо ще му се случи. Ежедневието му е пропито от чувство за вина, срам, страх и съмнения. Чрез повтарящи се компулсивни действия той се опитва да изпревари/ предотврати събитията и да овладее болезнените си емоции.

Обикновено страховете на пациента са свързани с любимите му вещи и хора. Например, ако много държи на милото отношение и състраданието, може да се притеснява да не обиди, предаде или нарани по някакъв начин свой близък.

Най-трудно за страдащия е да осъзнае, че страховете и поведението му всъщност са нелогични, защото, дори и да успее, той няма да се чувства по-добре.

Тъй като околните рядко разбират как се чувства човек с обсесивно-компулсивно разстройство, той се старае да прикрива симптомите, за да не бъде подиграван. За жалост, колкото по-дълго крие от света заболяването си, толкова по-късно бива диагностициран и лекуван.

Утвърдени методи за лечение на ОКР

Най-подходящото първоначално лечение е насочено към подобряване на психичното здраве на пациента и обединява два ключови елемента – експозиция и реакция. По време на терапията той се излага постепенно на своите страхове, като в същото време се научава да не се поддава на импулса да следва своите ритуали.

Някои от най-често предписваните медикаменти са селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин, които помагат и на пациенти с депресия и тревожност. Тук обаче те се приемат в много по-големи дози.

Статистиката сочи, че 65% от пациентите с ОКР реагират на комбинираната терапия, но едва 35% от тях се възстановяват напълно. Близо 10% обаче не се повлияват и качеството им на живот е силно влошено.

Животът на Пател преди дълбоката мозъчна стимулация

Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС), на която са били подложени по-малко от 400 души в света, може да върне надежда на пациентите с тежка форма на ОКР.

Д-р Пател посещава Рейчъл Дейвис през 2019 г. Той е един от тринадесетте й пациенти, подложени на дълбока мозъчна стимулация.
Мъжът страда от психичното разстройство от 4-годишна възраст, като най-силните му страхове са свързани с микроби, замърсяване и социални взаимодействия с околните. С годините Пател се научава да гради живота си около ритуалите, с чиято помощ може да функционира нормално. Той например никога не се храни и не пие през работно време, за да не му се налага да използва общите тоалетни.

Също като много други пациенти с ОКР, и Пател е съвестен, старателен и мил. Качества, които му помагат да си спечели име на добър и уважаван лекар. За съжаление, личният му живот е много по-сложен. Ритуалите отнемат цялата му енергия. Способен е да отдели часове, за да си почиства ръцете с препарат. Такъв е животът му преди процедурата.

Самият той проучва различните възможности за лечение и се среща с 13 експерти по психично здраве от тийнейджърските си години до днес. Години наред се подлага на експозиционна терапия. Лекувал се е с 15 различни медикамента, но ефектът винаги е бил незначителен. Тогава решава, че трябва да опита нещо съвсем различно и търси Рейчъл Дейвис, за да обмислят варианта за дълбока мозъчна стимулация.

Какво представлява дълбоката мозъчна стимулация?

ДМС е неврохирургична процедура, при която дълбоко в мозъка, по-точно във вентралното ивичесто тяло (corpus striatum), се поставят тънки електроди. Токът, който те подават към мозъка, се генерира от пулсови генератори, разположени върху гърдите на пациента, чиято форма и действие наподобяват тези на пейсмейкъра. Генераторите са свързани с електродите посредством малки жички под кожата.
Макар да не е напълно изяснен механизмът, по който ДМС протича, експертите смятат, че тя води до нормализиране на комуникацията между частите на мозъка, които отговарят за получаването на новата информация и за реакциите ни въз основа на нея. Тъй като при пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство комуникацията между въпросните зони е твърде интензивна, те не успяват да вземат добре обмислени решения и разчитат основно на рефлекси и заучено поведение. Промените, които настъпват след провеждане на дълбока мозъчна стимулация, до голяма степен облекчават симптомите на ОКР.

Невростимулацията най-често се прилага при пациенти с болест на Паркинсон, при които се наблюдава тремор и скованост на тялото. ОКР е единственото психично разстройство с разрешение за използване на ДМС от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата, макар да има данни, че дава добри резултати и при хора с голямо депресивно разстройство, синдром на Турет, шизофрения и други.

Дълбоката мозъчна стимулация е последната надежда за пациенти с ОКР, които не са се повлияли от другите, не толкова инвазивни процедури, но крие сериозен риск от усложнения като кръвоизлив или инфекция в мозъка.

При 70% от хората, подложени на ДМС, се наблюдава положителен дългосрочен ефект, като под положителен се има предвид облекчение с около 35% на симптомите на ОКР, изчислено с помощта на стандартизирана скала за пациенти с ОКР. Например, ако един човек прекарва 8 часа от деня си в спазване на своите ритуали и трудно напуска дома си, след провеждане на процедурата времето се съкращава наполовина.

Бариери и стигма

Центровете по света, които предлагат дълбока мозъчна стимулация, не са никак много, което означава, че повечето пациенти не биха могли да се възползват от предимствата й.

Освен това все още трудно се възприема фактът, че симптомите на някои психични разстройства могат да облекчени с мозъчна операция. Причините за тази стигма са сложни и в някои случаи са свързани с историята. В първото десетилетие на 20-ти век се практикува извършването на изключително опасната, увреждаща и без почти никакъв положителен ефект лоботомия върху хора с психични заболявания. Тя обаче никога не получава официално разрешение и не следва определен етичен кодекс.

Как се променя животът на Пател след дълбоката мозъчна стимулация?

Психиатърът Рейчъл Дейвис работи с Пател около година, като през това време опитват лечение с 6 различни медикамента и провеждат експозиционна терапия за избягване на компулсивните действия. Оплакванията на мъжа не отшумяват. Тогава Дейвис му предлага да проучи и помисли за дълбока мозъчна стимулация.

3 седмици след операцията експертът включва електрическа стимулация, съпроводена с интензивно програмиране за постигане на по-фини настройки. Процесът продължава няколко дни. Пател си спомня, че в самото начало на програмирането е бил под влиянието на силни и коренно различни емоции, които са се сменяли за кратко време.

При повечето хора подобрението настъпва между 6-ия и 12-ия месец. Отначало те се чувстват по-щастливи и не толкова тревожни, а седмици по-късно усещат и облекчение в симптомите на ОКР.

Обикновено стимулацията е постоянна, 24 часа в денонощие. Възможно е лекуващият психиатър да позволи на пациента си да я изключва от време на време, например през нощта, ако тя му пречи да спи спокойно.

Комбинираното лечение дава най-добри резултати

Мокша Пател продължава със седмичните си терапевтични сесии при Дейвис и след мозъчната операция. Резултатите потвърждават, че най-добър ефект от ДМС се наблюдава, когато тя е съчетана с експозиционната терапия. Електрическата стимулация не би могла да сложи край на дълбоко вкоренените навици, но може да постави началото на процеса по изграждане на нови невронни пътища и усвояването на нови форми на поведение. Експертите препоръчват да не се преустановява и медикаментозното лечение, тъй като ДМС е много ефективна, но не лекува.

54% облекчение на симптомите на ОКР

По скалата за изчисляване тежестта на симптомите на ОКР при д-р Пател се наблюдава облекчение с 54%. Той вече не попада в категорията „тежка“, а „умерена“ форма на ОКР.

Мъжът вече се храни и пие през деня, без да се притеснява да използва общите тоалетни. Общува с повече хора, по-рядко има нужда от успокоение и отделя по-малко време в почистване и дезинфекция. Преди дълбоката мозъчна стимулация сънят е бил единственото убежище на Пател. Днес той търси смисъл и удоволствие в занимания, различни от ритуалите му. Лекарят не е загубил надеждата, че оттук нататък животът му може да се гради не върху страх, а върху цели и мечти.