Литият предпазва от мозъчни промени, свързани с болестта на Алцхаймер

Поддържането на нормални нива на литий предпазва от мозъчни промени, свързани с болестта на Алцхаймер, според проучване на изследователи от Университета „Ръш“ и Медицинския факултет на Харвард. Според екипа констатациите, публикувани в списанието Nature, биха могли да отворят врата към нови лечения и диагностични тестове за невродегенеративното заболяване.

Литият е най-известен в медицината като стабилизатор на настроението, предлаган на хора с биполярно разстройство и депресия. Той е одобрен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ през 1970 г., но е бил използван от лекарите за лечение на разстройства на настроението близо век преди това.

За първи път обаче изследователите показват, че литият присъства естествено в организма в малки количества и че клетките се нуждаят от него, за да функционират нормално – подобно на витамин С или желязо. Изглежда, че той играе и критична роля за поддържането на здравето на мозъка.

Проучването

В първия етап на изследването учените тестват мозъчна тъкан и кръв на по-възрастни хора за определяне на следови нива на 27 метала. Част от участниците нямат анамнеза за проблеми с паметта, докато други са с ранен когнитивен спад и изразена болест на Алцхаймер. Въпреки че не е наблюдавана промяна в нивата на повечето метали, които са измервани, литият е изключение. Нивата на метала са постоянно по-ниски при хора с леко когнитивно увреждане или болест на Алцхаймер в сравнение с тези с нормална мозъчна функция.

Във втория етап, включващ серия от експерименти, изследователите установяват, че изчерпването на лития в диетата на мишки води до развитие на възпаление в мозъка и до промени, свързани с ускорено стареене.

При гризачи, специално развъждани да развият същите промени като при хората с болестта на Алцхаймер, диетата с ниско съдържание на литий увеличава натрупването на бета-амилоидни плаки – отличителен белег на невродегенеративното заболяване. Хранителният режим също така ускорява загубата на памет.

Каква е връзката между лития и болестта на Алцхаймер

Изследването предоставя обединяваща теория, която помага да се обяснят много от частите на пъзела, които учените се опитват да сглобят от десетилетия.

Внимателното изследване на човешки и животински мозъчни тъкани, заедно с генетични изследвания в проучването, разкриват механизма зад заболяването – бета-амилоидните плаки се свързват с лития и го задържат. Това изчерпва количеството метал, налично за близките клетки, включително вид глиални клетки, наречени микроглия.

Когато мозъкът е здрав и функционира нормално, микроглията премахвам бета-амилоида, преди той да се натрупа и да причини вреда. В експериментите на екипа глиалните клетки, взети от мишки с дефицит на литий, показват намалена способност да отстраняват и разграждат бета-амилоида.

Учените смятат, че това създава низходяща спирала. Натрупването на бета-амилоид абсорбира все повече и повече литий, което допълнително намалява способността на мозъка да го изчиства.

При тестване на различни литиеви съединения, учените откриват едно – литиев оротат – което не се свързва с бета-амилоида. Когато дават литиев оротат на мишки с признаци на болестта на Алцхаймер, изследователите наблюдават намаляване на бета-амилоидните плаки, които задушават центровете на паметта в мозъка. Гризачите, третирани с литий, са способни отново да се ориентират в лабиринти и да разпознават нови обекти, докато тези, които получават плацебо, не показват промяна в дефицитите си в паметта и мисленето.

Доказателствата за ролята на лития в стареенето се увеличават

Настоящото изследване потвърждава по-ранни проучвания, предполагащи, че литият може да е важен за болестта на Алцхаймер. Голямо датско изследване, публикувано през 2017 г., установява, че хората, пиещи вода с по-високи нива на литий, са по-малко склонни да бъдат диагностицирани с деменция в сравнение с тези, чиито чешмяна вода съдържа естествено по-ниски нива на метала.

Друго голямо проучване, публикувано през 2022 г., установява, че хората, на които е предписан литий, са изложени на 50% по-нисък риск от развитие на болестта на Алцхаймер в сравнение с контролната група, което предполага защитен ефект на метала.