Приемът на пробиотици облекчава симптомите на пациенти с депресия

Психиатри и невроучени от университетската болница в Базел, Швейцария, наскоро откриха, че пробиотиците имат положителен ефект върху пациенти с голямо депресивно разстройство* (MDD).

Един от авторите на изследването е психиатърът д-р Андре Шмид. Съавтор е проф. Клаудио Де Симоне, гастроентеролог, създал комбинацията от пробиотици, чиято цел е да се подобри чревната микробиота, а оттам и да се облекчат симптомите на депресия.

Резултатите са публикувани в списание Journal of Affective Disorders.

Фази на клиничното изпитание върху ефекта на пробиотиците при пациенти с депресия

Всички участници се лекуват с антидепресанти. Те са разделени на две групи – едната приема пробиотик, а другата – плацебо. 4-седмичното изпитание е двойно сляпо, което означава, че нито организаторите, нито пациентите знаят кой в коя група попада. Депресивните им симптоми се измерват по 17-точковата скала за депресия на Хамилтън (HAM-D).

В началото и в края на изпитването доброволците преминават прегледи, включително ЯМР. След неговото приключване специалисти проследяват състоянието им в продължение на 4 седмици. За да се изчисли ефекта от приема на пробиотици, учените отново използват скалата на Хамилтън и извършват второ ЯМР изследване.

Пробиотиците забавят невродегенерацията

Екипът на д-р Шмид открива, че представителите на групата, приемала пробиотици, проявяват по-малко признаци на невродегенерация.

От наблюденията им става ясно също така, че пробиотиците променят функцията на фронто-лимбичните области на мозъка, която се свързва с развитието на депресия.

Анализът на рентгеновите снимки показва подобрение на признаците на психичното разстройство, което според експертите се дължи на положителния клиничен ефект от приема на пробиотици върху дейността на фронто-лимбичните области.

Проф. Де Симоне пояснява, че ключова роля е изиграл не само специфичният подбор на щамове бактерии, но и уникалният биохимичен и имунологичен ензимен профил, резултат от използвания метод на производство и смесване на пробиотичните съставки.

Експертът подчертава, че не всички продукти със съдържание на въпросните бактериални щамове биха имали клиничния ефект, който се наблюдава в настоящото проучване, тъй като те се създават и блендират по строго специфичен метод. С други думи, приемът на пробиотик може да не помогне и дори да навреди на пациента, ако не е съобразен с неговото състояние.

В подкрепа на неговите думи Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици наскоро публикува свои препоръки в списание Gut Microbes, които гласят, че „те са безопасни за напълно здрави хора, но крият някои рискове за уязвимите групи“.

Ограничения на проучването

Д-р Шмид не крие, че би било полезно да се извършат допълнителни ЯМР изследвания, които да потвърдят настъпилите изменения в определени части на мозъка, особено след като вече се знае, че клиничните ефекти от приема на пробиотици са най-силно изразени в периода след края на изпитанието. 

* Gulnara Yamanbaeva et al, Effects of a probiotic add-on treatment on fronto-limbic brain structure, function, and perfusion in depression: Secondary neuroimaging findings of a randomized controlled trial, Journal of Affective Disorders. 2023.